Архив - от 1 до 15 февруари

Чешки производител на оръжия придоби 175-годишната американска емблема Colt

Чешкият производител на огнестрелни оръжия Ceska Zbrojovka Group заяви, че с придобиването на конкурентната Colt Holding Company ще увеличи производствения си капацитет на разрастващия се пазар в Северна Америка, предава Bloomberg
След като се съгласи миналата седмица да придобие емблематичния 175-годишен производител, CZG очаква комбинираните приходи да се удвоят до 1,2 млрд. долара годишно до 2025 г., коментира финансовият директор на компанията Ян Драхота пред репортери в понеделник. Сделката ще помогне на листната на Пражката борса компания да спечели обществени поръчки в САЩ и Канада в допълнение на вече процъфтяващите й продажби в цивилния сегмент на пазара.
„Очакванията ни са, че ще има ръст и в двата сегмента, но военният пазар и този на правоприлагащи органи ще расте повече, отколкото цивилния“, посочи Драхота.
„Търсенето на нашите продукти е по-голямо, отколкото сме в състояние да произвеждаме в момента.“
По-малко от четири месеца след първоначалното си публично предлагане, Ceska Zbrojovka сключи сделка за придобиване, която почти ще удвои размера й и ще разшири продуктовата й гама, включващата револвери Colt и картечници. Акциите на CZG поскъпнаха с 31%, откакто чешката компания обяви напредък в преговорите за сливането преди пет седмици.
Ceska Zbrojovka вече продава по-голямата част от продукцията си в САЩ, където приходите през първата половина на миналата година са нарастнали с 57% спрямо година по-рано, тъй като социалните вълнения засилиха търсенето на оръжия. По време на посещение в Белия дом през март 2019 г., чешкият премиер Андрей Бабиш подари на президента Доналд Тръмп златно украсен възпоменателен пистолет, произведен от CZG.
CZG, която е основана през 1936 г. и закупи американския производител Dan Wesson Firearms през 2005 г., планира да емитира облигации и нови акции, за да подпомогне финансирането на новата инвестиция. В резултат на сделката с Colt тя отложи изграждането на собствена фабрика в Арканзас с три до пет години, като проектът трябваше да започне тази година
CZG вижда „доста голямо поле за развитие“ както за естествен растеж, така и за потенциални по-нататъшни придобивания, които биха могли да бъдат съсредоточени върху електронизацията, оптиката и боеприпасите за ръчни огнестрелни оръжия, според Драхота.
„Нашата амбиция е да станем един от лидерите и дори лидерът в производството на ръчни огнестрелни оръжия“, коментира Драхота, добавяйки, че придобиването на Colt определено е важна стъпка.
Източник: https://www.bloombergtv.bg/

"Прогрес МС-16" излетя днес към МКС

Космическият товарен кораб "Прогрес МС-16", който трябва да достави на борда на Международната космическа станция (МКС) оборудване за ремонт, бе изведен в орбита от ракета-носител "Союз - 2.1а", съобщи ТАСС. - (видео)
Очаква се корабът да достигне до МКС и да се скачи с модула "Пирс" в сряда, в осем часа и двадесет минути.
Товарният кораб носи към МКС 600 кг гориво, 420 литра питейна вода, както и около 1400 килограма оборудване и материали, както и битови и хранителни продукти. Сред оборудването е ремонтно-възстановителен комплект за херметизиране на пукнатината в модула "Звезда" на МКС, открита миналата година. - Още Космос

Русия и Иран започнаха съвместни военноморски маневри в Индийския океан

Русия и Иран започнаха съвместни военноморски учения в северната част на Индийския океан, съобщи пред ТАСС Максим Суслов, пресаташе на руското посолство в Техеран. „Ученията започнаха днес. Потвърждаваме това ”, каза той.
По-рано в понеделник пресцентърът на иранската армия заяви, че Ислямска република и Руската федерация ще започнат съвместни военноморски учения в Индийския океан, предаде агенция Mehr.
Контраадмирал Голамреза Тахани (на снимката), говорител на съвместните иранско-руски учения, заяви, че маневрите ще се състоят под лозунга „Колективно сътрудничество по море за безопасността на морската търговия“ и ще обхващат площ от 17 000 квадратни километра.
„Освен надводните и авиационните подразделения на ВМС на Иран и ВМС на КСИР (Корпуса на стражите на ислямската революция), в маневрите ще участва руско формирование в състав корветата „Стойкий“ 545 проект 20380, снабдителен кораб и вертолет на ВМФ на Русия“, добави той.
„По време на учението ще бъде разработено взаимодействието на флотите на двете страни за спасяване на плаващ кораб от огън, освобождаване на екипажа на кораб, атакуван от терористи, стрелба по морски и въздушни цели и други тактически и оперативни действия“, каза контраадмирал Тахани.
По-рано се предполагаше, че ученията ще се проведат в тристранен формат с участието на кораби от китайския флот. Все още обаче няма информация за евентуалното участие на КНР в маневрите на Руската федерация и Иран в Индийския океан.
Съвместните военноморски учения между Русия и Иран изпращат „ясен сигнал“ към враговете на Ислямската република и демонстрират силата на нейните въоръжени сили, заяви заместник-координаторът на иранската армия контраадмирал Хабибола Саяри на 14 февруари. „Когато мощният руски флот провежда учения с военноморските сили на армията на Ислямската република и КСИР, това е ясен сигнал“, каза иранският военен лидер. „ВМС на Иран са на нивото на глобалните военноморски сили от гледна точка на оборудване, човешки ресурси, техника и тактика, командване и управление, връзки и възможности“.
Ученията на флотите на Русия, Иран и Китай под името „Пояс за морска безопасност“ се проведоха в Индийския океан в края на 2019 г., в резултат на което военните на Ислямската република изразиха увереност, че маневрите ще се провеждат редовно.
Източник: http://www.focus-news.net/

Столтенберг иска увеличено финансиране за дейности в помощ на Източната част на НАТО

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг ще предложи да се увеличи финансирането за основни дейности на сдържане и отбрана в помощ на разгръщането на силите на съюзниците в Източната част, както и еър полисинг и учения. Той каза това на брифинг преди срещата на министрите на отбраната на Алианса в сряда и четвъртък.
На първата среща на съюзниците след встъпването в длъжност на американския президент Джо Байдън - Столтенберг подчерта:
„Сега имаме уникалната възможност да влеем нова енергия и да укрепим трансатлантическите отношения. Налице е новата администрация на Байдън, която е силно ангажирана към съвместната работа на Северна Америка и Европа. Освен това, всички сме изправени пред още предизвикателства, с които можем да се справим само заедно. Нито една нация или континент не могат да се справят сами с тях“.
Като един от примерите Столтенберг посочи Русия и Китай, които, по думите му, се опитват да отхвърлят по авторитарен начин световния ред, базиран на правила. В тази насока той заяви, че трябва да се засили политическия диалог и сътрудничеството с близки по възгледи страни за насърчаване ценностите на НАТО и защита на интересите на организацията.
Генералният секретар определи резултатите от нарастването на разходите за отбрана като добри, но предупреди, че тази тенденция трябва да се запази. Министрите ще решават също така дали да изтеглят контингента си от Афганистан.
Източник: https://fakti.bg/

Министърът на отбраната Красимир Каракачанов и секретарят по отбраната на САЩ Лойд Джеймс Остин III отбелязаха високото ниво на развитие на Стратегическия диалог в сферата на сигурността и отбраната

Заместник-министър председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на България Красимир Каракачанов и секретарят по отбраната на САЩ Лойд Джеймс Остин III дадоха висока оценка на развитието на двустранното военно сътрудничество.
В своето поздравително писмо до секретаря Лойд Джеймс Остин III министър Каракачанов отбеляза, че дълготрайното развитие и задълбочаване на сътрудничеството в сферата на сигурността и отбраната между двете държави се основава на споделените ценности и желание за постигането на траен просперитет и мир. Отбелязана бе и признателността на българската страна за подкрепата на правителството на САЩ за процеса на модернизация на българските Въоръжени сили, както и за повишаването на тяхната оперативна съвместимост.
Министърът на отбраната на Република България изрази своята увереност, че изпълнението на съвместните инициативи, провеждани както на двустранна основа, така и в рамките на НАТО, допринасят за повишаване на сигурността в регионален и глобален аспект. В тази връзка той отбеляза готовността си да продължава да развива съвместните дейности в областта на отбраната между двете държави и пожела успешен мандат на своя колега.
В отговор секретарят по отбраната на САЩ Лойд Джеймс Остин поздрави българската страна за усилията, които полага за модернизация на българските Въоръжени сили и по-конкретно за придобиването на нови самолети Ф-16, както и за подписаната 10-годишна Пътна карта за сътрудничество между двете държави. От американска страна бе дадена и висока оценка на сътрудничеството по линия на съвместните българо-американски съоръжения, както и провежданата на тяхна територия съвместна подготовка.
В контекста на предстоящата среща на министрите на отбраната на страните-членки на НАТО секретарят по отбраната Остин отбеляза, че ангажиментът на САЩ към Алианса остава непоклатим. В тази връзка бе отбелязано, че от ключово значение за повишаване на сигурността на страните от Източния фланг на НАТО остават развитието на инициативите за адаптирано предно присъствие и разширената охрана на въздушното пространство. От американска страна бе изразена и признателност за приноса на България към мисиите на НАТО в Афганистан и Ирак.
Източник: https://www.mod.bg/

Председателят на Комисията по отбрана: Специалните ни сили са еталон за перфектна работа в армията

По покана на генерал-майор Явор Матеев, посетих Съвместното командване на специалните операции и наблюдавах демонстрации на способности от Специалните ни сили, пише във Фейсбук председателят на Комисията по отбрана ген. Константин Попов. За първи път в историята ни имаме Съвместно командване на специалните операции, уточнява той.

И продължава: "Благодарение на правителството и Народното събрание бяха гласувани промени, чрез които създадохме СКСО и се отделиха рекордни средства за тяхното развитие. Направиха се инвестиции за закупуване на нова бойна техника, изграждане и ремонт на сграден фонд и разбира се в грижата за хората. Днес срещнах и прекрасни млади хора, които се подготвят в Силите за специални операции и то на изключително високо ниво. Лично желая успех на тези, които избраха за свои девиз: “Там, където другите не могат”.“
Източник: http://otbrana.com/

Завършиха изпитанията на руската система за предупреждение за ракетен удар

Държавните изпитания на руската система за предупреждение за ракетно нападение (СПРН) са завършени, заяви генералният й конструктор, генералният директор на междудържавната акционерна корпорация "Вимпел" Сергей Боев (на снимката). „В края на декември 2020 г. завършихме държавните тестове на системата за ранно предупреждение като цяло и по-специално на командния й пункт“, каза той в ефира на телевизионния канал „Звезда“. - (видео)
Руската система за ранно предупреждение обработва данни за траекторията, за да формира предупреждение за ракетно нападение по държавни, военни и административни обекти, информация за московската система за ПРО, както и данни за космически обекти. Първият й ешалон се състои от групировка от спътници в единична космическа система, а вторият - от наземни радарни системи. Използва се главно радиолокационната станция "Воронеж". Сега седем такива станции са в готовност - в Ленинградска, Калининградска, Иркутска, Оренбургска област, в Краснодарския, Красноярския и Алтайския край. В района на Мурманск се изгражда нова радарна станция. През 2021 г. се планира да завърши изграждането на станцията в Коми. - Още ПРО
Източник: https://www.pan.bg/

Денят на воина-интернационалист

На този ден, 15 февруари 1989 година, последната колона съветски войски напуска територията на Афганистан. През 2010 година в Русия тази дата беше обявена за Ден на паметта на воините на интернационала - не само на участниците в Афганистанската война, но и на всички, които са изпълнили служебния си дълг извън границите на родината. Интернационалистите са участвали в общо повече от 30 военни конфликта по целия свят. - (видео)
В Москва ветераните-интернационалисти се събират на „Поклонния хълм” и в Александровската градина. Паметни мероприятия се провеждат днес почти във всички руски градове.
По различни оценки, от над 1,5 милиона интернационалисти при изпълнение на служебния си дълг са загинали около 25 хиляди души. Но точният брой на тези, които не са се завърнали у дома досега не е определен. Само по време на войната в Афганистан са загинали над 14 хиляди съветски войници. – Още за конфликта в Афганистан
***************
Министерството на отбраната на Русия публикува на страницата си в интернет уникални документи от войната в Афганистан, пише вестник „Известия“. Архивите са разсекретени по повод 30-годишнината от излизането на съветските войски от Афганистан.
Както уточняват от ведомството, документите разказват за историята на военните части, които „от първия ден са изпълнявали международния си дълг в Афганистан“, и за героите от войната. Сред които са генерал-лейтенант Руслан Аушев, станал по-късно ръководител на Република Ингушетия, началникът на Генералния щаб на ВС на РФ през 1992 г. армейски генерал Виктор Дубинин и поетът лейтенант Александър Стовба.
В архива, който може да се види на сайта на министерството, има исторически свидетелства за контактите, които са се създавали между руските военни и мирното местно население.
От Министерството на отбраната на РФ информират, че целта на тази публикация на архивните материали е да се разяснят целите и задачите, които е имал контингентът съветски войски в Афганистан и да се предотвратят опитите за фалшификация на историята.

14 февруари 1892 г. - началото на военната ни журналистика

Вчера, както се случва напоследък, отбелязахме два празника. Единият –с вино, другият – с цветя. Не се сетихме, обаче, че на 14 февруари 1892 г. е началото на българската военна журналистика.  Тогава излиза от печат първият брой на в. „Военни известия“. Негов основател и първи издател е подполковник Радко Димитриев, който тогава е началник на Учебния отдел към Генералния щаб на армията. Според някои изследователи военната ни журналистика тръгва малко по-рано и има своята предистория.
Първият български военен вестник се появява близо шест години преди "Военни известия". Той е издаден на 30 май 1886 г. във Велико Търново и се нарича "Народна защита". Негов издател и отговорник е Киро Тулешков, а редактор и единствен автор - поручикът от 6-и пехотен Търновски полк и командир на рота Иван Фичев. Бащата на младия офицер е големият син на знаменития възрожденски самобитен архитект Кольо Фичето. "Народна защита" е седмичник, обявен за "военний вестник" , който да служи "за саморазвитието" на въоръжените сили и "за защита" на народните интереси. Пред военния историк Иван Стойчев по-късно генерал-лейтенант Иван Фичев (1858 - 1931 г.) си спомня: "След Сръбско-българската война се почувства нуждата от един военен орган, който да бъде застъпник на интересите на българската армия и да я държи в течение на живота на чуждите армии, от които трябваше да черпи поуки и знания". "Народна защита" излиза като частен вестник, защото разходите са поети почти изцяло от ентусиазирания поручик. Последните (обединени) два броя носят датата 4 април 1887г. Веднага след него зпочв да излиза „Военен журнал” - първото военнотеоретично списание в България под главната редакция на началника на Генералния щаб майор Рачо Петров.
Поводът за тези редове е да си спомним за началото на българската военна журналистика. Поражда се, обаче, един въпрос, който чака отговор: „Има ли Министерството на отбраната ангажимент към подготовката на военни журналисти?“ Във висшите военни училища такава специализация няма. Отпадна и обучението на кадри за връзки с обществеността. А искаме армията да се отваря към обществото. Последната офицерска длъжност във в. „Българска армия“ беше закрита през 2008 г. Самото издание беше свито до седмичник, което при динамиката на развитие на армията ни и на всекидневните новости, които интересуват хората с пагони, не би могло, въпреки усилията на състава му, да отговори на очакванията на читателите. За тези 12-13 години не се намери министър на отбраната, който да даде възможност на военнослужещите и цивилните служители да получават всеки ден информация какво се случва в държавата, Министерството на отбраната, Щаба на отбраната, командванията и военните формирования преди всичко от в. „Българска армия“. Не се намери и министър, който да промени щатовете и да обяви в регистъра вакантни длъжности във вестника за офицери с няколкогодишен опит във войските. Няма съмнение,че такива хора ще бъдат полезни. Имаше такъв опит, но той остана доста назад. В редакцията работеха офицери и цивилни служители. Мястото на една част от тях бе постоянно във ВМС, Висшето военно училище във Велико Търново и щабовете на тогавашните Втора и Трета армия в Пловдив и Сливен. Военни журналисти у нас не са подготвяни от времето на обучението в Лвов, Украйна, бившия Съветски съюз. Много от тях израснаха не само в армейския печат, но оглавиха други издания, творчески съюзи, агенции и електронни медии. С успехите си доказват ползата от такава подготовка в курсантските години.
Последният от деветте приоритета на отбранителната политика в приетата от парламента Програма – 2032 е „целенасочена стратегическа комуникация за поддържане на максимална обществена подкрепа“. Другите осем са развити по-нататък. За информационно осигуряване на развитието на отбранителните способности на Въоръжените сили, обаче, няма визия. Къде са военните медии, те част ли са от отбранителните способности на Въоръжените сили? Според мен – да.     
Но нека да се върнем към началото. Да отдадем заслуженото на всички военни журналисти от вестниците„Военни известия“, „Народна защита“, „Народна отбрана“, „Народна войска“, който в годините е известен, като „Народна армия“ и „Българска армия“.  Корените на тяхната професия, което всъщност е служба в защита на Родината, са далеч назад в славната ни военна история.  Така че военната ни журналистика има история и настояще. Бъдещето й трябва да се гради от днес.   
Източник: http://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Русия награди Георги Николов с орден „В памет на героите на отечеството”

Със заповед на Министъра на отбраната на Руската Федерация – Сергей Шойгу се награждава с орден „В памет на героите на отечеството” Георги Николов – дългогодишен ръководител на направление „Памет”, за неговата активна дейност по утвърждаване и развитие на добрите отношения между България и Русия.
Направление „Памет“ има съществен принос в популяризирането на съвместната  история и култура на българския и руския народи. За запазване на паметта за руските и съветски воини, които са се борили и загинали през Руско-турската освободителна война и Втората световна война са поставени значителен брой паметни знаци и издигнати паметници на герои и бележити дейци в областта на руско-българските отношения.
На 10 февруари 2021г. високата награда бе връчена на Георги Николов от подполковник Александър Красий – помощник военен аташе към Посолството на Руската Федерация.

Министърът на отбраната откри Учебния център по кибероперации във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“

На 14 февруари 2021 г. на официално посещение във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ бе заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България – господин Красимир Каракачанов. Министърът на отбраната участва в официалното откриване на Учебен център по кибероперации във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“. На церемонията присъстваха: командирът на Военноморските сили – контраадмирал Кирил Михайлов, заместник-командирът на ВМС – флотилен адмирал Георги Пенев, директорът на Дирекция „Връзки с обществеността“ в MO – г-н Александър Урумов, преподаватели от катедра „Информационни технологии“.
Учебният център по кибероперации разполага с четири многофункционални специализирани компютърни лаборатории с общо 52 работни места; една лаборатория за изследване и изучаване на компютърен хардуер – с 13 работни места; един специализиран кабинет за работа с класифицирана информация; една лекционна зала, предназначена за киберучения и тренировки – с 56 седящи места; една конферентна работна зала с обособени работни места за управление на симулациите при провеждане на компютърно подпомагани киберучения и тренировки и комуникационен център с комуникационно и сървърно оборудване за осигуряване на функционирането на информационните системи.
В лабораториите и кабинетите ще се провежда ежедневен учебен процес за осигуряване на специализирани дисциплини, включени в учебните планове на специализациите „Кибероперации“ и „Военноморски комуникационни и радиотехнически системи“ от специалността „Организация и управление на военни формирования на тактическо ниво“ – за курсанти, и специалностите „Киберсигурност“ и „Информационни и комуникационни технологии“ – за студенти.
Второто основно предназначение на Учебния център по кибероперации е провеждането на симулации на различни киберситуации – атаки, инциденти и др. Тези симулации ще се използват при провеждане на компютърно подпомагани киберучения и тренировки. За целта е предвидена възможност лабораториите да бъдат преоборудвани и да бъде променяна работната им конфигурация. Предвидена е възможност лабораториите да бъдат обединявани с цел нарастване на броя на обучаемите от един екип, като се премахват преградните стени между отделните лаборатории. Симулациите ще се използват и при проиграване на настъпили събития за повишаване на нивото на квалификация на различни категории технически персонал. - (видео)
Източник: https://armymedia.bg/

С основно образование – само в първия етап на срочната служба в доброволния резерв

Приетите на срочна служба в доброволния резерв с основно образование преминават само първия етап, т.е. начална военна подготовка.  Достъп до следващите два етапа - специална военна подготовка и изпълнение на задачи в състава на военни формирования от въоръжените сили, нямат. Това регламентира проектът на изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за резерва на Въоръжените сили.  Такова ограничение депутатите не гласуваха при приемането на последните поправки на закова за края на миналата година.  Тогава те записаха, че на срочна служба в доброволния резерв се приемат пълнолетни български граждани, които имат завършено най-малко основно образование.
Нонсоп в казармата ще бъдат резервистите по време на първия етап на срочната служба. По време на първия етап резервистите пребивават в района на военното формирование през цялото денонощие (24/7), е записано в проекта на правилника. Полага се, обаче платен отпуск: след завършване на първия етап - 2 дни; след завършване на втория етап - 3 дни и по време на третия етап - 3 дни.
Длъжностите за срочна служба в доброволния резерв ще се обявяват със заповед на министъра на отбраната на интернет страницата на Министерството на отбраната и на Централното военно окръжие. Кандидатите трябва да подават писмено заявление за кандидатстване за заемане на длъжност, заедно с необходимите документи, в съответните териториални структури за водене на военния отчет. На класираните кандидати, годни за служба в доброволния резерв и психологично пригодни, се издава предписание с датата и мястото на явяване за сключване на договор за срочна служба в доброволния резерв. Екземпляр от предписанието се изпраща и на работодателя/органа по назначаване на кандидата.
Министърът на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице приема на срочна служба в доброволния резерв и назначава на длъжности кандидатите, сключили договори за срочна служба в доброволния резерв. Със заповедта за назначаване на длъжност на резервиста се присвоява или обявява военно звание.
Всеки от етапите завършва с полагането на изпити. В следващ етап може да премине резервист, който успешно е положил изпитите от предходния етап. След завършване на първия етап  резервистите полагат военна клетва и им се присвоява военноотчетна специалност (ВОС). След завършване на втория етап на резервистите се присвоява ВОС в съответствие с придобитата специална военна подготовка. На резервистите, успешно преминали трите етапа се издава удостоверение за премината срочна служба в доброволния резерв.
Не по-късно от 30 дни преди изтичане на срока на договора за срочна служба в доброволния резерв, на резервистите се предлагат длъжности във военни формирования от Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната за приемане на военна служба/служба в доброволния резерв при условията на Закона за резерва на въоръжените сили.
Източник: http://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Намаляват британската армия

Британската армия ще намалее през следващото десетилетие с почти 10 000 души до 72 500 души щатен личен състав според медийни публикации от днес, предаде ДПА.
Спестените средства ще бъдат използвани за финансиране на закупуването на нова военна техника, съобщават вестниците "Таймс" и "Телеграф". Съкращенията в кадровия състав ще бъдат осъществени чрез незапълване на овакантени места, се посочва в публикациите.
Великобритания, която е ядрена сила, изглежда предприема тези мерки в отговор на променената обстановка на сигурност и актуалните заплахи, които изискват по-малко военнослужещи, но повече дронове, артилерия, средства за противовъздушна отбрана и бронирана техника, отбелязва ДПА.
Официално армията на натовската членка е с численост 82 000 войници. Към 1 октомври 2020 г. действителният брой е 80 760, плюс по около 33 000 души във военновъздушните и военноморските сили. - Още за ВС на Великобритания
Източник: https://fakti.bg/

В САЩ признаха за смъртта на хиляди цивилни от въздушните им удари в Ирак и Сирия

Анализатори от RAND, американска корпорация, работеща за правителството на Съединените щати, признаха, че въздушните удари на американските военновъздушни сили водят до смъртта на мирни лица в Ирак и Сирия и препоръчаха намаляване на жертвите на цивилни в бъдеще. Такива заключения са представени в доклада на организацията, цитирани от РИА Новости.
RAND публикува проучване от 500 страници на тема „Въздушната война срещу "Ислямска държава“. Трудът е посветен на анализа на действията на авиацията на западната коалиция начело със САЩ в Сирия и Ирак в периода от август 2014 г. до март 2019 г. (Операция "Непоколебима решителност").
 „Американските военновъздушни сили ще трябва да ограничат загубите сред гражданското население и допълнителните щети при бъдещи въздушни операции, в това число бойни действия с практически равни противници, които могат да се провеждат в гъста градска среда“, заключава докладът.
В документа се отбелязва, че неуправляемите бомби трябва да се използват само на необитаеми места и трябва да се закупят по-прецизни боеприпаси. Също така се посочва, че Съединените щати трябва да обучат повече наземни разузнавателни наблюдатели за обезпечаване на цели за авиацията.
Според официалните данни на съвместното командване на коалицията, до лятото на 2019 г. от 2014 г. в резултат на въздушни удари на САЩ и техните съюзници в Ирак и Сирия са загинали 1 319 цивилни. В същото време, според британската група за наблюдение "Airwars", тази цифра може да бъде десет пъти повече - до 13 000 загинали.
Анализаторите от RAND се въздържат от собствена оценка за броя на жертвите сред иракски и сирийски цивилни, като се позовават на обхвата на своето проучване.
В същото време в доклада си те цитират данни от "Airwars", според които само за един месец март през 2017 г. в иракския Мосул в резултат на въздушни удари на коалицията са убити 1 400 цивилни в резултат на въздушни удари на коалицията, което е повече от посоченото в командването на коалицията за целия период от 2014 до 2019 г. Анализаторите посочват, че несъответствието между цивилните жертви, съобщени от коалицията, и тези на други организации, трябва да се проучи допълнително, за да се разберат „стратегическите последици от цивилните жертви за Съединените щати и региона като цяло“.
Източник: https://www.actualno.com/

Хайко Маас: Мандатът на мисията ни в Афганистан трябва да бъде продължен

Германия трябва да продължи мандата на участието си в мисията на НАТО в Афганистан, за да не се създава заплаха за преговорния процес между афганистанските власти и радикалното движение на талибаните. Това заяви германският министър на външните работи Хайко Маас в интервю за изданията от медийната група "Функе"
"С новия мандат от Бундестага ние ще сме готови за различни сценарии", каза дипломат номер едно на Берлин.
Сегашният мандат на мисията предвижда в нея да участват до 1300 военнослужещи. Той изтича на 31 март. Продължаването му става от парламента.
На 29 февруари миналата година предишното правителство на САЩ подписа в Доха мирно споразумение с талибаните. Според него САЩ, съюзниците им и коалицията се задължават в срок от 14 месеца да изтеглят всички войски от Афганистан. Талибаните гарантират, че няма да използват територията на Афганистан за действия, представляващи заплаха за Щатите и техните съюзници. На 4 февруари говорителят на Държавния департамент на САЩ Нед Прайс заяви, че новото правителство във Вашингтон засега не е взело решение за изтегляне на войските от Афганистан.
Вестник "Зюддойче цайтунг" посочва, че за НАТО набелязаната за края на април дата за изтеглянето е нереалистична. Германският министър на отбраната Анегрет Крамп-Каренбауер заяви, че в сегашната ситуация Германия "се готви за различни сценарии" и съгласува действията си със САЩ. Същевременно тя призна, че участието в мисията след обсъдената от САЩ и талибаните дата може да крие рискове. "В такъв случай трябва да гарантираме по-добре защитата на нашите военнослужещи", каза Крамп-Каренбауер.
Източник: https://trud.bg/

Талибаните предупредиха НАТО да не търси “продължаване на войната” в Афганистан

Талибаните предупредиха НАТО да не търси “продължаване на войната”, докато алиансът претегля плюсовете и минусите на планираното оттегляне от Афганистан, предаде АФП.
Министрите на отбраната от подкрепяните от Вашингтон съюзници трябва да се срещнат следващата седмица, за да обсъдят дали 10-хилядната мисия на НАТО – предимно изпълняваща помощни функции – трябва да остане или да си отиде, докато насилието в страната все още бушува.
„Нашето послание към предстоящата министерска среща на НАТО е, че продължаването на окупацията и войната не е нито във ваш интерес, нито в интерес на вашия и нашия народ“, се казва в изявление на талибаните. “Всеки, който се стреми към удължаване на войните и окупацията, ще носи отговорност за това, както и предишните две десетилетия.”
Бившият президент на САЩ Доналд Тръмп сключи сделка с талибаните миналата година, съгласно която САЩ се съгласиха чуждестранните войски да напуснат Афганистан до май 2021 г. в замяна на условия, включително прекъсване на връзките с Ал-Кайда и откриване на мирни преговори с правителството на Кабул.
Администрацията на Джо Байдън заяви, че ще преразгледа сделката, като Пентагонът обвини афганистанската бунтовническа група, че не е изпълнила ангажимента си за намаляване на насилието. На свой ред талибаните обвиниха САЩ в нарушаване на споразумението и настояха, че ще продължат своята “битка и джихад”, ако чуждестранните войски не напуснат до май. В последните си дни на длъжност Тръмп едностранно намали американските сили в Афганистан до едва 2500 – най-малкото от началото на войната през 2001 г.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг многократно настоява, че членовете на НАТО трябва да решат „заедно“ за бъдещето на своята мисия и се надява Байдън да координира процеса по-тясно със съюзниците си.
Талибаните в събота заявиха, че са “сериозно ангажирани” със сделката със САЩ, като твърдят, че “значително са намалили нивото на операциите”.
Източник: https://trud.bg/

Отличие за началника на Военното окръжие в Пазарджик

Във Военно окръжие втора степен в Пазарджик се проведе среща на личния състав с председателят на Областния съвет на СВВБ Петко Генуров . Обсъден беше  начинът за социалното и здравно осигуряване на останалите живи ветерани - участници във Втората световна война и патриотичното и родолюбиво възпитание на младото поколение в  областта.
Господин Генуров запозна състава на окръжието със задачите които изпълнява Областният съвет на СВВБ и Клубът на потомците и съмишлениците на участниците във войните, проблемите които срещат ветераните в своето ежедневие, опазване на военните паметници и тяхното възстановяване. Изрази своята благодарност за грижите и помощта, която получават тези хора от ръководството на Областното окръжие в града.
За добрите резултати от съвместната дейност председателят на Областният съвет връчи на началника на окръжието  подполковник Петър Петров наградата на ЦУС на СВВБ юбилейния медал „75 години от победата над фашизма“. Той сподели , че приема тази награда като израз на почит към личността, делото и саможертвата на всеки един от ветераните които са пример за всички военнослужещи от Българската армия.
Петко Генуров получи  благодарствен адрес от името на Военното окръжие за патриотичната и родолюбива дейност, извършвана от областната организация на СВВБ и Клуба на потомците и съмишлениците на ветераните в  Пазарджишка област.
Изразено беше становище от двете страни, че и в бъдеще заедно ще работят за подкрепата на героите и техните семейства, както и за съхраняване на българските ценности в полза на обществото и благоденствието на Родината ни.
Източник: http://otbrana.com, Димитър Шулев

И Пентагонът се включва във ваксинацията в САЩ

Пентагонът одобри разполагането на още 20 военни екипа за ваксинация, за да помогне в усилията за ваксинация срещу коронавирус в САЩ.
Според главния говорител на Министерството на отбраната Джон Кърби  (на снимката), решението на министъра на отбраната Лойд Остин да разположи повече екипи за ваксинация е повишило общия брой служители, подпомагащи плана за ваксинация на администрацията на Джо Байдън, до около 4700 души.
По-рано тази година Федералната агенция за управление при извънредни ситуации (FEMA) поиска от Пентагона да разположи 10 000 служители в персонала на центровете за ваксинация срещу коронавирус.
В страната са разрешени за използване две ваксини срещу коронавируса - Pfizer/BioNTech и Moderna.
Кампанията за ваксиниране в САЩ започна преди близо два месеца и е най-голямата в историята на страната.

На този ден: През 1945 г. англо-американски бомбардировачи изравняват Дрезден със земята

На 13 февруари 1945 г. късно вечерта англо-американската бомбардировъчна авиация предприема масирана бомбардировка на Дрезден, която за 14 часа практически го изравнява със земята и погубва 25 000 души. Това е в съответствие с възприетата стратегия за „бомбен терор” от британските Кралски ВВС.
Предистория
В началото на 1945 г. военнополитическото ръководство на съюзниците обсъжда въпроса за оказване на съдействие на съветското настъпление на запад, най-вече с помощта на стратегически бомбардировки над подбрани обекти. Планирано е да бъдат проведени бомбардировки над Берлин и няколко града в източната част на Германия. Плановете по провеждането на мащабни и интензивни бомбардировки е обсъждано през лятото на 1944 г. в рамките по подготовката на Операция Thunderclap, но на 16 август те са отложени.
На 26 януари 1945 г. началник-щабът на британските ВВС Чарлз Портал заявява, че „внезапна масирана бомбардировка не само ще внесе безпорядък в евакуацията на бежанци от изток, но и ще затрудни прехвърлянето на войски от запад“. Заместник началник щабът Норман Ботомли отправя запитване към началника на Бомбардировъчното командване на КВВС Артър Харис относно възможността за нанасяне на бомбени удари по Берлин, Дрезден, Лайпциг и Кемниц.
На 26 януари премиер-министърът на Великобритания Уинстън Чърчил отправя въпрос към Арчибалд Синклер относно целесъобразността за бомбардиране на немски градове. Ден по-късно, на 27 януари, Синклер отговаря, че следва да бъдат нанесени удари по Берлин, Лайпциг, Дрезден, Кемниц и други градове, където бомбардировките ще прекъснат комуникациите, необходими за евакуацията от изток и прехвърлянето на части на Вермахта на запад.
Обединените разузнавателни служби на Великобритания излизат със становище, че Германия е способна да прехвърли на Източния фронт 42 дивизии от други фронтове и ако се попречи това да се случи, може да се ускори края на Втората световна война. Изводите се основават на прехванати и разшифровани немски разговори и телеграми. Разузнаването предполага, че прехвърлянето на части ще се случи през март 1945 г., поради което трябва бързо да се вземе решение за използването на стратегическата авиация, за да се попречи това да стане.
Съветската страна на няколко пъти отправя искане за помощ за тяхното настъпление към Берлин, която може да бъде оказана посредством атаки от стратегическите бомбардировачи. Американският посланик в СССР Уилям Хариман обсъжда тази тема със Сталин, както и със заместника на генерал Дуайт Айзенхауер - британския маршал от авиацията Артър Тедър.
На 31 януари, след разглеждане на доклада Strategic Bombing in Relation to the Present Russian Offensive и след консултации със съветската страна, ръководството на британските КВВС изработва план за бомбардиране на някои немски градове.
По време на Ялтенската конференция (4-11.2.1945 г.) съюзниците вземат решение за провеждане на бомбардировка над Дрезден. По време на последвалото обсъждане съюзниците достигат до извода, че докато не бъде елиминиран транспортния възел Дрезден, немските части ще могат да компенсират вредите, причинени върху транспортните комуникации в Лайпциг и Берлин, прехвърляйки ги през Дрезден. Няколко дни по-късно работната комисия докладва на конференцията, че в списъка на целите е добавен и Дрезден.
Бомбардировките
Причините, поради които Дрезден изпъква като основен обект за въздушно нападение пред останалите германски градове, са няколко:
• Дрезден е практически незащитен от зенитна артилерия и нощни изтребители, за разлика от Берлин например. Това позволява съвсем безнаказано унищожение на града без загуби от страна на КВВС.
• Дрезден се намира в най-източната част на Германия, възможно най-близо до Източния фронт. Това обстоятелство е важно с оглед на подкрепата, която ще окаже бомбардировката на Червената армия.
• Дрезден е препълнен с бежанци и общото му население достига 1,2 милиона души. Тази пренаселеност, освен многобройните жертви, осигурява на Бомбардировъчното Командване и необходимия поток от бежанци, който да изпълни замисъла на операция Thunderclap.
• Дрезден е град с барокова архитектура, т.е. стари, предимно дървени сгради и тесни улици - идеален ландшафт за създаване на огнена буря.
До февруари 1945 г. Дрезден сякаш е встрани от опустошителната въздушна война, която водят Кралските ВВС срещу германското цивилно население. Градът е бомбардиран само два пъти дотогава: на 7 октомври 1944 г. и на 16 януари 1945 г. Тези атаки са проведени от американската 8-ма военновъздушна дивизия и целта им са железопътните депа в центъра. И двете атаки са сравнително слаби, а жертвите сред цивилното население са нищожни. Затова, когато вечерта на 13-ти февруари сирените зазвучават, всички мислят, че това е поредната фалшива тревога.
След като всички планове и разработки за операция Thunderclap са приключени и целта Дрезден е окончателно установена, остава само метеорологичните условия да позволят започването на атаката.
Няколко часа по-рано, на брифинга преди бомбардировката, екипажите на бомбардировачи са запознати с целта - ще бъде бомбардиран Дрезден. Дотогава винаги е давана някаква конкретна цел - завод, железопътно депо, склад и т.н. Този път целта е самият град.
Операцията по план трябва да започне по план на 13 февруари с атака на 8-ма въздушна армия от ВВС на САЩ, но лошите атмосферни условия над Европа попречват на акцията. Затова в първия удар участва само британската авиация.
Нощта на 13/14-февруари
Вечерта на 13 февруари 796 бомбардировачи Авро Ланкастър (Avro Lancaster) и 9 Де Хавиланд Москито (De Havilland Mosquito) долитат над Дрезден на две вълни, хвърляйки 1478 тона фугасни и 1182 тона запалителни бомби.
Самолетите взимат за ориентир стадион Ostragehege като изходна точка. Всички бомбардировачи преминават над нея, след което поемат свое направление и хвърлят бомбите през определен период от време. Първите бомби са хвърлени в 22:14 ч. централноевропейско време. В този момент облаци покриват част от района и 244 „Ланкастъра“, които хвърлят 800 тона бомби, имат умерен успех.
След 3 часа следва и втори, по-масиран рейд. Втора вълна от 529 бомбардировача „Ланкастър” връхлита Дрезден напълно неочаквано. Времето вече е ясно и бомбардировачите пускат 1800 тона бомби “с голяма точност”.
След този втори рейд огнената буря придобива колосални размери. Разпростира се дори над големия парк “Гросер Гартен”, където много хора търсят убежище далеч от пламъците. Централната зона на Дрезден е напълно унищожена, а пожарите бързо се разпростират към периферията.
За жителите на градския център няма никаква надежда - те умират от задушаване в бомбоубежищата, поразявани от страхотната горещина, докато бягат от горящите сгради или изгарят живи, хвърлени в пламъците от ураганните ветрове, създадени от огнената буря. Асфалтовата настилка на улиците се стопява и бягащите хора усещат, че ходилата им горят. Малцина от центъра оцеляват. Останалите бягат, колкото се може по-далеч от горящия град.
На другия ден
Сутринта на 14 февруари Дрезден все още е в пламъци. Три седмици ще бъдат необходими, за да се угасят всички пожари. Съюзническите военнополитически ръководители са отредили този ден за завършване на дрезденската операция, като това завършване включва два етапа. Първият етап представлява американски дневен рейд, който да унищожи всичко, което може евентуално да е оцеляло след британските нощни атаки.
Американците бомбардират горящите руини на Дрезден в продължение 38 минути. След бомбардировката над Хамбург през лятото на 1943 г. командването на USAAF се зарича да не предприема рейдове непосредствено след нощните атаки на КВВС, понеже димът от причинените пожари пречи на американците да откриват специфичните си цели. Тази тактика е нарушена в случая с Дрезден, тъй като тук няма никакви конкретни цели - целта е единствено “хаос и объркване”.
Последната дума в дрезденската операция имат изтребителите „Мустанг”, които съпровождат американските „летящи крепости”. Те получават заповед да летят ниско над града и околните пътища и да разстрелват с картечниците всичко, което се изпречи на пътя им - от коли на противопожарните и спасителните служби, опитващи се да си пробият път към градския център в помощ на хилядите пострадали, до колоните бежанци, бягащи към по-безопасно място. И всичко това с главната идея да се увеличава хаосът.
Американците се завръщат още два пъти - на 15 февруари и 2 март 1945 г., като приключват едно от най-ужасните престъпления в човешката история - дрезденското клане.
Равносметката
Над Дрезден са хвърлени общо 3907 тона бомби. За 14 часа съюзническата авиация превръща града от “Флоренция на Севера” в море от развалини.
След като и последният самолет напуска района, градът представлява едно обширно поле, покрито с нажежени от огъня руини, пожари бушуват все още в сградите, където е останало нещо способно да гори, където е вилняла огнената буря, оцеляват само каменните отломки на старите сгради. Димът от пожарите се смесва с праха от разрушенията и покрива града с плътен облак, който закрива слънцето.
Пет дни и пет нощи градът гори и никакви опити да се проникне в него не са правени. Унищожени са всичките пет театъра на Дрезден, от 54 църкви девет са напълно разрушени, а 38 - сериозно засегнати. От 139 училища 69 престават да съществуват, а 50 са поразени тежко. Големия зоопарк, намиращ се в близост до „Гросер Гартен”, е ударен по време на втория рейд и паникьосаните животни се смесват с отчаяните оцелели – всички те са открити и избити.
От 28 410 къщи в центъра на Дрезден 24 866 са унищожени. Площ от 15 квадратни километра е тотално опустошена, включително: 14 000 жилищни сгради, 22 болници, 5 театъра, 50 банки и застрахователни дружества, 31 големи хотела и 62 административни сгради. Като цяло в града има 222 000 апартамента - 75 000 от тях са напълно разрушени, 11 000 тежко пострадали, 7000 средно и 81 000 леко пострадали. Това съставлява 78% разрушения.
Някои неща обаче преживяват унищожението. Малкото фабрики в Дрезден са извън градския център и много скоро заработват отново. Същото е и с железопътната система. Точно след три дни, военни влакове отново минават през града, а железопътните депа, незасегнати от бомбите, работят с пълен капацитет. Като по някаква ирония на съдбата огнената буря унищожава всичко, което си струва да бъде съхранено, а остава недокоснато това, което има някаква военна стойност.
Жертвите
При първите сирени всички граждани се втурват към бомбоубежищата. След като бомбардировката започва и първите сгради се запалват, претъпканите укрития започват да се пълнят с дим. Много хора предпочитат да излязат на открито и да потърсят спасение далеч от пламъците. За тези, които избират да останат в подземните убежища, няма спасение. Липсата на кислород, изконсумиран от огнената буря, и огромната горещина, за която няма никакви прегради, са основните причини за смъртта на тези хора.
Другите хора поемат едно ужасно пътуване из погълнатите от огъня дрезденски улици в търсене на изход от горящия град. Това пътуване е изпълнено с безброй опасности и в огромната част от случаите завършва фатално. Излезлите в първите минути на бомбардировката попадат под непреставащия дъжд от бомби. По-късно, когато огнената буря вече е започнала, ураганните ветрове връхлитат бягащите и много от тях, най-вече деца, са запратени обратно в огнения ад. Масивните барокови сгради се сриват и затрупват цели улици с нажежени отломки. Естествено от хората, движещи се по тези улици, не остава и следа. За тези, намиращи се в центъра на града, няма път навън - всички улици са или заринати с отломки или преградени от огнена стена. Те избират привидната сигурност на откритите пространства - площади или малки паркове, всичко, което е по-далеч от пламъците. Събират се на такива места на големи групи и с надежда чакат да стихнат пожарите. Но с напредването на огнената буря температурата на въздуха бързо нараства, достигайки невероятните 1500 градуса Целзий. Огромната горещина убива всички, като овъглява дрехите и разтопява плътта им. Впоследствие очевидци разказват, че телата на тези жертви били буквално заварени за паважа.
Труповете са събирани на големи камари, като част от тях са погребани, а повечето са изгаряни на огромни клади в центъра на града. - (видео)
Отговорността
Без съмнение Артър Харис е прекият извършител на това престъпление. Но ето какво пише той в своята автобиографична книга през 1947 г.: “Знам, че разрушението на толкова голям и красив град на този късен етап от войната се смята за ненужно дори от много хора, които признават, че нашите по-ранни атаки са напълно оправдани като всички останали военни операции. Тук ще кажа само, че атаките срещу Дрезден се смятаха за военна необходимост от много по-важни хора от мен самия.”
Когато сведения за ужасите в Дрезден достигат до света, международната общественост открито показва възмущението си. Израза “военно престъпление” се използва все по-често за описание на британската бомбардировъчна стратегия. При това положение Чърчил е принуден да спасява поста си на министър-председател и цялата си политическа кариера.
Източник: https://www.blitz.bg, Ганчо Каменарски

На днешната дата преди 90 години стартира производството на легендарния ТТ

Точно преди 90 години стартира производството на един от най-известните руски пистолети, разработен от съветския конструктор Фьодор Токарев - TT. Той става първият армейски самозаряден пистолет в СССР.
Фьодор Василиевич Токарев го разработва през 1929 г. за конкурс за нов армейски пистолет. Съветският съюз иска да замени револвер системата "Наган" и други револвери и пистолети от чуждо производство, които са на въоръжение в Червената армия, пише "Российская газета".
От представените образци е избран пистолет на Токарев от проектно-конструкторското бюро на Тулския оръжеен завод, макар и с уговорки за отстраняване на някои недостатъци: повишаване точността на стрелба, облекчаване усилието за натискане на спусъка и безопасността при работа с него. На 23 декември 1930 г. е взето решение за допълнителни изпитания на оръжието
На 12 февруари 1931 г. Революционният военен съвет на СССР поръчва първата партида от 1000 пистолета за цялостни войскови изпитания. Оръжието постъпва в Червената армия като "7,62-мм пистолет Токарев, образец 1930 г." Това е официалното название, но ние го помним с неофициалното - ТТ (Тулски Токарев).
През 1933 г., след войскова експлоатация, ТТ е частично модернизиран. И от този момент нататък пистолетът официално се нарича "7,62-мм пистолет образец от 1933 г." (TT-33).
Масовото производство на пистолета започва през 1934 г. в Тулския оръжеен завод. До началото на войната са произведени над 600 000 броя. А с началото на Втората световна война и приближаването на фронтовата линия към Тулския завод, той е евакуиран и ТТ започват да се произвеждат в Ижевския оръжеен завод.
През 1947 г. пистолетът на Токарев отново е модернизиран – доработва се външният вид, намаляват се трудоемкостта и производствените разходи. Пистолетът се намира на въоръжение в съветската армия като лично оръжие за самозащита до средата на 1960-те години. През 1952 г., във връзка с приемането на въоръжение на пистолета "Макаров", производството на ТТ в Съветския съюз се прекратява. За това време са пуснати около 1,8 млн. TT.
Пистолетът TT се отличава с опростена конструкция и е лесен за поддръжка. Той има мощен патрон, нетипичен за пистолети, който обезпечава висока проникваща сила. Той е точен при стрелба. Опитният стрелец може да порази цел на 50 метра. TT е плосък и относително компактен, което го прави удобен за скрито носене. Използва се 7,62х25-мм патрон. Капацитетът на пълнителя е 8 патрона. - Още за ТТ

САЩ готвят мащабни учения на Балканите

Армията на САЩ концентрира тазгодишното европейско учение "Защитник" върху обучение за война от висок клас на Балканите и Черно море. Това заяви командващият американската армия в Европа ген. Кристофър Каволи (на снимката) в централата си във Висбаден, Германия, съобщава USNI News, онлайн издание на Военноморския институт на САЩ.
Особено внимание ще бъде обърнато на Румъния, която разработва многонационална дивизия за разполагане, и на България, която сега получава американски усъвършенствани системи за ПВО и ПРО, обясни генералът. По думите му в ход е окончателното планиране на учението, предвиждано за края на пролетта или началото на лятото. Изданието отбелязва, че учението ще се проведе около Черно море, в което е налице засилено военноморско присъствие на САЩ, на него ще наблегне върху използването на висок клас активи в конфликт. САЩ и НАТО обясняват това засилено присъствие с необходимостта от възпиране на Русия.
Серията учения "Защитник" (Defender) е предназначена да отработва "бързата реакция на армията на Съединените щати за разполагане на големи сили" на континента в условията на криза. Миналогодишното учение, ограничено от избухването на пандемията КОВИД-19, бе с над 10 000 войници, транспортирани от Америка, и 13 000 единици тежко военно оборудване, изпратени до Бремерхафен, Германия, за поредица свързани и несвързани събития в Северна Европа.
Въпреки че широкомащабните полеви учения не бяха проведени, Каволи каза, "успяхме да експериментираме как бихме действали" като съвместен и комбиниран военен щаб. Идеята беше "да се постигне сближаване" между американските и съюзническите сили във всички области, без да се нарушава оперативното темпо за бой. Генералът каза, че съюзните нации оценяват това като успех.
Черно море е стратегически важно за НАТО и в района не трябва да има надмощие на една държава - Русия. Това пък заяви генсекът на НАТО Йенс Столтенберг на пресконференция в Брюксел с украинския премиер Денис Шмигал, съобщиха медиите. Столтенберг отново призова Русия да се изтегли от Украйна и да спре подкрепата си за отцепниците. Надяваме се на мирно решение, посочи Столтенберг. Той съобщи, че на тазгодишната среща на лидерите на НАТО ще бъде обсъдено разширяването на пакта. Вратите на алианса остават отворени, посочи генсекът.
Източник: https://duma.bg/

Министър Каракачанов бе на годишния анализ на ВМС

„Анализът, който беше направен показва, че въпреки трудностите, свързани с ограниченията заради пандемията, военноморският ни флот се справя достойно със своите задължения“. Това каза министърът на отбраната Красимир Каракачанов, който изслуша днес анализ на подготовката на Военноморските сили (ВМС) през учебната 2020 година, съобщава Пресцентърът на МО. „Нещата се променят към добро и това ще продължава, доколкото това зависи от всички вас. При едно нормално политическо ръководство всичко останало е във ваши ръце - при вас е експертизата, при вас е професионализмът“, посочи още той.
По думите на министъра на отбраната - българското общество е длъжник на армията си, респективно на флота. „Това, което беше направено в последните години, са стъпки в правилната посока, но това не са всички онези стъпки, които трябва да бъдат извървени. След 30-ина години забавяне, забвение или съмнения какво да се прави, мисля, че посоката е правилна и тя трябва да бъде следвана“, каза още министърът на отбраната Красимир Каракачанов. - (видео)

Той пожела здраве, успехи, дръзновение на военнослужещите във ВМС. В тържествената обстановка в Щаба на ВМС министърът на отбраната Красимир Каракачанов лично връчи пагоните на военнослужещи от ВМС, които бяха повишени във военно звание „капитан I ранг“ и които заемат нови длъжности, както следва:
- капитан II ранг Радко Пенев - назначен за командир на военно формирование 22480-Бургас;
- капитан II ранг Валентин Василев - назначен за заместник-началник на отдел във военно формирование 34400-Варна;
- капитан II ранг Мирослав Койчев - назначен за началник на сектор във военно формирование 34400-Варна.

Командирът на ВМС контраадмирал Кирил Михайлов връчи реплика на първото бойно знаме на флота и благодари на министъра на отбраната за съвместната работа с думите: „По стара флотска традиция флотът изпраща своите главнокомандващи с връчване на техния личен флаг. Приемете този флаг от името на Военноморските сили с благодарност за това, което направихте във вашия мандат за ВМС“.
„От името на началника на отбраната адмирал Емил Ефтимов, на Щаба на отбраната и лично от свое име ви поздравявам за свършеното от ВМС  през годината. Оценките са реални и критични, ръководството и офицерите от Военноморските сили ясно, точно и отговорно отчетоха извършеното и поставиха целите пред вида Въоръжени сили. Това е предпоставка, че набраната инерция ще продължи“. Това заяви заместник-началникът на отбраната генерал-лейтенант Димитър Илиев и благодари на личния състав от военния ни флот за положените усилия.
Той посочи, че 2020 година е преминала под знака на КОВИД-19 и той е дал своето отражение върху живота на всички, но не е повлиял драстично върху подготовката на Въоръжените сили. „Това се очакваше от нас и това бе нашата задача – при каквито и да е обстоятелства, да запазим подготовката на видовете Въоръжени сили и да бъдем в постоянна готовност да изпълняваме конституционните си задължения“, подчерта заместник-началникът на отбраната. Той бе категоричен, че българските военнослужещи са изпълнили тази задача успешно и с чест.
Генерал-лейтенант Илиев открои и мерките, предприети от Командването на ВМС за справяне със съществуващия некомплект, и подчерта, че процентът му е най-нисък в сравнение с другите  видове въоръжени сили. Той акцентира върху важността на осигуряването на финансови средства за сектор „Отбрана“, като подчерта, че инвестициите позволяват стабилност и непрекъснатост в планирането и реализирането на ремонтни дейности и придобиване на нова техника, както и за преодоляването на проблемите, изискващи финансов ресурс.
Пред журналисти във Варна министърът на отбраната Красимир Каракачанов подчерта, че във ВМС има редица позитивни моменти: „Не само поради факта, че бяха придобити два кораба – минни ловци. Беше сключена изключително важна сделка, уникална по своя характер (защото съотношението цени и бойни способности е много добро): За малко повече от 400 милиона евро придобиваме  две фрегати и то построени в българска корабостроителница от водеща световна фирма“. По думите му - за пръв път от повече от 100 години целево се изработват кораби за българския военноморски флот, а не се закупуват.
„Ако до преди години мечтата беше - дали ще има някой лев за ремонт на съществуващата техника, дали евентуално доходите ще се увеличат, сега мечтата е друга - да възстановим нашия подводен флот и в тази посока има добри идеи“, каза министър Каракачанов.
По думите му - радващ е интересът към  военната служба. В конкурсите за вакантни длъжности във ВМС приблизително 6 души кандидатстват за едно място. По думите му - това ще доведе до по-бързо попълване на некомплекта по отношение на матроския и сержантския състав. С адекватната политика, която водят Морско училище и ръководството на ВМС, след около 2 години ще са факт и първите военни медици, което до голяма степен ще реши проблема и с медицинското обслужване на флота.
„За 4 години като министър видях, че истинската смелост не е в политиците, защото е много лесно да даваш обещания. Истинската смелост е в тези хора, които носят униформите. В тежко време, в което армията бе пренебрегвана, нямаше пари за заплати, за личен състав, за техника,  те са истинските смелчаци. Стояха на поста си и дочакаха може би един нов повей. Надявам се тази политика да продължи“, коментира още министър Каракачанов.

Мероприятията завършиха с обща снимка пред Адмиралтейството.

На тази дата преди 28 години

Още за 7 ордн

Турция каза, дали ще се откаже от С-400 заради натиска от САЩ

Турция няма да се откаже от С-400, въпреки позицията на САЩ по въпроса. Това съобщи в четвъртък официалният представител на президента на Турция Реджеп Ердоган Ибрахим Калън (на снимката).
"Решението за С-400 не беше взето за една нощ, казахме за това на американските си колеги. Нашето споразумение беше подписано около четири месеца преди CAATSA.
От правна гледна точка изявленията на САЩ са противоречиви, Американската страна съобщи, че все още няма да води преговори по този въпрос", заяви той.
Калън отбелязва, че Русия е важен играч и в тази връзка за Анкара е важно какви отношения ще изгради Турция с нея.
Освен това представителят на Ердоган не изключи, че през следващите седмици ще се проведат разговори между президентите на Турция и САЩ Таип Ердоган и Джо Байдън.
САЩ искат Турция да не използва С-400, който е изграден да поразява военна техника на НАТО. Анкара закупи системата през юли 2019 г.
През януари, тогавашният кандидат за поста на държавен секретар на САЩ Антъни Блинкен нарече закупуването от Турция на руски зенитно-ракетни системи С-400 неприемливо.
Той каза още, че Вашингтон трябва да обмисли възможността за въвеждане на допълнителни санкции срещу Анкара.
Източник: https://blitz.bg/

видео

Отличие за принос при изграждане на военен паметник

За активна военно-патриотична дейност, за съществен принос при изграждането на военния паметник в с. Йоглав, Ловешка област,  за подкрепа на инициативите на Съюза на ветеранит от войните на България и във връзка със със 75 години от Втората световна война министърът на отбраната Красимир Каракачанов  удостои с „Почетна значка на Министерството на отбраната“ – втора степен, полковник от запаса Цветан Ночев.

Отличието бе връчено днес от председателя на Съюза на ветераните от войните на България доц. д-р Иван Сечанов. Съюзът на ветераните от войните на България, посочи той, цени изключително много всеки, който прави необходимото, в много случаи безвъзмездно, за съхраняване и предаване на поколенията военната ни история.
Източник: http://otbrana.com/

С 86 гласа „за“ и един „въздържал се“ Народното събрание прие Програма - 2032

Народното събрание прие днес с 86 гласа „за“ и един „въздържал се“ Програмата за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България до 2032 г. Тя е разработена от екипа на министъра на отбраната Красимир Каракачанов на базата на резултатите от Стратегическия преглед на отбраната.  БСП не участва в гласуването и не присъства. По време на обсъждането в парламента депутатът Милен Михов от ОП предупреди, че към нас ще има териториални претенции. Джейхан Ибрямов от ДПС настоя стратегията да се гледа от следващ парламент.  Програмата за е продължение на политиката на целенасочено заздравяване и изграждане на отбраната,  каза председателят на Комисията по отбрана ген. Константин Попов по време на дебата. "Ще се опитам да бъда кратък, не само защото времето доста понапредна, а защото наистина програмата има своите достойнства и мисля, че има своя дълбок смисъл. Може би ще се повторя, но е хубаво да се знае. За първи път се приема такъв стратегически документ за един такъв дългосрочен период. Смисълът беше да се намери някакво съгласие за всички, които ще работят след това", заяви ген. Попов.
Програмата определя стратегическата рамка и основните параметри на отбранителната политика и изграждането и поддържането на адекватни на рисковете и заплахите отбранителни способности на Въоръжените сили до 2032 г., а в някои направления и отвъд този хоризонт, се посочва в съобщение от МО.
В Програмата се посочва, че за изпълнение на възложените мисии и задачи Въоръжените сили ще поддържат обща численост не по-малка от 43 000 души, в това число 3000 души доброволен резерв. Определят се способностите, структурата и системата за командване и управление на Въоръжените сили.
В документа е направен анализ на средата на сигурност и нейното влияние върху развитието на отбранителните способности. Определя се стратегическата цел на отбранителната политика - защита на териториалната цялост и отстояване на националните интереси чрез изграждане, поддържане и използване на адекватни на средата на сигурност отбранителни способности и изграждане на оперативно съвместими модерни Въоръжени сили с единна система за командване и управление в мирно време и при кризи.
Ролята на Въоръжените сили е да гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната, да защитават нейната териториална цялост, да участват в колективната отбрана на НАТО и в Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС.
Трите основни мисии на Въоръжените сили са „Отбрана“, „Подкрепа на международния мир и сигурност“  и „Принос към националната сигурност в мирно време“. Определено е и нивото на амбиция за използване на Въоръжените сили и по трите мисии.
Във функционално отношение Въоръжените сили ще се състоят от Сили за сдържане и Сили за отбрана. Предвижда се създаването на две нови структури - Командване за комуникационно-информационна поддръжка и киберотбрана и Командване за логистична поддръжка.
За постигане на оптимален баланс между необходимите отбранителни способности, изпълнението на мисиите и задачите на Въоръжените сили и разполагаемите ресурси за отбрана се предвижда до 2024 г. разходите за отбрана да достигнат 2% от БВП. След 2024 г. разходите за отбрана следва да се поддържат на ниво не по-ниско от 2% от БВП, а ако икономическото състояние позволява – и по-високо, като поне 20% от разходите за отбрана се планират за придобиване на ново въоръжение и техника.
В Програма 2032 се предвижда инвестиционните проекти за превъоръжаване/модернизация на Въоръжените сили да включват пълния жизнен цикъл на отбранителните продукти – придобиване, използване и поддръжка, снемане от въоръжение и съответно планиране и своевременно осигуряване на необходимите за тях финансови ресурси.
Програма 2032 предвижда развитие във всички области, свързани с Въоръжените сили – отбранителна аквизиция, инфраструктура на отбраната, военно образование, социална политика, управление на човешките ресурси.
Хората са основният потенциал и гаранция за успеха на всяка дейност в отбраната. Осигуряването на конкурентно на пазара на труда заплащане на хората в отбраната е постоянно усилие, което ще има дългосрочно влияние до 2032 г. и отвъд този хоризонт. Усилията ще са насочени към създаване на условия за повишаване на мотивацията на хората в отбраната, наемането и задържането на служба на достатъчно качествен и подготвен личен състав.
Програма 2032 е разработена на базата на резултатите от Стратегическия преглед на отбраната, който беше проведен като интегрална част от реализирания на национално ниво междуведомствен Стратегически преглед на Системата за защита на националната сигурност и Стратегически преглед на отбраната. Тя ще послужи за основа при разработването на „План за развитие на Въоръжените сили на Република България до 2026 г.“, последващ План за развитие на Въоръжените сили за периода от 2027 до 2032 г. и на дългосрочен „Инвестиционен план - програма до 2032 г.“. - (видео)
Източник: http://otbrana.com/

12 години от приемането на фрегата „Верни” в състава на Военноморските сили

На 9-ти февруари 2009 г. във военноморска база Зеебрюге, Кралство Белгия на борда на фрегата „Уелинген”, тържествено бе вдигнат военноморският флаг на Република България и присвоено името „Верни”.
Днес, 11  февруари  2021 г. в тържествена обстановка се отбелязаха 12 години от приемането на фрегата „Верни” 42 в състава на Военноморските сили на Република България.
Командирът на флотилия бойни и спомагателни кораби флотилен адмирал Велко Велков поздрави командването и военнослужещите от екипажа на фрегата „Верни“ и им благодари за ежедневните усилия и високия професионализъм, проявен при изпълнение на всички поставени задачи. Той им пожела да бъдат все така моряци по дух и призвание и да продължават да носят в сърцата си най-съкровените ценности: чест, достойнство, моряшки дълг, професионализъм на море, взаимопомощ и всеотдайност!.......Още за "Верни"

Турция обяви космическите си амбиции

Турският президент Реджеп Таип Ердоган обяви свръхамбициозни планове за усвояване на космическото пространство от страната му. Това стана на 9 февруари 2021 г., по време на нарочна пресконференция, на която бе обявена космическата програма на Турция.
„Националната ни космическа програма ще вкара Турция във висшата лига на световната космическа надпревара”, обяви Ердоган.
Турският президент е разкрил 10 цели, които страната му трябва да постигне в космическата сфера в следващото десетилетие.
„Основната и най-важна стъпка в програмата е достигането на Луната за 100-годишнината на нашата република”, заявява Ердоган, като уточнява, че се касае за твърдо кацане на лунната повърхност.
То трябва да се осъществи през 2023 г. и да се случи с ракета-носител изцяло турска разработка. За 2028 г. се предвижда меко кацане на Луната, което отново ще се случи изцяло с турски хардуер.
Ердоган е подчертал, че страната му трябва да развива своя космически бранд, като за целта ще продължи да се инвестира в създадената преди три години турска космическа агенция TUA (Türkiye Uzay Ajansı).
Сред 10-те точки е и изграждане на локална система за сателитно позициониране, създаване на възможности за изработка на спътници, изграждане на космодрум, изграждане на собствена система за наблюдения на земната повърхност от космоса и влагане на повече пари в наука, насочена към космическите изследвания.
Последната точка в програмата е изпращане на турски гражданин в космоса, който ще е натоварен с научна мисия.
Подозира се, че тази точка ще се реализира сравнително скоро с помощта на SpaceX. В края на януари Илон Мъск е провел телефонен разговор с Ердоган, като основна тема в разговора е била сътрудничество в космическата сфера. Компанията на Мъск вече предлага частни пилотирани мисии на земна орбита с помощта на Crew Dragon, като първата такава ще се реализира в края на годината.
Относно създаването на собствена ракета-носител, там нещата са хем по-сложни, хем не до там и основно се опира до наличие на достатъчно финанси.
През 2018 г. турската компания Roketsan започна експерименти с метеорологични ракети. Тогава бяха изстреляни три с означението TP 0.2, като една от тях достигна височина от 130 km. Те бяха едностепенни с твърдо гориво. През октомври 2020 г. бяха изстреляни две други ракети под означението SR 0.1. Те бяха двустепенни – с твърдогоривна първа степен и втора степен с ракетен двигател с точно гориво. Тогава бе достигната височина от 136 km.
Освен това Турция поддържа много добри отношения с Украйна, от където могат да се купят ракетни технологии. - Още Космос
Източник: https://aero-bg.com/

Правителството промени Правилника за прилагане на Закона за военната полиция

Правителството прие Постановление за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет. С постановлението на Министерския съвет се прави допълнение в чл. 71а от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ППЗОВСРБ), приет с Постановление на Министерския съвет № 46 от 2010 г. Допълнение се прави също в § 31 от Преходните и заключителни разпоредби към Постановление № 162 на Министерския съвет от 24 юли 2020 г. за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ДВ, бр. 67 от 2020 г.) като се създава т. 3 в посочената разпоредба. Изменя се чл. 6, ал. 2, чл. 8, ал. 2 и чл. 12, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за военната полиция, приет с Постановление № 111 на Министерския съвет от 2017 г. /обн., ДВ, бр. 48 от 2017 г. /.

С допълнението в чл. 71а от ППЗОВСРБ се създава уредба, аналогична на уредбата по чл. 71д, ал. 4 от ППЗОВСРБ, гарантираща осигуряване на подготвени и квалифицирани кандидати за длъжностите в 10 февруари 2021 г. 8 задграничните представителства на България, за които Министерството на отбраната има поети ангажименти.

Прецизират се разпоредбите на чл. 6, ал. 2, чл. 8, ал. 2 и чл. 12, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за военната полиция. Уточнява се, че изискуeмият професионален опит следва да е натрупан в системата за защита на националната сигурност или въоръжените сили.

Сред целите, които ще се постигнат чрез направената промяна, са: синхронизиране на изискванията за „директор на служба „Военна полиция“, „заместник-директор на служба „Военна полиция“ и „директор на Регионална служба“ с тези за директор и заместник-директори на Служба „Военно разузнаване“ /чл. 26, ал.1, т. 3 от Закона за военното разузнаване/, както и създаване на възможност за офицерите от Министерството на отбраната, от структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и от Българската армия да участват при определяне на военнослужещ за тези длъжности.

Възможен ли е военен сблъсък между НАТО и Русия в Черно море

НАТО няма лостове за значително засилване на военното си присъствие в Черно море. Алиансът не е способен да създаде сериозни проблеми на Русия на това направление. Такова мнение изказа пред РИА Новости военният експерт о.з. полковник Виктор Мураховский (на снимката).
По-рано генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че натрупването на военни сили в Черно море се обяснява с повишената активност на Русия в региона. Според него Алиансът признава „огромното стратегическо значение“ на този регион за всички съюзници в блока, преди всичко за Турция, България и Румъния, както и „за близкия партньор на НАТО, Украйна“.
„Ако говорим за басейна на Черно море, НАТО няма да може да направи нищо сериозно там. Епизодичните навлизания на американски разрушители и командни кораби ще продължат, но това не е новина. Напоследък полетите на американската авиация в тази зона стават все по- чести, но това също не е постоянно присъствие, а епизодични събития, въпреки че те представляват определена заплаха. Но ние отговаряме на това съответно. След като Крим се върна в Русия и създадохме мощна групировка там, НАТО просто не е в състояние да създаде сериозни проблеми в тази стратегическа посока за нас“, каза Мураховский.
Според експерта НАТО едва ли ще успее сериозно да засили присъствието си в Черно море за сметка на черноморските държави-членки на блока - Румъния, България и Турция.
„Присъствието на военни кораби от страни, които не са от Черно море, е ограничено от конвенцията от Монтрьо. А черноморските държави-членки на НАТО, като България и Румъния, някак не са много добри в укрепването им в Алианса. Що се отнася до Турция, тя активно развива флота си, но усилията й, за разочарование на НАТО, са насочени към Средиземно море. Отново за разочарование на НАТО има конфронтация между Турция и други членове на блока, преди всичко с Гърция, а също и с Италия“, обясни експертът.
Мураховский отбеляза, че НАТО, въпреки агресивната реторика на своите лидери, не изгаря от желание да воюва с Русия.
„За Северноатлантическия алианс това (война с Руската федерация) е смъртоносно. НАТО разбира това много добре, затова е по-добре да се усвояват бюджетите, да се правят гръмки изказвания от трибуните и по телевизията, да се дават неясни и неизпълними обещания. Една държава вече се опита да действа в духа на тези неясни обещания през 2008 г. (операцията на Грузия в Южна Осетия). Видяхме какво се случи“, обобщи военният експерт.
Източник: http://www.focus-news.net, Иван Христов

МО планира да продължи с разпродаването на закритите летища

Министерство на отбраната има намерение да продаде през тази година още три летища, по линия на продажбата на имоти с отпаднала необходимост. Това се чете от „план-график” публикуван от военното ведомство.
В планът-график са посочени 249 имота с отпаднала необходимост, които Министерство на отбраната смята да пусне за продажба през 2021 г. Сред тях има три летища.
Като поземлен имот с индентификатор 14180.258.1 е посочена бившата авиобаза Габровница, край Монтана. В описанието е посочено, че става въпрос за казармен район и летище с обща площ от 2676,3 декара и 108 сгради.
През миналия ноември, МО пусна за продажба 468,6 декара, от територията на някогашната авиобаза. Явно е нямало кандидати, защото теренът е обявен отново за продажба през този януари, като началната му цена е 1 095 400 лв. Заявления за този търг се подават до 22 февруари 2021 г.
Другото летище, което се планира за продажба е летището Тенево/Окоп. То е с индентификатор 72240.23.361. Посочено е, че площта му е 1209,2 декара и на неговата територия няма сгради.
Третото летище е това в пазарджишкото село Черногорово. Индентификаторът му е 81089.5.5, а площта 158,9 декара. На неговата територия има шест сгради.
Цените и сроковете за подаване на оферти за тези имоти ще бъдат уточнени допълнително.
Летище Габровница се експлоатира активно до есента на 1998 г., когато е закрита 2-ра изтребителна авиобаза. В следващите две години на летището кацаха самолети с ядрено гориво за АЕЦ „Козлодуй”, но след това то е практически изоставено.
Тенево/Окоп е запасно летище южно от Ямбол. То се използва активно в годините на Студената война. Последно през 2009 г. на неговата територия се проведе част от българо-американското учение „Тракийска пролет”, включително и полети, а територията му се използва и за други учения, включително и в по-ново време.
Черногорово е бивше аероклубно летище, което също се използваше в последните години за отделни летателни тренировки.
Източник: https://aero-bg.com/

Подводница "Слава" отново приема посетители

Добри новини за тези, които искат да разгледат подводница "Слава", съобщи нейният стопанин. Подводницата музей "Слава" отново е отворена за посетители.  Отново се допускат индивидуални или семейни посещения при спазване на всички противоепидемични мерки. Това съобщи в морското предаване на "Радио Варна" Данко Калчев - председател на фондация „Белославско стъкло”, която стопанисва подводницата.
Тя е била отворена за кратко през лятото, каза Калчев. Започна реализацията на проект, който предвижда подводницата да бъде превърната в екологичен център за следене на състоянието на въздуха. Ще бъдe инсталирана апаратура за улавяне на фини прахови частици, както и фотоволтаични системи, каза Данко Калчев. Предвижда се за празника на армията 6 май да бъдат отворени останалите четири отсека в плавателния съд. От завод „Терем-Флотски арсенал” са предоставили торпедо, което ще бъде разположено до подводницата. Торпедото е с дължина 7 метра и тежи два тона, съобщи още Данко Калчев, пише Булфото. - Още български подводници

L3Harris Technologies Inc. и Милтех ЕООД разширяват местния център за ремонт, поддръжка и усъвършенстване на радиокомуникационно оборудване

Корпорация L3Harris Technologies Inc. и Милтех ЕООД, като неин представител в България, възнамеряват да задълбочат и разширят присъствието си в страната. Това ще стане чрез директна инвестиция в значително разширяване на местния център за ремонт, поддръжка и усъвършенстване на доставеното вече тактическо радиокомуникационно оборудване, както и обучение по върхови комуникационни-информационни технологии на корпорацията. Планира се този център да обслужва България и други страни в региона. В плановете на корпорацията влизат и разширяване на съществуващите възможности за асемблиране на техни продукти в страната, както и програмно модернизиране и разширяване на функционалността и криптографските възможности на радиокомуникационното оборудване, което би позволило интегриране на национален криптоалгоритъм, на по-късен етап.
Като незабавна демонстрация на ангажимент на L3Harris и Милтех ЕООД към Въоръжените сили на Република България, през седмицата от 8 февруари до 12 февруари 2021 г., изпращаме екип от високоподготвени специалисти, който ще извърши безплатна планова профилактика и ремонт на доставено за Българската армия радиокомуникационно оборудване. Помощта е израз на дългогодишното партньорство на L3Harris и Милтех ЕООД с Министерството на отбраната на Република България.
Корпорацията L3Harris е основен доставчик на върхово радиокомуникационно оборудване за Министерството на отбраната на Република България, директно или чрез Милтех ЕООД, от 1998 година.  Тя е и доставчик на оборудване за радиоелектронна борба по договора за доставка на изтребители F-16 за страната. Радиокомуникационното оборудване на L3Harris осигурява надеждни и защитени комуникации до ниво „Строго секретно“ на НАТО и САЩ и отговаря на изискванията за съвместимост с коалиционните партньори.
Корпорацията L3Harris осигурява върхови отбранителни и граждански системи със сухопътно, въздушно, морско, космическо и кибер приложение. Тя е шестата по големина от отбранителната промишленост на САЩ и основен доставчик на водещи технологии  с тактическо приложение за Въоръжените сили на САЩ. Корпорацията е генерален изпълнител и интегратор на изграждащи се в момента нови поколения комуникационно-информационни системи за Сухопътните сили, Специалните сили и Морската пехота на Въоръжените сили на САЩ. Влизайки в списъка на 10-те най-големи отбранителни компании L3Harris е контрактор на правителствата на повече от 100 страни по света.
L3Harris е представена в България от 1998 г. Неин местен представител е Милтех ЕООД. Радиокомуникационно оборудване на корпорацията се използва във всички видове войски на Въоръжените сили на Република България. През годините на своето присъствие в страната корпорацията е доставила над 1500 бр. радиоконфигурации, както чрез директни договори с Министерството на отбраната, така и по договори чрез програмата за чуждестранна военна помощ на правителството на САЩ (FMF).
Корпорацията, заедно с местния си представител, изградиха в страната център за ремонт и поддръжка на доставеното радиокомуникационно оборудване през 2001 година. По-късно L3Harris трансферира технология за асемблиране на свои продукти на Милтех ЕООД и през 2007 година това беше демонстрирано с партида от радиостанции.
Радиокомуникационото оборудване на L3Harris е широко използвано от българските военни контингенти по време на мисии в чужбина. През 2004 година Милтех ЕООД изпрати специалисти в Ирак, които ремонтираха повредено оборудване, подпомогнаха инсталацията му и обучиха военнослужещи от българската мисия там. Това стана безплатно за Министерството на отбраната като разходите бяха покрити от L3Harris и Милтех ЕООД.
На по-късен етап, корпорацията достави интегрирани тактически оперативни центрове, които включваха както радиокомуникационно оборудване, така и система за управление и контрол, осигуряващи съвместимост на подразделения от Българските въоръжени сили с коалиционните партньори в НАТО по време на съвместни действия.
Корпорацията L3Harris и Милтех ЕООД, работят усърдно за разширяване на присъствието си в България и участието си в предстоящите проекти на Министерството на отбраната.  
Източник: https://armymedia.bg/

Програма – 2032 е готова за гласуване в Народното събрание

Днес Комисията по външна политика в парламента подкрепи проекта на решение за  приемане на Програма за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България 2032 и за определяне числеността на въоръжените сили, внесен от Министерски съвет на 1 февруари.  Това стана с 11 гласа „за“ и един „въздържал се“. Миналата седмица това направи и Комисията по отбрана, която е водеща. В седмичния дневен ред на парламента е заложено гласуването в пленарна зала да стане утре.
Председателят на Комисията по външна политика вицеадмирал от запаса Пламен Манушев оцени високо работата по Стратегическия преглед на отбраната, от който произтича и Програма 2032. Той открои силното място на военната експертиза в процеса на разработване. Според него,  нямат основание тези, които предлагат до парламентарните избори да не се приема програмата. Ако това се случи, ни очаква една загубена година за армията, прогнозира той. Като допълнение посочи, че в момента Въоръжените ни сили не разполагат със стратегически документ и план, чийто хоризонт бе до края на миналата година. При много стриктен график има възможност до изборите да се приемат и предложенията изменения и допълнения на Закона за отбраната и Въоръжените сили, смята адм. Манушев. Това се налагало и от необходимостта за реализиране на организационните промени, включително и създаването на двете нови структури -   Командване за комуникационно-информационна поддръжка и киберотбрана и Командване за логистична поддръжка.
Програмата бе представена от заместник-министъра на отбраната ген. Атанас Запрянов и заместник-началника на отбраната генерал-лейтенант Димитър Илиев.  Обърнато бе внимание, че стратегическата среда на сигурност в дългосрочен план ще се характеризира основно с нарастваща динамика, ускоряване и усложняване на дестабилизиращите процеси и все по-трудно идентифициране на произхода и обхвата на заплахите и рисковете. Във връзка с това в програмата се посочва, че поради трайното влошаване на средата на сигурност, НАТО промени фокуса в развитието на способностите, пренасочвайки усилията към операции за колективна отбрана. Силите, които ще ги провеждат, включително и националните сили за отбрана, е необходимо и в бъдеще да поддържат висока степен на готовност, както основно за действие на територията на страната, така и извън нея. Проектът на програмата определя, че стратегическата цел на отбранителната политика е защитата на териториалната цялост и отстояване на националните интереси чрез изграждане, поддържане и използване на адекватни на средата на сигурност отбранителни способности и изграждане на оперативно съвместими модерни Въоръжени сили с единна система за командване и управление в мирно време и при кризи. - (видео)
Източник: http://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Дуелна и щафетна стрелба в 61 механизирана бригада

На Учебен център „Анево” вчера се проведе вътрешния шампионат по дуелна и щафетна стрелба с автомат Калашников - АК-47 между военните формирования от състава на 61 Стрямска механизирана бригада  - Карлово, съобщава КСВ.
Най-високи резултати в щафетната стрелба показа отборът на щабен батальон, класирал се на І-во място, отборът на 2 механизиран батальон завоюва ІІ-ро място, а на ІІІ-то място се класира отборът на батальона за защита на силите.
В дуелната стрелба победител е отборът на 2 механизиран батальон, следван от отбора на рота „Военна полиция”, а ІІІ-то място завоюва отборът на батальона за защита на силите.
В комплексното отборно класиране по дуелна и щафетна  стрелба след оспорвана надпревара І-во място извоюва отборът на 2 механизиран батальон, на ІІ-ро място се класира отборът на батальона за защита на силите, а ІІІ-то място зае тимът на щабен батальон.
Участниците в състезанието демонстрираха високо бойно майсторство и желание за победа, като се стремяха да представят достойно формированията си.
Командирът на 61 механизирана бригада бригаден генерал Деян Дешков награди класиралите се на призовите места с купи, грамоти и медали и поздрави отборите за проявения спортсменски дух и постигнатите високи резултати.
Източник: http://otbrana.com/

На този ден през 1962 г. в Берлин са разменени съветският разузнавач полковник Абел и американският летец Пауърс

На 10 февруари 1962 г. в 8:52 ч. на моста "Глиникер", свързващ Източен и Западен Берлин, руснаците разменят пилота на американски шпионски самолет U-2 (Ю-2) Франсис Гари Пауърс срещу полковника от КГБ Рудолф Абел, разкрит в САЩ пет години по-рано. Малко преди това на друг пропускателен пункт в Берлин властите на ГДР предават на американците студента Фредерик Прайър, арестуван през 1961 г. Рудолф Абел
Истинското име на Рудолф Абел всъщност Уилям Фишер, кадрови офицер от съветското външно разузнаване от 1927 г. Още в началото на Втората световна война той е включен в партизанска подривна група в тила на немската армия. Именно в този период се сприятелява с реалния Рудолф Абел, чието име после взема, след като го арестуват в САЩ.
След войната Фишер отново постъпва в разузнаването. Той е внедрен в САЩ с псевдоним „Марк”, но първоначално през 1948 г. под самоличността на литовския бежанец Кайотис най-напред се установява в Канада. Впоследствие се добира до Ню Йорк и с името Емил Робърт Голдфус работи под прикритието на художник и фотограф в Бруклин, като събира и предава на Центъра изключително ценна информация. Дейността му е толкова успешна, че само няколко месеца по-късно той е награден с орден "Червено знаме.
Фишер успява да организира две големи агентурни мрежи, едната от които действа в Калифорния, Бразилия, Мексико и Аржентина, а другата е на Източния бряг на САЩ. Тези мрежи действат извънредно ефективно, като непрекъснато осигуряват на Москва най-ценна секретна информация. Съветските учени, работещи над атомния проект, си спомнят как техният научен ръководител академик Игор Курчатов редовно им давал по две-три безименни листчета с уникални разчети, позволяващи работата им да върви бързо.
През 1952 г. обемът на информацията, доставяна на Центъра през Абел, нараства до такава степен, че на него вече му трябва личен помощник-радист. За тази цел от Центъра изпращат 32-годишния майор Николай Иванов (Рейно Хейханен - карелец по националност). Това се оказва съдбоносна грешка.
На 21 юни 1957 г. късно вечерта Уилям Фишер е арестуван от агенти на ФБР. Заслугата за залавянето му е на радиста Хейханен, който през петте години съвместна работа с Фишер затъва в истории с жени и почти се алкохолизира. От Центъра си дават сметка за възникналата опасност и го извикват в Москва уж за директни инструкции. Той обаче надушва подготвената му клопка и по време на предвиденото спиране в Париж вместо да отиде в резидентурата на КГБ, потърсва политическо убежище в американското посолство в Париж. Специален самолет го откарва в САЩ.
Центърът успява да предупреди Фишер за провала и започва да подготвя извеждането му през Мексико. ФБР обаче вече е по петите му. Фишер все пак успява да унищожи всичко свързано с разузнавателната си дейност. Нахлулите през нощта в жилището му агенти на ФБР намират само писма от съпругата му и дъщерята.
Точно по това време се появява легендарното име Рудолф Абел. Фишер се старае да даде на Центъра да разбере кой точно е арестуван в Ню Йорк и да предотврати евентуална радиоигра с Москва от негово име, затова се легитимира под името на приятеля си Рудолф Абел. При това Абел е починал още през 1955 г. И наистина, докато е в САЩ, американските служби никога не узнават кого всъщност са заловили и съдят.
По време на разследването Абел/Фишер категорично отрича принадлежността си към съветското външно разузнаване, отказва да дава показания на процеса и отхвърля всички опити на служители на американското разузнаване да го убедят да им сътрудничи. Хейханен обаче вече е дал подробна информация и Абел/Фишер е обвинен в шпионаж в полза на Съветския съюз. На 14 октомври същата година започва шумен процес, в края на който Абел/Фишер е осъден на 32 г. затвор.
Трябва да се отбележи, че Абел случва на адвокат. Джеймс Донован в миналото е работил в разузнавателните служби на САЩ, а по време на Нюрнбергския процес е представител на американската страна. Именно той е постигнал много за смекчаване на присъдата, а след това за размяната на Абел. В заключителното си слово пред съда той призовава да не се прибягва до смъртно наказание: „Напълно е възможно в обозримо бъдеще американец от подобен ранг да бъде заловен в Съветска Русия. В този случай размяната на затворници по дипломатически канали би могла да бъде призната като съответстваща на националните интереси на САЩ.”
Известният западен историк на разузнаването Санш де Грамон, изучил всички материали по делото на Абел и разпитал множество хора, включително бившия директор на ЦРУ Алън Дълес и ръководителя на ФБР Едгар Хувър, нарича Абел „рядък тип личност”. ”Той се чувстваше еднакво уверен и в изкуството, и в политиката, той беше не само талантлив художник, добър музикант и отличен фотограф, но и изключителен лингвист, способен математик, физик, химик. За развлечение той четеше Айнщайн, решаваше задачи от висшата математика и бързо разшифроваше ребусите в „Сънди таймс”. А фразата на Дълес за желанието му да има „такива трима-четирима души като Абел в Москва” става крилата и е сред най-високите признания за Абел/Фишер.
В затвора той най-после успява да изпълни една своя мечта – да учи висша математика. Разрешено му е да рисува и впоследствие да изнесе част от този архив. В килията овладява рисуването върху коприна, което предизвиква възхищение на затворническото началство. По молба на началника на затвора Абел рисува портрет на президента Кенеди. Той споделя килията с обикновени криминални, които изпитват към него особено уважение. Разделяйки се с тях, той получава необичаен подарък – червен флаг със сърп и чук, макар съветската символика да е обърната надолу с главата.
Франсис Гари Пауърс
Франсис Пауърс постъпва във ВВС през 1950 г. като пилот на изтребител, а се включва в програмата на ЦРУ за изпълнение на шпионски и разузнавателни мисии с U-2 над СССР и страните от Варшавския договор през 1956 г.
По това време ЦРУ вече изпраща шпионски самолети над Съветския съюз от бази в Пакистан и Норвегия. Пилотите на U-2 са легендирани, че работят в Националната администрация по аеронавтика и космонавтика (НАСА).
След обучението в Невада Пауърс е изпратен в базата на U-2 в Инджирлик, Турция, за да изпълнява полети по турско-съветската граница. През 1960 г. е прехвърлен в Пакистан. На 1 май 1960 г. (в деня на един от националните празници на Съветския съюз) той излита от Пешавар, Пакистан. По план след като прелети 6060 км, от които 4670 км над съветска територия, трябва да се приземи в Бьодо, Норвегия.
Сред местата в СССР, които ЦРУ се надява да бъдат заснети, са и тези, които биха разкрили напредъка в технологичното развитие на руските междуконтинентални балистични ракети. Шпионски самолет U-2 е разкрил полигона в Тюра Там (Байконур) още през август 1957 г. и от тогава американците редовно го навестяват. Наблюдателен полет на 5 април е показал строеж на нова стартова площадка за изстрелване на ракети.
Президентът Айзенхауер дава разрешение за втори контролен полет над същия район, но е определил 1 май като абсолютен край на полетите на U-2, поне за известно време. Работата е там, че Айзенхауер, френският президент Шарл дьо Гол, британският министър-председател Харолд Макмилан и съветският премиер Никита Хрушчов имат предвидена среща на високо равнище за 16 май, след което Айзенхауер ще направи безпрецедентно посещение в Москва. Той не желае никакви инциденти да помрачават предстоящите събития.
Както Пауърс твърди по-късно, той е бил уверен, че при тази височина (над 20 км) неговият U-2 няма да може да бъде достигнат и поразен от никакъв съветски самолет или ракета. Над Свердловск обаче е улучен от ракета С-75, засегнати са крилото, двигателят и опашната част на самолета. Пауърс успява да скочи с парашут, като след приземяването цивилни граждани го задържат до идването на милицията.
След като самолетът не пристига в Норвегия, в ЦРУ разбират, че е станала беда. Предположенията им са потвърдени от прехванатите радиосъобщения, че руснаците са се опитали да свалят чужд самолет над съветска територия. В ЦРУ допускат, че Пауърс е загинал, и веднага изготвят прикриваща версия, според която американски синоптичен самолет на НАСА, излетял от Турция и проучващ "горните атмосферни слоеве", не се е завърнал в базата си и се смята за изчезнал.
На 5 май Хрушчов съобщава за свалянето на самолет във вдъхновена реч и заклеймява "агресивните американски кръгове" за това, че се опитват да попречат на конференцията на високо равнище с подобен провокационен акт. Съединените щати се придържат към синоптичната версия, добавяйки, че пилотът може да е бил в безсъзнание поради неизправност на кислородната система и че самолетът, оставен на автопилот, може би напълно случайно е нарушил съветското въздушно пространство.
На 6 май Хрушчов държи нова реч, в която разкрива, че пилотът на самолета е "жив и здрав!", и добавя, че е замълчал за това умишлено, тъй като в противен случай американците биха "съчинили още някаква басня".
Директорът на ЦРУ иска да подаде оставката си, но не му я приемат. Накрая Айзенхауер поема отговорността за станалото върху себе си, заявявайки, че просто е взел всички "всички възможни мерки за защита на Съединените щати срещу изненадващо нападение".
Хрушчов заминава за Париж, но отказва да вземе участие в разговорите на високо равнище, докато Айзенхауер не се извини. Пътуването на Айзенхауер в Москва е отложено.
Франсис Пауърс разказва чистосърдечно на следователите от КГБ всичко, което знае. Междувременно в Москва се подготвят за добре организиран показен открит процес срещу Пауърс.
ЦРУ инструктира Сам Джаф – репортер от Си Би Ес, акредитиран за процеса, че трябва да говори за Пауърс „не като за пилот на шпионски самолет, а като за пилот, който извършва разузнаване". За Москва Джаф пътува заедно със съпругата на Пауърс Барбара. Според репортера тя му казала, че ненавижда Пауърс, но ще го подкрепя от приличие.
На 19 август 1960 г. Пауърс е осъден от Военната колегия на Върховния съд на СССР на 10 г. лишаване от свобода и престоява в ГУЛАГ 21 месеца, като през това време дори понаучава и малко руски език.
След завръщането си в САЩ Пауърс първоначално е обвиняван, че не е успял да унищожи шпионското оборудване в самолета и че не се е самоубил с отровата, която му е била дадена. Въпреки всичко военните не повдигат обвинения срещу него.
Пауърс е отличен от ЦРУ и лично е поздравен от Дълес. Той става пилот изпитател към корпорацията Локхийд еъркрафт. Без Пауърс да знае, ЦРУ се оплаква от него. Когато научава за това, той напуска Локхийд. По-късно лети на хеликоптер като наблюдател на пътното движение. На 1 август 1977 г. по време на поредния патрул Пауърс се разбива над Лос Анджелис. През 2002 г. е награден посмъртно за мисията, в която е свален през 1960 г.
Посредникът за размяната Фолфганг Фогел
През август 2008 г. в Германия на 83 г. почива Волфганг Фогел, знаменитият посредник в операцията по размяна на шпиони от времето на Студената война.
Адвокатът от ГДР Фогел за първи път влиза в ролята на посредник през 1962 г., когато участва в размяната на агента от КГБ Рудолф Абел, търпящ присъда в САЩ, за сваления над СССР американски летец Гари Пауърс.
В продължение на следващите 30 години на моста Глиникер с посредничеството на Фогел са разменени около 150 шпиони от страните-съпернички в Студената война.
През 1981 г. Фогел организира извеждането в ГДР на разкрития агент на Щази Гюнтер Гийом, който дълго време се намира в най-близкото обкръжение на канцлера на ГФР Вили Брандт.
През 1986 г. с негова помощ на Запад пък отива Анатолий /Натан/ Шчарански - известен израелски политик.
С посредничеството на Фогел от 1964 г. от Източна в Западна Германия са преминали около 34 000 политически затворници и 215 000 обикновени граждани. Западногерманските власти на практика са откупили тези хора от Източна Германия, заплащайки за тяхното право да отидат на Запад с 3,5 милиарда марки (около 2,7 млн. долара).
Дейността на Фогел винаги е предизвиквала нееднозначни оценки. След падането на Берлинската стена го обвиняват, че е работил за Щази, че е получавал подкупи от желаещите да емигрират на Запад, както и че е правил далавери с имуществото на емигрантите. Върховният съд на ФРГ обаче напълно сне от него обвиненията.
През 1993 г. Фогел е удостоен с персонална биографична книга, наречена "Адвокат на дявола", а 10 години по-късно е един от главните герои на изложба в Бон, посветена на работата на спецслужбите по време на Студената война.
Последните години от живота си Волфганг Фогел прекарва в дома си в Шлирзее в Бавария, където почива от сърдечна недостатъчност.
/По материали в интернет/

74 години от подписването на мирният договор между България и държавите от Антихитлеристката коалиция

На 10 февруари 1947 г. в Париж е подписан мирният договор между България и държавите от Антихитлеристката коалиция.
От българска страна под договора слагат подписите си Кимон Георгиев, Александър Оббов и Трайчо Костов - подпредседатели на Министерския съвет. Според договорът границите на България се възстановяват във вида, в който са съществували до 1 януари 1941 г., т. е. преди подписването на Тристранния пакт с държавите от хитлеристката ос.
Освен това страната ни се задължава да изплати 70 млн. долара репарации, от които 45 млн. на Гърция и 25 млн. - на Югославия. Искането на България за Западна Тракия е отхвърлено, освен това тя се задължава да демилитаризира южната си граница.
По настояване на западните велики сили в договора е поставен текст с невярно съдържание, а именно, че България е взела участие във войната против хитлеристка Германия едва след подписването на примирието от 28 октомври 1944 г., въпреки че тя се включва в нея още на 8 септември същата година.
В сравнение с Ньойския мирен договор 1919 г. Парижкия мирен договор е сравнително по-лек. Най-важният фактор, допринесъл за това обстоятелство, е реалното участие на страната ни в окончателния разгром на хитлеристка Германия.

Сърбия обмисля връщане на задължителната казарма с доброволна служба за жени

До края на 2021 г. сръбското министерство на отбраната ще вземе решение дали да върне задължителната военна служба и ако да, то какъв да бъде нейния формат, заяви на 6 февруари ръководителят на ведомството Небойша Стефанович (на снимката) пред сръбската държавна телевизия. Според него Министерството на отбраната вече подготвя казарми за приемане на потенциален военен персонал.
Стефанович добави, че в момента министерството обсъжда модел, който ще даде възможност на жените да участват доброволно за военна служба.
Според министъра връщането на задължителна служба ще струва на Сърбия около 70 милиона евро годишно, като тази сума включва всички разходи - от военни униформи до осигуряване на жилище - но разходите ще бъдат по-високи, ако новобранците бъдат платени.
Гражданите със специални знания ще трябва да предоставят услуги в специални информационни звена, така че да донесат максимална полза на родината си, според отбранителното ведомство.
„По този начин никой няма да почувства, че уж е прекарал няколко месеца напразно, защото съществува фалшив стереотип, че в армията обикновено се мият тоалетни и се правят оборки“, обясни министърът на отбраната.
Източник: https://trud.bg/

Генерал Паул фон Летов-Форбек – лъвът на Африка

Историята на Германия има един конкретен период, който се използва за синоним на всяко земно зло и докато пръстите са насочени към тази държава и припомнят зловещите практики, трябва да си припомняме и една много важна подробност – необходим е само един човек, за да се запали света, неговият паспорт остава далеч на второ място.
Ето защо обръщаме внимание на един немски генерал с интересен живот и за жалост, огромното разочарование да види страната си два пъти унищожена в двете световни войни. Паул фон Летов-Форбек се ражда на 20 март 1870 г. в семейството на немски офицер. Още от малък, Паул се запознава със строгата дисциплина и всички положителни страни на този живот. Справя се отлично в Берлин с началото си образование, а след това постъпва в кадетския корпус в Постдам.
През 1890 г. е повишен в чин лейтенант и изпратен в редиците на имперската немска армия. Въпреки суровите тренировки, проверките на отрицателни температури и тежкото закаляване, неговите колеги го наричат „човекът от злато“. Паул става лейтенант във време, в което армията е особено престижна и всеки войник може да получи добро отношение от съгражданите и най-вече от жените. Строгото възпитание не позволява тези своеволия, както ще разберем и в последствие. Лейтенантът скоро е записан в генералния щаб на армията, а в началото на XX век е изпратен в Китай, където да работи за потушаването на прословутата боксова революция. Излишно е да казваме, че извършеният геноцид там е коствал живота на редица невинни......Прочети още

Обсъдиха възможностите за провеждане на Обединителния конгрес на запасното войнство

Въпросът „Кога да се проведе Обединителният конгрес на запасното войнство?” бе дискутиран днес с членове на Координационния съвет на запасното войнство под ръководството на председателя на СОСЗР ген. Златан Стойков. От обсъждането стана ясно, че има определена готовност в това отношение. В напреднала фаза е разработването на редица документи, като проект на устав на Общия съюз на запасното войнство, доклад, програма, виждане за органите на управление и др. За 25 февруари е предвидено конкретизиране на някои от решенията с участието на председателите на всички 17 военно-патриотични организации, които са се подписали под споразумението за провеждане на обединителен конгрес. Има няколко въпроса, които предстои да получат отговор от председателите. До каква степен пандемията може да бъде причина за отлагане на провеждането на обединителния конгрес след 2021 г.? Какво трябва да бъде представителството на отделните организации на конгреса? Преди или след Десетия конгрес на СОСЗР да се проведе обединителния форум? Няма промяна, обаче в първоначалното становище, че обединението на запасното войнство ще направи неговата структура разпознаваема в неправителствения сектор и ще й даде възможност да бъде много по-полезна на своите членове.
Според предварителните планове Десетият конгрес на СОСЗР трябва да се проведе през септември 2021 г., а Обединителният конгрес на запасното войнство – през октомври 2021 г. За отлагане или не на конгреса на СОСЗР ще решава Централният съвет, а за Обединителния конгрес – председателите на подписалите споразумението.  
Източник: http://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Във ВВВУ „Георги Бенковски“ стартира кандидат-курсантската кампания от ранния прием

На 8 февруари първите 9 от 10 кандидата за курсанти положиха успешно общообразователния тест онлайн. На 9 февруари втора група от 10 човека ще решава теста, включващ 50 въпроса по български език и литература, математика и физика. Първа група ще се яви на теста  по английски език, съобщава от ВВВУ.
Ранният прием на бъдещи курсанти по 6 военни специализации преминава през два етапа: от 4 януари до 26 февруари 2021 г. и от 11 март до 29 април 2021 г.
До този момент 47 са желаещите да продължат образованието си във ВВВУ „Георги Бенковски“ като пилоти, ръководители на полети и инженери наземни специализации. 21 от тях са подали документите си чрез Военните окръжия, 16 са предпочели лично да ги подадат в училището, а за 10  онлайн кандидатстването е било за предпочитане. За сега кандидатите са от 19 града, сред които 10 плевенчани желаят да се посветят на военната авиация, следвани от пловдивчани - 8, столичани -7, ямболии - 3, та до с. Рибарица, от където е единственото момиче за сега  кандидат за военен пилот. Тя ще се състезава с 28 момчета от първия етап на приема.
Медицинското освидетелстване на 40 младежи и 7-те девойки кандидат-курсанти, участващи в кампанията за първи ранен прием, кандидатстващи за специализации „летец-пилот“ и „ръководител на полети /щурман – управление на въздушното движение/“ ще се проведе между  22-24.02.2021 г. във Военномедицинска академия-София. Там те преминават и интервюто за психологическата им пригодност за обучение в тези специализации. За наземните специализации изпита за психологическа пригодност  ще се състои онлайн между 23-25.02.2021 г.
Изпитът за физическа годност е предвиден на 27 и 28.02.2021 г. /резервни дати – 6-7.03.2021 г./
До 9.03.2021 г. трябва да се обяви класирането  на кандидатите  за курсанти, участващи в кампанията за първи ранен прием.
Кампанията за ранен  прием  по 6 специализации за студенти също започна на 4.01.2021 г. и ще продължи до 19.03.2021 г. онлайн , решавайки общообразователен тест или есе.
В сайта на ВВВУ „Георги Бенковски“ има богата информация за спецификата на всяка специализация, възможностите и условията за кандидатстване, график за полагане на изпитите, балообразуване, такси, записване. - (видео)
Източник: http://otbrana.com/

САЩ провеждат операции с две ударни групи самолетоносачи в Южнокитайско море

Две ударни групи с американски самолетоносачи проведоха съвместни операции в Южнокитайско море, съобщи във вторник американският флот, първото подобно учение от юли 2020 г. на фона на засилено напрежение в оспорваните води, съобщава "Ройтерс".
Theodore Roosevelt Carrier Strike Group и Nimitz Carrier Strike Group "проведоха множество учения, насочени към повишаване на оперативната съвместимост между активите, както и способностите за командване и контрол", заяви американският флот.
Натовареният воден път е една от няколкото точки на конфликт в китайско-американските отношения, като САЩ продължават да оспорват териториалните претенции на Пекин.
По-рано САЩ изтеглиха самолетоносач от Персийския залив, те вече имат ударна група със самолетоносач в региона.
Китай също провежда военни учения в Южнокитайско море, а 8 китайски ядрени бомбардировача стреснаха ПВО на Тайван.
"Ние ще продължим да подпомагаме Тайван в поддържането на достатъчни способности за самозащита. Нашият ангажимент към Тайван е непоклатим", обясниха в САЩ.
Миналата седмица президентът на САЩ Джо Байдън и австралийският премиер Скот Морисън обсъдиха как могат да работят заедно за справяне с Китай.
Източник: news.bg/

САЩ притеснени от ядрените сили на Москва

Бившият зам-началник на щаба на Сухопътните войски на САЩ генерал Джак Кийн съобщи за сериозни недостатъци в ядрения арсенал на страната.
"Трябва да модернизираме ядрения си арсенал, който сам по себе си е възпиращ фактор и да не даваме стимул на противниците си, защото те могат да се възползват от слабостите, които виждат", коментира той. По думите му Вашингтон изостава от Москва в модернизацията на този тип въоръжение, въпреки че размерът на арсеналите на двете страни съвпада съгласно договора "Нов СТАРТ". Русия завършва 10-годишна програма за подобряване на ядреното оръжие, докато в САЩ то е в плачевно състояние.
Кийн добави, че Щатите изостават от Русия и Китай и в настъпателните наземни и противокорабни ракети, както и в конвенционалните оръжия. Пентагонът трябва да възстанови своите бойни способности, за да се адаптира към новите обстоятелства.
Източник: в.“Дума“

Кратък наръчник за провал на (военна) сделка

Безспорно един от най-приоритетните проекти в модернизацията на армията - закупуването на бронирани машини за Сухопътните сили е близо до закономерен провал след години наред лоши практики, разкриващи различни интереси и липсата на потенциал в държавата да реализира по-нормален начин военните си сделки.
Очаква се до дни военният министър Красимир Каракачанов да съобщи как ще се действа с проекта на стойност близо 1.5 млрд. лева. Според него има няколко варианта - той да бъде прекратен или поръчката да се даде на българска компания.
Втората възможност не се приема еднозначно в бранша и отваря нови въпроси около проекта.
Но как се стигна до тук?
1. Първоначално той се забави с месеци заради спорове около търсените технически характеристики на машините, които предопределят избора на доставчик. В крайна сметка се стигна до неофициални коментари в МО, че подготвеният проект е търси почти невъзможна машина.
2. Финансовата обосновка. Още в началото на проекта имаше дебат дали парите са достатъчни. В крайна сметка офертите и на двете компании, които достигнаха до финала на конкурса - мултинационалната "Дженеръл Дайнамикс" (General Dynamics) и финландската "Патриа" (Patria), надвишават тавана на проекта. Съмнения има и около планираната финансова схема, която предвижда дългогодишно разсрочване.
3. Кои фирми да поканим. България поиска четири оферти, но другите две - на ARTEC GmbH (Германия) и NEXTER Group (Франция), се оказа, че не отговарят на условията. Експерти прогнозираха този сценарий още когато стана ясно кои фирми са избрани.
4. Преговорите. Проектът се движеше с разнопосочна информация, а и слухове за хода му. Най-малко от една година военното министерство дава сигнали, че смята да прекрати проекта, тъй като се е "забатачил". На този фон двете класирани фирми продължават да се готвят за техническите изпитания.
5. Конкурс? Няма нужда, след като ще е за българска компания. Закономерно се стига и до последната лансирана възможност – поръчката да се даде по "патриотична" линия на българска компания. Проектът се прекратява и така няма да има конкурс, тъй като има подобни законови вратички. Експерти в бранша обаче са скептични дали българската оръжейна промишленост може да се справи с подобна мащабна поръчка. В края на мандата по подобен начин бяха решени поръчките за Специалните сили и ремонтът на старите танкове T-72. Според източници на Меdiapool може да се повтори и схемата договорът да бъде сключен с ведомствения холдинг "ТЕРЕМ", а след това той да сключи нови контракти с други фирми. В същото време е ясно и коя фирма би имала интерес към проекта. Не, че в това има нещо лошо.
Тези особености на военните поръчки могат да бъдат открити в много други конкурси на военното министерство през последните най-малко 15 години. Така България продължава да разчита основно на старата съветска техника и въоръжение и закупи оборудване за стотици милиони, което не се използва пълноценно.
Източник: https://www.mediapool.bg, Никола Лалов

Японската подводница е ударила бълкер

Плаващият под флага на Хонконг бълкер OCEAN ARTEMIS (IMO: 9534987) се е сблъскал с японската дизел-електрическа субмарина от клас Сорю (Sоryu (Blue Dragon), SS-501). Инцидентът е станал на 8 февруари в 10:58 местно време при изплаване на подводната лодка на около 30 мили южно от н. Ашизури, Кочи, Япония.
Построеният през 2009 г. 51000 тонен бълкер е плавал от Кингдао (Китай) с направление Мизушима (Япония).
При инцидента пострадаха трима подводничари.
Разпространени от Бреговата охрана на Япония снимки показват нанесените щети по рубката на подводната лодка, влязла в състава на японския флот на 30 март 2009 г.

Израел одобри 9-милиарден план за обновяване на ВВС

Израелското правителство е одобрило план на стойност $9 млрд., в рамките на който трябва да се обновят ВВС на страната. Това е станало вчера, 7 февруари 2021 г.
Планът дава само финансовата рамка, но конкретните решения за покупката на отделните типове, все още предстоят. Според израелската телевизия Channel 12, решението е взето след натиск от Вашингтон, от където са настояли час по-скоро Израел да уточни, какво ще прави с годишната си военна финансова помощ.
Почти целият план за превъоръжаване ще се финансира по линия на ежегодната военната помощ в рамките на $3,8 млрд., която САЩ отпуска на израелската държава. Time of Israel, обаче пише, че тъй като сделките ще се плащат авансово, трябва да се теглят заеми от американски банки, като лихвите и таксите ще са за израелска сметка. Това е станало причина финансовият министър на страната да е против плана, но мнението му не е било отчетено.
В рамките на 9-те милиарда ще се купят поне четири нови летящи цистерни KC-46A, които да заменят сега използваните Boeing 707.
Друга част от парите ще идат за нови изтребители. Дебатът как Израел да продължи с обновяването на своя изтребителен флот тече от няколко години. В момента страната има опция за придобиването на още 25 броя F-35I, както и полуофициално решение, че ще се купят още ударни F-15.
Според израелските медии, се е стигнало до съгласие, че на първо време ще се поръчат въпросните 25 броя F-35, а в близко бъдеще ще се реши, дали да се купят още толкова самолети от същия тип или да се иде към договарянето на същото количество нови ударни F-15.
Няма решение и за покупката на поне 20 тежки транспортни вертолети, които да заменят наличните CH-53 Yas’ur. Дебатът за това също се води от години, като в момента колебанието е дали да се заложи изцяло на CH-53K или CH-47F или в микса от вертолети да се добавят и няколко конвертоплана V-22 Osprey.
Освен това се планира и покупката на значително количество авиационни боеприпаси.
Източник: https://aero-bg.com/

Хърватия пак забавя избора на нов изтребител

Хърватия отново е отложила избора на нов боен самолет за ВВС на страната. Това става ясно от думите на премира Андрей Пленкович (на снимката), цитиран от местни медии.
На 4 февруари 2021 г. Пленкович е бил запитан от журналисти, кога ще бъде избран новия боен самолет на страната, предвид, че обявените планове говореха, че това ще се случи през януари.
„Ще изчакаме известно време. Плановете бяха от преди земетресението”, отговаря Пленкович.
На 29 декември 2020 г. централната част на Хърватия бе сполетяна от земетресение, при което загинаха седем души, а няколко хиляди постройки бяха сринати или сериозно повредени. Финансовите щети от бедствието са сериозни.
Веднага след изказването на премиера, президентът на страната Зоран Миланович е отбелязал пред журналисти, че разбира правителственото решение, но е напомнил, че офертите на участниците в процедурата имат валидност и тя е до края на 2021 г. Миланович, обаче е заявил, че смята икономическата криза за основна причина за отлагането на решението, а не земетресението от декември. По предварителни данни, хърватската икономика се е свила с 10% през 2020 г.
През ноември миналата година Хърватия получи последните и най-добри оферти за покупката на нови многоцелеви изтребители. Офертите са за нови F-16 Block 70 от САЩ, нови Gripen C/D от Швеция, употребявани Rafale от Франция и употребявани F-16 Barak 2020 от Израел. На 12 декември бе съобщено, че офертите са оценени.
Очакваше се, че през януари да бъде обявено политическото решение за покупката на нов изтребител, което трябваше да дойде от правителството и парламента, на база оценените оферти. Хърватската процедура върви без да има публично обявен бюджет и брой на желаните изтребители. Неофициално е известно, че се търсят 12 машини, които да заменят същия брой използвани сега МиГ-21, но е известно, че поне една от получените оферти е само за осем машини.
През миналия април хърватското правителство пак обяви, че ще забави процеса, като се оправда с пандемията от COVID-19 и неяснотите пред хърватската икономика. Тогава се планираше страните-учасници да дадат първоначалните си оферти през май, но този срок бе отложен за септември.
Това е вторият опит на Хърватия да избере свой нов изтребител. През март 2018 г. страната избра офертата на Израел за употребявани F-16C/D Barak, на фона на оферти за нови F-16 от САЩ, нови Gripen от Швеция и употребявани гръцки F-16 Block 30. Основни причини за това, бяха изключително ниската цена на офертата (едва €420 млн.) и обещанията за широко сътрудничество с Израел в областта на отбраната. Сделката обаче бързо забуксува, защото САЩ отказаха да дадат разрешение за реекспорт на изтребителите и в крайна сметка през януари 2019 г. изборът бе анулиран, а процесът рестартиран.
Техническият ресурс на хърватските МиГ-21 изтича в края на 2023 г.
Източник: https://aero-bg.com/

На Балканите има една могъща армия, България е шеста

В продължение на 15 години американският уебсайт Global Firepower наблюдава отблизо въоръжените сили на 138 държави по света. Определяйки коя армия е най-силната в света, експертите от проекта използват над 50 критерия, вариращи от финансиране до логистика и географски характеристики. В същото време, според Global Firepower, благодарение на техния уникален подход и отказ да се вземат предвид ядрените оръжия, от гледна точка на бойна готовност, въоръжените сили дори на малки държави са в състояние да се конкурират в класацията с най-мощните армии в света, пише руският портал "Балканист", цитиран от агенция "Фокус".
В региона само една държава има такава армия - Турция, която заема 11-то място в света в класацията за 2021 г. (запазвайки тази позиция за втора поредна година). Освен това през 2019 г. турската армия като цяло беше на девето място. Днес турските въоръжени сили имат 735 хиляди войници и офицери, повече от три хиляди танка и 11 хиляди бронирани машини, над 2 хиляди артилерийски оръдия и 400 ракетни установки. Рейтингът не откроява системите за противовъздушна отбрана, но е очевидно, че те включват и руските системи С-400. Турските ВВС също са впечатляващи: над 200 изтребителя и почти 500 хеликоптера, от които повече от сто са ударни. Турският флот е и най-мощният в региона. Включва по-специално 16 фрегати (трети в света), 10 корвети, 11 миночистачи, 12 подводници и 35 патрулни катера. Естествено, в класацията на армиите на балканските страни турските въоръжени сили са на първо място, като са четвъртата най-мощна армия от блока на НАТО.
Второто място на Балканите е заето от друга държава от НАТО - Гърция, но разликата от Турция е много значителна. Гръцките въоръжени сили са на 29-то място в света и на десето място сред съюзниците в Северноатлантическия алианс. Гръцката армия има 420,5 хиляди войници и офицери, 1344 танка и 3845 бронирани машини, повече от хиляда оръдия и 152 ракетни установки. В гръцките военновъздушни сили има 187 изтребителя, почти 300 хеликоптера, от които само 29 са ударни. Гръцкият флот е сравним с турския само по броя на фрегатите, подводниците и патрулните кораби: съответно 13, 11 и 35. Гърците изобщо нямат корвети, а миночистачите са само три. В класацията на страните от НАТО Гърция затваря първите десет.
Третата позиция в класацията на армиите на Балканите е заета от друга държава от НАТО - Румъния (41-ва в света, 14-а в алианса). Тя донякъде влоши позицията си в сравнение с последната година, когато беше 40-та в света. Румънските въоръжени сили разполагат със 120 хиляди войници и офицери, оборудвани са с 675 танка и 1500 бронирани машини, 800 артилерийски и 240 ракетни установки, включително една американска батарея Patriot. Очевидно този брой не включва американските системи за противоракетна отбрана Aegis Ashore, разположени в базата Девеселу. Освен това през януари 2021 г. румънското правителство обяви готовността си да закупи американска ракетна система за крайбрежна отбрана на стойност почти 300 милиона долара. Но покупката на американски изтребители F-16, за която се говори в Букурещ от 2017 г., все още е в плановете. Основата на румънските ВВС са 28 изтребителя МиГ-21, има и 62 хеликоптера (също, предимно съветски), сред които няма нито един ударен.
Въпреки членството си в Северноатлантическия алианс, румънският флот е представен от слабо въоръжени, износени кораби (3 фрегати, 7 корвета, 5 миночистача, 3 патрулни лодки и никакви подводници), които са базирани в пристанищата на Констанца и Мангалия. Фрегатата „Queen Mary“, например, е бившата британска F95 „Лондон“, спусната на вода преди повече от 45 години. В същото време, преди година, в кулоарите на Мюнхенската конференция за сигурност, украинският министър на отбраната Андрий Загороднюк предложи на своя румънски колега Николай-Йонел Чука двете страни да се противопоставят съвместно на „руските заплахи“ в Черно море. В същото време украинският флот, който има само една фрегата, традиционно е в седмата десетка от рейтинга на Global Firepower.
Четвъртото място сред армиите на балканските страни - и 61-во в света - е заето от въоръжените сили на Сърбия, които през последната година показаха скок напред: през 2020 г. сръбската армия беше едва 65-а от 138. Основната роля в това изигра сътрудничеството между Белград и Москва - през изминалата година сръбските въоръжени сили получиха безплатно от Русия шест МиГ-29, 30 бронирани разузнавателни и патрулни машини БРДМ-2МС и 30 танка T-72МС. Сред договорите, завършени през 2020 г., са доставката на батарея ЗРПК „Панцир-С1“. През октомври миналата година беше одобрено и споразумение за откриване на представителство на руското министерство на отбраната в Сърбия - „за оказване на подкрепа и своевременно решаване на въпросите за военно-техническата помощ и военното сътрудничество“.
И така, сега във въоръжените сили на Сърбия, според Global Firepower, има около 80 хиляди войници и офицери, 304 танка и 1200 бронирани машини, повече от 230 артилерийски и 70 ракетни установки, 6 изтребителя и 17 щурмови самолета, както и 55 хеликоптера, от които четири са ударни. Въпреки че Сърбия вече няма излаз на море, по Дунав действа речна флотилия, която включва 6 патрулни лодки, 4 миночистача и два понтонни батальона. Задачите, които корабите на тази флотилия решават, включват защита и поддържане на корабоплаването, военен транспорт, участие в антитерористични операции и международни мисии.
Хърватската армия, която се нарежда на пето място на Балканите и на 63-то място в света (сред страните от НАТО - 19-то), на практика „диша във врата“ на сръбските въоръжени сили. Трудно е да се каже защо хърватската армия е само на две позиции зад сръбската в класацията Global Firepower, тъй като броят на войниците и офицерите е повече от наполовина по-малък (35,5 хиляди). Почти същото е положението и с бронираните превозни средства (650), а танковете са над четири пъти по-малко (72). Броят на артилерийските установки в Хърватия е съпоставим с този на съседната държава (243) и тя единствено има повече ракетни системи - 105. В хърватските ВВС има 37 хеликоптера (нито един ударен) и 12 изтребителя, но само четири от тях - закупени в Украйна МиГ -21 - са, „модернизирани“ в същата държава с фалшиви части, във връзка с което разбирателството между Загреб и Киев е лошо от много години. Въпреки факта, че Хърватия получи една от основните бази на югославския флот - Сплит, сега хърватският флот разполага само с 11 патрулни лодки и един миночистач.
На шесто място сред армиите на балканските страни е българската (в световната класация - 67-о място, сред членовете на НАТО - 20-то). Тя разполага с 33 хиляди войници и офицери, оборудвана е с 210 танка и 2 хиляди бронирани машини, 856 артилерийски и 192 ракетни установки. Военноморските сили на България имат 4 фрегати, 3 корвети и 12 миночистача - и нито една патрулна лодка. Интересна ситуация се разви с българските военновъздушни сили - те са базирани на 13 съветски Су-25, от които дълго време само 5 са в бойна готовност. Въпреки всички санкции срещу Беларус, 8 щурмови самолета, принадлежащи на България, се модернизират в 558-ми самолетен завод в Барановичи, като шест вече са върнати в България. В същото време българският президент Румен Радев забрани изпълнението на договор, подписан преди това със САЩ за закупуване на осем F-16 на стойност 1,256 млрд. долара (така се твърди в материала на "Балканист", въпреки че самолетите вече са платени и се говори за нова поръчка на още 8 F-16, бел. ред.). Формалната причина беше „неясни гаранции за обслужване“, но истинската причина беше твърде висока цена. Например тайванските F-16, страна извън НАТО, са по 121 милиона долара на брой, докато на България се предлагат по 151 милиона долара.
Рейтингът Global Firepower поставя на Балканите Словения, която има седмата армия в региона (88-ма в света и 23-та в НАТО). В същото време словенската армия разполага само с 9 хиляди войници и офицери, 44 танка, 305 бронирани машини, 26 артилерийски установки и нито една ракетна. Словенските военновъздушни сили нямат нито един боен самолет, а измежду 12-те хеликоптера няма нито един ударен. Флотът на страната се състои от две патрулни лодки, което е напълно достатъчно за охрана на 46,6 километрвата ивица от Адриатическото крайбрежие на Словения. Високата позиция на Словения в класацията на армиите е ясно свързана с военния бюджет на страната: възлиза на 545 милиона долара, което позволява да се харчат много повече на военнослужещ, отколкото съседите. Армиите от останалата част от региона са във втората стотина от класацията. Осма на Балканите е армията на Албания, която в световната класация заема 113-то място, а сред страните от НАТО - 26-то, дори зад Естония. Албанската армия има около 10 хиляди военнослужещи, 470 бронирани машини и нито един танк, артилерия или ракетна установка. Албанските ВВС се състоят от 19 хеликоптера (без ударни), а военният флот се състои от 26 патрулни лодки.
Друга балканска държава от НАТО, Черна гора, е на десето място в региона, 123-то в света и последно, 27-мо в Алианса. Черногорската армия има 12 хиляди войници и офицери, 100 бронирани машини, 12 артилерийски и 18 ракетни установки. ВВС на страната се състоят от 10 хеликоптера, а ВМС - от 5 патрулни лодки. Между Албания и Черна гора, девета в региона и 121-ва в света, е армията на Босна и Херцеговина (БиХ). Нейните въоръжени сили са формирани през 2005 г. от армията на Федерацията на Босна и Херцеговина и армията на Република Сръбска. Това беше предшествано от сливането през 1995 г. на армията на Република Босна и Херцеговина и въоръжените сили на Хърватския съвет за отбрана, в съответствие с решенията, приети от Дейтънския договор. Сега, според изчисленията на Global Firepower, в армията на БиХ има 10 500 войници и офицери.
Тази армия е наета според националния принцип в размер на 45,9% мюсюлмани, 33,6% сърби, 19,8% хървати и 0,7% от други националности. Разполага с 320 танка, 400 бронирани машини, повече от 700 артилерийски и 140 ракетни установки, както и 19 хеликоптера - всички те са предимно съветско и руско производство. В същото време на 26 януари 2021 г. началникът на щаба на въоръжените сили на Босна и Херцеговина генерал Сенад Машович каза, че въоръжените сили на Босна и Херцеговина планират да закупят военна техника от САЩ, която трябва замени руското оръжие. Става дума за четири хеликоптера Huey II, които се произвеждат от корпорацията Bell и за неназован брой бойни машини Humvee. Въпреки наличието на 21 километра брегова ивица и пристанището на Неум, Босна и Херцеговина няма нито един военен кораб или патрулна лодка.
Според този показател БиХ напълно съответства на сухопътната Северна Македония, чиято армия заема последните места в региона и Европа и е 133-та в света. Прави впечатление, че въпреки че тази държава е член на НАТО от март 2020 г., тя не е в класацията на армиите на Алианса. В същото време македонската армия разполага с над 20 хиляди войници и офицери, 31 танка и 250 бронирани машини, 140 артилерийски и 24 ракетни установки. Северномакедонските ВВС се състоят от 14 хеликоптера, от които 4 са ударни. Очевидно става дума за Ми-24, които през 2001 г. бяха доставени в Македония по заповед на тогавашния украински президент Леонид Кучма, след което имаше преломен момент във войната между правителствените сили и албанските сепаратисти. Заслужава да се отбележи, че въпреки че властите на Косово през декември 2018 г. решиха да трансформират Косовските сили за сигурност в пълноценна армия и дори назначиха министър на отбраната, Косово отсъства от рейтинга на Global Firepower.
Източник: https://fakti.bg/

Пети ден военнослужещите от Втора механизирана бригада помагат на жителите на село Димчево, област Бургас

Специализиран екип от 42-ри механизиран батальон в гр. Ямбол, от състава на Втора механизирана бригада, пети ден оказва помощ на жителите на бургаското село Димчево, след наводнението от придошлата река Факийска.
Единадесет военнослужещи с три моторни помпи отводняват площите в района на помпената станция край селището. Създадена е организация за непрекъсната 24-часова работа на моторните помпи. Ръководител на специализирания военен екип е капитан Димитър Димитров.
Специализираното формирование е задействано на 4 февруари 2021 г. на основание искане на областния управител на Бургас и по заповед на командира на Сухопътните войски генерал-майор Михаил Попов.
Източник: https://www.mod.bg/

ВМС участваха в тържествата за 143 години от освобождението на град Бургас и град Созопол

На 6 и 7 февруари 2021 г. военнослужещи от Флотилия бойни и спомагателни кораби участваха в тържествено отбелязване на 143  години от освобождението на град Бургас и град Созопол турско робство, съобщават от ВМС.
На 6 февруари в град Бургас се проведоха редица мероприятия, свързани с отбелязване на годишнината от освобождението на града.
Тържествата започнаха с ритуал по тържествено вдигане на националното знаме. На площад „Атанас Сиреков“, пред сградата на община Бургас беше построен представителен блок от състава на Военноморските сили. Строят бе приет от началника на щаба на Флотилия бойни и спомагателни кораби капитан І ранг Павлин Петков.
След това представители на Бургаското духовенство отслужиха благодарствен молебен за просперитета на свободен Бургас. На ритуала присъстваха представители на държавната и местна власт, граждани и гости на града.
По късно пред паметника на Руските освободители в града военнослужещи от флотилията поднесоха венци и цветя в памет на загиналите за освобождението на град Бургас воини.
На 7 февруари 2021 г. пред паметната плоча на генерал Лермонтов в град Созопол  военнослужещи от Флотилия бойни и спомагателни кораби положиха цветя в памет на загиналите за освобождението на града герои.
В мероприятието участваха представители на държавната и местна власт, граждани и гости на града.

Започна имунизацията на военнослужещите срещу КОВИД-19

Имунизацията срещу коронавирусната инфекция във военните формирования от Българската армия започна днес, 8 февруари, от 61-ва Стрямска механизирана бригада в Карлово. Първите ваксинирани военнослужещи са от военния контингент,  който се подготвя за участие в мисията на НАТО в Афганистан „Решителна подкрепа“. Общо 85% са военнослужещите от контингента, които са пожелали да им бъде поставена ваксина.   Във ваксинирането участваха 4 медицински екипа – медиците от бригадата, 2 екипа от Военната болница в Пловдив и един от Военномедицинска академия в София.
Военнослужещите и цивилните служители от сектор „Отбрана” попадат във Фаза 3 на Националния ваксинационен план като служители в сектори с жизнено важни функции за поддържане на обществото.
Ваксини за всички желаещи хора от сектора ще бъдат осигурени от Военномедицинска академия, където вече са събрани  прогнозни списъци на заявилите да се ваксинират. Предвижда се периодично актуализиране на списъците, тъй като се очаква динамика в броя на желаещите. Предварителните разчети са съобразени със зоните на отговорност на многопрофилните болници към Военномедицинска академия в страната. С приоритет ваксини ще бъдат поставени на военнослужещите, които ще участват в мисии и операции извън страната. - (видео)
Източник: http://otbrana.com

Ветераните наградиха руския посланик с юбилеен медал

През изминалата 2020 г. представители на Руското посолство в София и на консулствата в страната връчваха на български ветерани от Втората световна война юбилейни медали „Победа“. Днес със заповед на председателя на Съюза на ветераните от войните на България (СВВБ) доц. д-р Иван Сечанов бяха удостоени с юбилейни медали „75 години от победата над фашизма“ Негово превъзходителство посланикът на Руската федерация у нас Анатолий Макаров и други представители на дипломатическата мисия. Отличията връчи заместник-председателят на СВВБ доц. д-р Софи Пинкас, която е сред първите предотвратили влизането на немските войски на западната ни граница през септември 1944 г. В церемонията участва и заместник-председателят на СВВБ полковник от запаса Петър Пандурски.
Отличието е учредено от СВВБ по повод 75 години от Втората световна война и участието на Българската армия в нейния заключителен етап в състава на Трети украински фронт. То се връчва на български и чуждестранни граждани с принос за отбелязване на годишнината. През миналата година с него бяха наградени над 250 души. С решение на Изпълнителното бюро на СВВБ с юбилейния медал са удостоени президентът Румен Радев, министъра на отбраната Красимир Каракачанов и началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов. Отличията им ще бъдат връчени в подходящо за тях време.
Източник: http://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

На този ден: През 1945 г. съветски военнопленници отвличат немски бомбардировач

На 8 февруари 1945 г. десетима съветски военнопленници в лагер на германо-полския остров Узедом в Балтийско море, работещи в ракетния център в Пенемюнде (Фау-1 и Фау-2), успяват да отвлекат неохраняван бомбардировач Heinkel He 111, да излетят с него и след като прелитат 300-400 км. да се приземят на територия, контролирана от Съветската армия. - (видео)
Бегълците
Летецът-изтребител старши лейтенант Михаил Девятаев е инициатор на бягството. Служил е в дивизията на Александър Покришкин. На 13 юли 1944 г. във въздушен бой с американска „аерокобра” Р-39 спечелва деветата си въздушна победа срещу FW-190. Същата вечер самолетът му е улучен край Лвов и скача с парашут. При напускане му се удря в стабилизатора и губи съзнание. Пленен е. След неуспешен опит за бягство от лагер за военнопленници е изпратен в лагера на смъртта Заксенхаузен. Там обаче тайно е сменен жетонът му на смъртник с този на починал лагерник. Под новата самоличност на украинския учител Григорий Никитенко е изпратен като общ работник на остров Узедом.
Лейтенант Иван Кривоногов попада в плен след първите сражения на 14-ия ден от началото на войната. При несполучлив опит за бягство убива лагерен полицай, за което е осъден на смърт и изпратен в лагер край Страсбург. После попада на остров Узедом.
Политрукът старши лейтенант Михаил Емец попада в плен през 1942 г.
Сержант Иван Олейник попада с взвода си в обкръжение, който преминава към партизански действия. Заловен е и само заради пълната си военна униформа не е разстрелян, а е взет в плен.
Артилеристът Владимир Соколов след пленяването прави два опита за бягство. Приятел е с Кривоногов.
На Владимир Немченко след неуспешно бягство немците му избиват едно око.
Николай Урбанович е пленен още като юноша и изпратен на работа в Германия. След два опита за бягство попада в концлагер.
Последните трима участници в бягството са Фьодор Адамов, Пьотр Кутергин и Тимофей Сердюков.
Подготовка за бягството
След пристигането на острова Девятаев се сближава с Кривоногов и Соколов, които по това време подготвят бягство с лодка през пролива. Летецът ги убеждава, че ако избягат, няма къде да отидат, защото отсреща е Германия. Той им предлага бягство със самолет. Започват постепенно да оформят работна група на летището от съмишленици. Например помощник-бригадирът от затворниците по прякор Циганина е елиминиран с инсцениране на кражба, за която е обвинен той.
Девятаев се заема тайно да разучи приборните панели и оборудването на различни самолети по фрагменти на кабините на разбити машини, намиращи се на сметището.
В групата започва разпределение на ролите и обсъждане на действия в различни ситуации, които могат да възникнат при реализация на плана. Самолетът „Хайнкел”, който впоследствие е отвлечен, е набелязан от Девятаев месец преди бягството, защото му прави впечатление, че лети често и следователно винаги е подготвен за полет. По-късно става ясно, че той носи на борда си радиоапаратура, използвана при изпитанията на ракетите.
Няколко души знаят или се досещат за бягството, но никой не ги издава.
Бягството
Утрото на 8 февруари 1945 г. се оказва не толкова мрачно, колкото предишните дни. Девятаев решава да действат.
Докато работят по летището, групата внимателно следи какво става наоколо.
Към обед механиците започват да зачохлят двигателите на самолетите, готвейки се за обедна почивка. Девятаев нарежда да разпалят огън, на който часовият и арестантите да се посгреят и да си стоплят очаквания обяд.
Кривоногов по сигнал на Девятаев убива часовия, удряйки го по главата с предварително подготвено желязо,и му взема пушката. Часовникът на убития немец показва 12:15 ч.
Качвайки се на крилото, Девятаев с желязото чупи ключалката на вратата на самолета и прониква в кабината. Опитвайки се да стартира двигателите, той с ужас установява, че самолетът е без акумулатори. Само за няколко минути намират тележка с акумулатори и я докарват до машината.
Девятаев успява да развърти двигателите, дава указания никой да не застава пред илюминаторите и изкарва самолета на пистата. Той набира скорост, обаче по неизвестни причини щурвалът стои неподвижно като законтрен. Девятаев рязко натиска спирачки, спира на края на пистата и енергично обръща. В самолета настъпва паника.
Летецът допуска, че кормилата отвън са застопорени, но лишен от друг избор, отново опитва. В това време на другия край на пистата се събират немски войници, които се чудят какво става. Девятаев се насочва право към тях и те се разбягват. В това време Девятаев установява, че причината е в поставените в режим „кацане” тримери на кормилата, но не знае от къде се управляват. Той извиква другарите си на помощ и с дружни усилия изтеглят щурвала.
Самолетът започва рязко да набира височина, губейки скорост, а след опита да бъде хоризонтиран щурвалът преминава в рязко снижение. Девятаев обаче успява да намери откъде се управлява тримерът на хоризонталното кормило и стабилизира височината. Часът е 12:36 ч., цялата операция от убийството на часовия до този момент продължава само 21 минути, но на тях им се струва вечност.
Щабът на германската ПВО е алармиран за произшествието; на летището е дадена тревога, а зенитчици и летци получават заповед да свалят самолета. Към него се приближава Фоке Вулф-190, връщащ се от задача. Неговият пилот Валтер Дал изстрелва последните си боеприпаси, без да улучи, и тъй като горивото му е на свършване, взема обратен курс.
Девятаев по слънцето определя направлението на полета и установява, че летят на север. Констатирайки, че в резервоарите има значителен запас от гориво, те вземат курс на изток към Ленинград. След нови размишления решават да не се подлагат на опасност, като летят на немски самолет със символиката на Луфтвафе над съветска територия, и поемат на юг.
Познават, че са преминали линията на фронта, когато съветската зенитна артилерия открива огън по самолета и той пламва. Девятаев успява да се справи с огъня, хвърляйки машината в силно плъзгане на една страна. После се оказва, че са прелетели линията на фронта само на 8 км. в района на град Волдемберг.
Кацат в гора. Скоро пристигат съветски войници и ги транспортират до близката част, а някои са изпратени в болница.
Значение на бягството
Бягството на групата дотолкова разтревожва немското командване, че след няколко дни на Узедом пристига лично Гьоринг, който заповядва да бъдат разстреляни комендантът на лагера и началникът на авиобазата, Хитлер обаче отменя заповедта и възстановява коменданта на длъжността.
По някои оценки отвличането на самолета със специалната радиоапаратура прави по-нататъшните изпитания на Фау-2 извънредно проблематични.
Съдбата на участниците в бягството
Девятаев доставя на командването стратегически важни сведения за засекретения център на остров Узедом, където се произвежда и изпитва ракетното оръжие на райха. Въпреки това тримата офицери са вкарани във филтрационен лагер, където са подложени на „продължителна и унизителна” проверка. Там през септември 1945 г. го издирва Сергей Корольов, взема го със себе си на остров Узедом, където бившият пленник се проявява като извънредно компетентен гид. Заради неоценимата му помощ, ускорила създаването на първата съветска ракета Р-1 (копие на Фау-2) Корольов успява да издейства Девятаев да стане Герой на Съветския съюз.
През ноември 1945 г. Девятаев е уволнен в запаса. Тъй като е завършил преди това техникум по речно плаване и има капитански права, отива в Казанското речно пристанище. С труд го назначават като хамалин. През 1949 г. става капитан на служебен катер. След закъснялата с 12 г. реабилитация дълги години е капитан на корабите на подводни криле „Метеор” и „Ракета”. Умира през 2002 г. на 85-годишна възраст.
Другите двама офицери – Кривоногов и Емец – до края на войната остават извън зоната на бойните действия, очаквайки потвърждаване на войнските им звания, и оживяват.
Далеч по-трагична е съдбата на останалите 7 участници в бягството, от които оцелява само един. В края на март 1945 г. те са зачислени в една рота на 777-и стрелкови полк и изпратени на фронта. Даже едноокият Немченко успява да си издейства да го изпратят като санитар на ротата. Още на 14 април при форсирането на Одер загиват Соколов и Урбанович, а Адамов е ранен. В боевете за Берлин само дни преди победата загиват Кутергин, Сердюков и Немченко. Олейник загива в Далечния Изток във войната с Япония.
Източник: https://www.blitz.bg, Ганчо Каменарски

Германия с рекордно увеличение на разходите за отбрана

Германия съобщи за рекордно увеличаване на разходите за отбрана в рамките на НАТО, с бюджет от 53 милиарда евро за настоящата година, съобщи ДПА. Това число съответства на 3,2-процентно увеличение, в сравнение с предходната година: за 2020 г. разходите за отбрана са били 51,4 милиарда евро.
В централата на НАТО в Брюксел се надяват, че увеличените разходи на държави като Германия може да уталожат трансатлантически спор за споделено поемане на финансовата тежест от държавите членки на алианса.
На този фон германското военно министерство и въоръжените сили на Бундесвера правят всичко възможно да получат по-голям бюджет за следващата година.
В публикация на сп. "Шпигел" се съобщава за вътрешен анализ за 2022 г., който рисува картина на хронично недофинансирани въоръжени сили и изтъква, че проектите за съобразяване с целите на НАТО не могат да бъдат реализирани или не могат да бъдат инициирани и реализирани навреме, при настоящите бюджетни планове.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг многократно даде да се разбере, че очаква да му бъде оказан натиск по въпроса от президента на САЩ Джо Байдън.
За разлика от Доналд Тръмп обаче, Байдън потвърди ангажимента си към създадения преди 70 години запазен военен съюз.
Този месец връзките между натовските съюзници Германия и САЩ се подобриха, след като Байдън обяви също, че ще замрази предислоцирането на американски военни, разположени в Германия.
В момента в Германия са разположени 34 500 американски войници.
Източник: https://offnews.bg

Президентът Байдън няма да връща Турция в програмата F-35

Администрацията на новия американски президент Джо Байдън няма намерение да връща Турция обратно в програмата F-35. Това съобщава Defense One.
„Турция е стар и ценен член на НАТО, но нейното решение да купи С-400 е несъвместимо с ангажиментите на страната, като съюзник на САЩ и член на НАТО. Няма промяна в позицията ни. Зенитните системи С-400 са несъвместими с F-35 и заради това Турция е извън програмата. Ние приканваме Турция да свали от въоръжение С-400”, заявява говорителят на Пентагона Джон Кирби (на снимката).
Това показва, че поне в момента, Байдън няма намерение да промени линията, която бе заложена от администрацията на президента Тръмп. Турция бе изгонена от програмата F-35 през юли 2019 г.
„Турция имаше множество възможности да купи ЗРК Patriot от САЩ, но вместо това купи С-400, от което Русия печели финанси и влияние”, допълва още Кирби.
През миналия октомври Турция успешно тества своя комплекс С-400, като извърши реални стрелби с него. Това накара администрацията на Трумп да наложи конкретни санкции срещу страната.
Турция имаше намерение да купи поне 100 броя F-35A, като към момента в който тя бе изхвърлена от програмата бе заявила 30 машини и бяха построени шест самолета. Турски екипажи дори бяха започнали да се обучават на новата машина.
В същото време, турската индустрия също започва да се изважда от програмата, като последните части произведени там ще се вложат в новопостроените F-35 през 2022 г.
Източник: https://aero-bg.com/

На днешната дата през 1901 г. се създава Школа за запасни подпоручици

На 7 февруари 1901 г. започва да функционира Школа за запасни подпоручици с командир майор Димитър Стойчев. Първоначално е създадено Военно учебно заведение за подготовка на офицери от запаса, в което имат право да се обучават младежи със средно и висше образование, които отбиват редовната си военна служба. След подготовката си в школата получават званието "старшини–школници" и продължават да служат в редовете на Българската армия. Изграждането на школата започва на 1 декември 1889 г., когато към Военното училище в София се създава курс за подготовка на запасни офицери. През 1901 г. се открива и Школа за обучение на запасни подпоручици в пехотата. Три години по-късно започва да действа и Школа за запасни подпоручици в артилерията. През 1908 г. двете школи се обединяват в ШЗО. Седалището на школата е в с. Княжево. На 2 юни 1945 г. школата е преименувана в НШЗО "Христо Ботев". През 1950 г. е преместена от София във Велико Търново. През 1961 г. школата се установява в Плевен.

Преди 121 години умира легендарният Капитан Петко войвода

Капитан Петко войвода е роден на 18 декември 1844 г. в българското село Доган Хисар (днес Есими), разположено в Беломорска Тракия на 26 километра от Дедеагач, днес гр. Александруполис, което след Първата световна война, по силата на Ньойския договор, остава в Гърция.
Майка му се казва Груда, от известния род на Калояновци, а името на баща му е Кирко. Има 8 братя и сестри. Турците убиват брат му Матю и братовчед му Вълчо. Това е решаващото събитие, което подтиква младия Петко да организира малка хайдушка чета, с която действа в родния си край.
Две години по-късно, през 1863 г., Петко войвода е заловен от турските власти, но успява да избяга и подновява хайдушката си дейност. През есента на 1864 година войводата пристига в Атина и става слушател във Военното училище.
След краткия си престой в Гърция заминава за Италия и в началото на 1866 се среща с Джузепе Гарибалди и отсяда в дома му, където двамата организират прочутата "гарибалдийска дружина" в състав от 220 италианци и 67 българи, която участва в Критското въстание.
При пристигането си на остров Крит, на българския революционер е възложена мисия с малък самостоятелен отряд да действа в района на планината Шилик.
След потушаването на въстанието предприема пътуване до Египет, Франция и Италия. Известно време се установява в Атина, откъдето разпространява възвание към сънародниците си за освобождение на целокупното си отечество.
През 1869 година организира отряд, с който по-късно се включва в Руско-турската освободителна война (1877–1878).
Към дружината на Kапитан Петко войвода, която се сражава за освобождаването на Родопите, се присъединява и четата на Крайчо войвода.
През 1880 година се премества във Варна, където година по-късно се оженва за втори път за Рада Кравкова от Казанлък.
Петко войвода е съосновател през 1896 година във Варна на тракийската организация "Странджа", за защита интересите на българското население, останало след Освобождението в пределите на Турция. Днес тя носи неговото име. Той е и сред основателите на Демократическата партия във Варна.
През 1892 г. Капитан Петко войвода, който е русофил, е обвинен в опит за атентат срещу министър-председателя Стефан Стамболов. Арестуван е и интерниран в Трявна. Осем години по-късно, на 7 февруари 1900 г., умира и бива погребан във Варна.
През месец май 2011 година, Петко Кирков Киряков – Капитан Петко Войвода бе удостоен посмъртно със званието „Почетен гражданин на Варна“. - (сериен биографичен филм)

На 7 февруари 2021 година на поклонението пред паметника на войводата на централните варненски гробища, при строго спазване на противоепидемичните мерки, присъстваха заместник-кметът на община Варна г-н Пейчо Пейчев, началникът на Щаба на ВМС капитан І ранг Камен Кукуров, представители на Генералното консулство на Руската федерация в град Варна, районните кметове, председателят на Тракийското дружество „Капитан Петко войвода” г-жа Румяна Вълчева, представители на тракийските дружества от цялата страна, Сдружение „Клуб миноносец Дръзки“, граждани и гости на града. Беше отслужена заупокойна молитва, след което бяха положени венци и цветя.
Панихидата беше организирана от Тракийско дружество „Капитан Петко войвода” – Варна.

Най-скъпите за експлоатация самолети в USAF за миналата година

Увеличиха местата за курсанти в Морско училище

Увеличава се приемът на граждански лица за обучение като курсанти във Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ за учебната 2021/2022 г.
Със заповед на министъра на отбраната от 2 февруари е изменена първоначалната заповед за обявяване на заявения брой места за прием на курсанти във висшите военни училища за учебната 2021/2022 г., която беше от 5 януари.
С новата заповед се обявяват 8 места за специалност „Мехатроника“. С едно се увеличават досегашните 6 места за прием на военнослужещи в курс за придобиване на професионална квалификация по военно дело, по модул „Корабоводене за ВМС“ и стават 7.
Така за учебната 2021/2022 г. във ВВМУ са обявени 57 места за курсанти, само в редовна форма на обучение.
Източник: https://www.maritime.bg/

Турция тества нова противокорабна ракета в Черно море

Първата изцяло проектирана и построена в Турция противокорабна ракета бе тествана във водите на Черно море. „Това е продукт, разработка на нашите инженери, от който ще се страхуват враговете ни“, заяви командващият на Военноморските сили на Турция адмирал Аднан Йозбал, цитиран от агенция „Анадолу“.
Ракета „Атмака“ е разработка на турския концерн „Рокетсан“ (Roketsan). Според компанията става дума за високоточна ракета за поразяване на вражески плавателни съдове, която може да бъде интегрирана на борда на патрулни кораби, фрегати и корвети. - (видео)
„Атмака“ може да поразява цели на над 200 км, а според разработчиците модерната връзка за данни позволява актуализиране на целта или пренасочване, повторна атака или прекъсване на мисията.
Проектираната изцяло в Турция ракета следва да замени американските противокорабни ракети „Харпун“ (Harpoon, AGM/RGM/UGM-84), които в момента са на въоръжение във ВМС на Турция.

Източник: https://www.maritime.bg/

Военни делегации на Турция и Гърция са провели поредни технически разговори в централата на НАТО

Девети по ред разговори на техническо ниво между военни делегации на Турция и Гърция са се състояли вчера в централата на НАТО в Брюксел, предаде Анадолската генция, като се позовава на съобщение на турското министерство на отбрената.
Разговорите са били посветени на обсъждане на установяването на механизъм за избягване на конфликти между двете страни на фона на споровете им за морските граници.
Военни делегации на Турция и Гърция са ангажирани от 10 септември в серия технически разговори, чийто домакин е НАТО. Миналата година се състояха няколко кръга разговори в такъв формат в централата на НАТО в Брюксел. Преговорите имат за цел да намалят риска от инциденти в Източното Средиземноморие.
През октомври НАТО обяви, че Гърция и Турция са се споразумели за създаване на механизъм за избягване на инциденти по море и въздух в Източното Средиземноморие. Механизмът включва и създаването на гореща линия между двете страни.
Източник: http://www.bta.bg/

За първи път жена летя като борден иненер на вертолет във ВВС

Лейтенант Селда Ахмедова изпълни на 3 февруари първи опознавателен полет като обучаем борден инженер на вертолет AS 532 AL „Cougar“ и стана първата жена на тази длъжност във военната ни вертолетна авиация, съобщават от 24 авиобаза. Полетът беше с продължителност от 40 минути в екипаж с командир – капитан Трифон Хаджийски, втори пилот – капитан Йордан Маринов, борден инженер – капитан Васил Ганчев и борден техник – офицерски кандидат Ангел Ангелов.
Лейтенант Ахмедова служи в 24-та авиационна база от средата на 2019 година и в момента заема длъжност „Старши техник“ в група „Вертолет и двигател” на ескадрила Оперативна подготовка на авиационната техника.
Успех, лейтенант Ахмедова!

Пентагонът разполага 1100 войници в помощ на ваксинационната кампания

Правителството на американския президент Джо Байдън обяви вчера, че Пентагонът е одобрил разполагането на 1100 военнослужещи на активна служба в помощ на ваксинационната кампания срещу КОВИД-19 в САЩ, предадоха Ройтерс и Асошиейтед прес, цитирани от БТА.
Анди Славит, високопоставен съветник в екипа за реакцията срещу КОВИД-19 на Белия дом, заяви на брифинг, че министърът на отбраната Лойд Остин е одобрил молбата за съдействие, отправена от Федералната агенция за управление на извънредните ситуации, като посоченият брой военнослужещи ще бъдат разположени в помощ на ваксинационните центрове в отделните щати.
Президентът Джо Байдън призова за създаване на 100 центъра за масова ваксинация в цялата страна в рамките на месец. Два се отварят в Калифорния и Славит каза, че част от войниците ще започнат да пристигат в щата в рамките на следващите 10 дни. Славит добави, че подкрепата на армията ще изиграе ключова роля за функционирането на ваксинационните центрове, като помогне за поставяне на хиляди дози ваксини дневно.

117 години от рождението на генерал Захариев

Днес се навършват 117 години от рождението на генерал-полковник Захари Захариев. Той е първостроител на съвременната българска авиация – военна, гражданска и спортна. С изключителни заслуги за развитието на авиационната наука и летателното дело в България. Заместник-командващ на ВВС, командващ на ПВО и ВВС, заместник-министър на отбраната, военен, военновъздушен и военноморски аташе на Република България, дългогодишен народен представител.
Захариев е роден на 6 февруари 1904 г. в село Бесарабово. На 20 години е приет в авиационното училище в Божурище, където става пилот. През 1931 г. е арестуван и уволнен от армията за организиране на стачка. Емигрира в СССР, където постъпва като инструктор в Тамбовското авиационно училище. През 1936 г. заминава за Испания, където се сражава на страната на републиканците в гражданската война там.
След завръщането си в СССР става началник на Тамбовското авиационно училище. По време на Втората световна война е началник на Управление „Учебни заведения“ на ГВФ.
Идва отново в България след преврата на 9 септември 1944 г. и последователно заема различни позиции - заместник-командващ Народните въздушни войски (1945-1947 г.), командващ ВВС (1947-1955 г.), командващ ПВО и ВВС (1957-1959 г.), заместник-министър на народната отбрана (1954-1956 г.).
Базирайки се на опита както на новата генерация авиационни специалисти, така и на тези от по-старото поколение, той успешно ръководи войските, преодолявайки огромните трудности и предизвикателства на новото време.
За да се покрие дефицита от летци и техници са организирани школи, аероклубове и се създава Военновъздушно училище. Започва производството на българския самолет ЛАЗ-7, създадени са авиоремонтни бази, които по-късно се развиват като заводи.
Особено внимание се отделя на подготовката на щабовете на войските за участие в съвместни учения със Сухопътните войски и ПВО на страната. Изграждат се съвременно оборудвани командни пунктове. Започва масовото участие на авиацията във войсковите учения.
Само за едно десетилетие бойните възможности на авиационните части и съединения се повишават значително, разширява се диапазонът на техните задачи и сферата на бойната им дейност.
В авиационната история на България генерал-полковник Захари Захариев ще остане с изключителния си принос в изграждането на съвременния облик на ВВС и издигането на авторитета им.
Страстно влюбен в авиацията, патриот, заслужил летец, герой на НРБ, носител на множество български и международни награди. Съвременниците му го определят като „патриарха” на българската авиация.
През периода 1959 - 1965 г. е военен, военновъздушен и военноморски аташе в СССР. Заместник-министър на народната отбрана (1965 - 1973 г.). Генерал-полковник Захариев преминава в запаса през 1973 г. Умира в София на 25 април 1987 г.

Чешкото МО бе глобено за покупката на вертолети от САЩ

Чешкият орган за защита на конкуренцията ÚOHS е наложил глоба от 550 млн. чешки крони (€21,3 млн.) на Министерство на отбраната на страната, заради нередности при подписването на договора за покупка на вертолети UH-1Y и AH-1Z от САЩ.
Според ÚOHS, МО на страната неправомерно е сключил договор за американските вертолети, докато още е течала процедура за обжалване от страна на италианците от Leonardo. Решението, което датирано от 2 февруари 2021 г., не е окончателно и подлежи на обжалване по съдебен път. От чешкото МО са заявили, че ще обжалват глобата.
Чехия разглеждаше няколко варианта за покупка на 12 транспортно-бойни вертолети, които да заместят наличните Ми-24/35. Leonardo участваше в процедурата с AW139M, разглеждаха се и варианти за UH-60M, както и предложения на Airbus Helicopters. Самата процедура бе спирана на няколко пъти, а бюджетът бе коригиран многократно.
Финално, през 2017 г. процедурата бе с бюджет от 12 млрд. чешки крони (€470 млн.), а чешкият премиер обяви, че предпочита да бъдат избрани американски вертолети.
В средата на 2019 г. за победител бе избрано американското предложение за осем транспортно-бойни UH-1Y и четири щурмови AH-1Z. Първоначално бе обявено, че вертолетите ще бъдат купени за 14,6 млрд. крони (€570 млн.), но когато договорът бе подписан в края на ноември 2019 г., стойността му бе почти 17 млрд. крони (€660 млн.).
Точно сериозното надхвърляне на бюджета бе основната критика към сделката, а Leonardo твърдеше, че отговаря на всички чешки изисквания, при това на цена от само 8 млрд. крони (€310 млн.).
Чешкото МО, обаче има друга трактовка на процесите. От една страна се твърди, че всички преговори са били с италианското правителство и компанията Leonardo, макар и фактическа частично собственост на италианската държава, няма право да подава възражения по този процес. Освен това, офертата на италианците не отговаряла на всички чешки изисквания. Като доказателство се използва факта, че жалбите на Leonardo са отхвърлени на всички възможни инстанции.
Всички чешки вертолети ще пристигнат в страната до края на 2023 г. Чехия стана първият експортен клиент на UH-1Y и третият експортен клиент за щурмовия AH-1Z след Бахрейн и Пакистан (макар и доставките за тази страна да са замразени).
Източник: https://aero-bg.com/

Дневно-нощни полети в Долна Митрополия

Със стартирането на новата учебна година, летателната подготовка във Военновъздушна учебна база – Долна Митрополия набира все по-високи обороти. Това съобщиха от авиобазата.
Полетите се провеждат на две летателни смени с двата вида самолети, които са на въоръжение в авиобазата – Pilatus РС-9М и L-39ZA. Задачите, които се изпълняват са многобройни и обхващат широк спектър подготовка.
Поддържане и непрекъснато повишаване нивото на летателната и методическа подготовка на командно – инструкторския състав е един от приоритетите, които стоят пред авиобазата. За повишаване степента на класна квалификация се подготвят капитан Цолов, капитан Леков и капитан Митев. До края на месеца им предстои да достигнат необходимото ниво на подготовка и да положат изпит за присвояване на класна специалност „летец-пилот 1-ви клас”. Към финалната права върви подготовката на старши лейтенант Стефанов, на който предстои да положи изпит за допускане до инструкторска работа на самолет Pilatus РС-9М.
В изпълнение на заповед на командира на ВВС във Военновъздушната учебна база се провежда курс за приучване на реактивния учебно-тренировъчен самолет L-39ZA. Курсът стартира през 2020 г., с цел обучение на млад летателен състав, определен за по-нататъшно приучване на самолет Су-25. Капитан Икономов, старши лейтенант Енев, капитан Тенев и капитан Ванчев са от състава на База за предно разполагане – Безмер. След като усвоиха видовете подготовки денем прости и денем сложни метеорологично условия, тяхното обучение продължава на все по-високо ниво. От средата на месец януари те започнаха полети с L-39ZA за усвояване на нощна подготовка прости метеорологични условия.
Летателните задачи на авиобазата не спират до тук. Петима млади пилоти от авиобаза Безмер се обучават по програма за усъвършенстване на подготовката на РС-9М. В момента полетите, които лейтенантите Бодуров, Д. Димитров, Добрев, Й. Димитров и Дункин изпълняват са за усвояване на техника на пилотиране – самолетоводене нощем.
В края на месец февруари Военновъздушната учебна база се готви да посрещне курсантите – летци Випуск 2021 на ВВВУ „Георги Бенковски”. С тях ще бъде проведен летателен стаж, който включва теоретична подготовка, преминаване на компютърния клас, полети със самолет РС-9М с паралелно използване на тренажорния комплекс.
Източник: https://aero-bg.com/

Въоръжените сили на Руската федерация през тази седмица

Военновъздушна учебна база изпълнява широк спектър от задачи

Със стартирането на новата учебна година, летателната подготовка във Военновъздушна учебна база – Долна Митрополия набира все по-високи обороти. Полетите се провеждат на две летателни смени с двата вида самолети, които са на въоръжение в авиобазата – „Pilatus” РС-9М и L-39ZA. Задачите, които се изпълняват са многобройни и обхващат широк спектър подготовка, съобщават от базата.
Поддържане и непрекъснато повишаване нивото на летателната и методическа подготовка на командно – инструкторския състав е един от приоритетите, които стоят пред авиобазата. За повишаване степента на класна квалификация се подготвят капитан Цолов, капитан Леков и капитан Митев. До края на месеца им предстои да достигнат необходимото ниво на подготовка и да положат изпит за присвояване на класна специалност „летец-пилот 1-ви клас”. Към финалната права върви подготовката на старши лейтенант Стефанов, на който предстои да положи изпит за допускане до инструкторска работа на самолет „Pilatus” РС-9М.
В изпълнение на заповед на командира на ВВС във Военновъздушната учебна база се провежда курс за приучване на реактивния учебно-тренировъчен самолет L-39ZA. Курсът стартира през 2020 год., с цел обучение на млад летателен състав, определен за по-нататъшно приучване на самолет Су-25. Капитан Икономов, старши лейтенант Енев, капитан Тенев и капитан Ванчев са от състава на База за предно разполагане – Безмер. След като усвоиха видовете подготовки денем прости и денем сложни метеорологично условия, тяхното обучение продължава на все по-високо ниво. От средата на месец януари те започнаха полети с L-39ZA за усвояване на нощна подготовка прости метеорологични условия.
Летателните задачи на авиобазата не спират до тук. Петима млади пилоти от авиобаза Безмер се обучават по програма за усъвършенстване на подготовката на „Pilatus” РС-9М. В момента полетите, които лейтенантите Бодуров, Д. Димитров, Добрев, Й. Димитров и Дункин изпълняват са за усвояване на техника на пилотиране – самолетоводене нощем.
В края на месец февруари Военновъздушната учебна база се готви да посрещне курсантите – летци Випуск 2021 на ВВВУ „Георги Бенковски”. С тях ще бъде проведен летателен стаж, който включва теоретична подготовка, преминаване на компютърния клас, полети със самолет РС-9М с паралелно използване на тренажорния комплекс.
Източник: http://otbrana.com/

Индия показа боен БЛА

Индийската държавна компания Hindustan Aeronautics Limited (HAL) демонстрира пълномащабен макет на боен безпилотен летателен апарат. Това се случи на провеждащото се в момента изложение Aero India 2021.
Разработката на апаратът, който е кръстен Warrior, се прави в рамките на проекта CATS (Combat Air Teaming System), чиято цел е създаване на широк спектър от оръжия и безпилотни платформи, които да работят заедно с еднодвигателния индийски изтребител Tejas. Работата по програмата е стартирала през 2018 г.
Warrior трябва да воюва заедно с Tejas, като ще изпълнява ролята на „верен воден” (Loyal Wingman). Очаква се до една или две години да започнат летателните изпитания на мащабно умалената версия на Warrior, a тестовете на пълномащабния апарат ще започнат през 2025 – 2026 г.
Предполага се, че един пилотиран изтребител ще може да си съдейства с един или два Warrior. Апаратът ще има излетна маса от около 1300 kg и ще се задвижва от два реактивни двигателя. Максималната му скорост е M 0,7, а далечината на полет около 800 km. Взети са и мерки за намаляване на радиолокационната забележимост.
Бойният му товар, който ще включва боеприпаси „въздух – въздух” и „въздух – земя” ще е до 250 kg и той ще се побира във вътрешен оръжеен отсек. Ще има и опция за поставяне на товари под крилото. На изложението макетът бе показан с две малокалибрени крилати ракети SAAW.
Освен Warrior, в рамките на CATS се създават и крилата ракета Hunter с далекобойност от над 200 km, която ще може да се използва от Tejas, баражиращи боеприпаси, както и малки БЛА действащи в рояк на име ALFA. Важен елемент от системата ще е и създаването на собствен индийски дейта линк, който ще се интегрира в Tejas.
Източник: https://aero-bg.com/

Индия купува 70 броя HTT-40

Индийските ВВС скоро ще поискат официална оферта от местната държавна компания HAL (Hindustan Aeronautics) за покупката на 70 броя турбовитлови учебно-тренировъчни самолети HTT-40 (Hindustan Turbo Trainer 40). Това съобщава Flightglobal.
Официалното искане за оферти ще е стъпка към сключването на договор, като се очаква индийските ВВС да започнат да получават новия самолет до две години след подписването на сделката.
Освен 70-те машини, които ще се договорят сега, ще има опция и за още 36 бройки, която ще бъде изпълнена, ако началната експлоатация на HTT-40 е успешна.
В момента текат едновременно заводските и войсковите изпитания на HTT-40, като те се провеждат съвместно между HAL и индийските ВВС. Първата им фаза е вече приключена и в момента тече втората им фаза.
HTT-40 се разработва от доста години от HAL, като компанията е вложила близо $80 млн. в проекта, но машината полетя едва през май 2016 г. До момента в изпитанията са включени два прототипа и те преминават нормално. Самолетът се задвижва от турбовитлов мотор Honeywell TPE331-12B.
В последните години Индия изпитва огромни трудности при обучението на пилотите си. През 2009 г. от полети бяха спрени учебните самолети HPT-32 Deepak, които бяха използвани за началния и основния етап на обучение. Тъй като HTT-40 се бавеше, Индия взе решение спешно да купи 75 броя от швейцарските Pilatus PC-7 Mk II.
Страната бе доволна от покупката и дори готвеше последваща сделка за още 38 машини, но през 2019 г. избухна корупционен скандал с Pilatus, като дори Индия реши да прекрати отношенията си с компанията (решение, което след това ревизира). В допълнение, от HAL настояваха да се инвестира в местното производство и сглобяването на HTT-40, а индийския премиер Моди силно застъпва минимизация на импорта на въоръжение, там където местната индустрия може да създаде еквивалентни продукти. Така се стигна до поръчката за местната конструкция.
Източник: https://aero-bg.com/

Курсантската мешка

Мешка или мешок е получило гражданственост у нас, руско наименование на войнишката торба. Някои бъркат мешката с войнишката сухарна торба.
Тъй наречената сухарна или още вещева торба е от зелен брезент, прилича малко на голяма дамска чанта с една презрамка и се носи през едно рамо. Служи да побере един войнишки хляб и консерви от еднодневна хранителна дажба.
Мешката е също от зелен брезент, 4-5 пъти по-голяма от сухарната торба с една гърловина, стягана с въженце и две презрамки за носене на гръб през двете рамена. С малка доза фантазия можем да наречем мешката войнишка раница.
През шестдесетте и седемдесетте години на миналия век всички курсанти, офицери и старшини в Морското училище имаха зачислени мешки. Те служеха да побират лични вещи от първа необходимост в случай на евентуална война, наричани за краткост „бойна готовност”.........Прочети още

На този ден през 1958 година ВВС на САЩ загубват водородна бомба в Джорджия

На 5 февруари 1958 г. американски бомбардировач В-47 Stratojet с термоядрена бомба на борда се сблъсква през нощта с изтребител F-86 над остров Тайби, щат Джорджия. Сблъскването става в 2 часа след полунощ. Бомбардировачът В-47 се връща от учебен полет на авиобазата Хомстед във Флорида. В бомбовия му отсек се намира водородна бомба Mark 15 с тегло 3500 кг. На височина 11 600 м. се сблъсква с летящия по задача изтребител F-86. Пилотът на изтребителя твърди, че не е видял в радара си другата машина, което е много странно: В-47 е голям шестмоторен 100-тонен стратегически бомбардировач.
Изтребителят губи дясното си крило, но пилотът успява да се катапултира и се спасява. На бомбардировача са повредени горивните му резервоари и един от двигателите, като той започва стремително да губи височина.
За да спаси бомбардировача и екипажа, като извърши безопасно аварийно кацане на най-близкото летище, командирът на В-47 полковник Ховард Ричардсън взема разрешение да пусне термоядрената бомба на височина 2200 м. Самолетът успешно е приземен на авиобазата Хънтър край град Савана, няма пострадали от екипажа и на земята. - (видео)
Търсенето на бомбата продължава до април 1958 г., като се е предполагало, че бомбата е някъде на дъното на малкия залив Уоссо (Wassaw) южно от курортното градче Тайби Айлънд, и  че е потънала в тинята на дълбочина от 1,5 до 5 метра. В района има силен радиационен фон, което затруднява издирването.
У. Дж. Хауърд, помощник на министъра на отбраната на САЩ, в отчет пред Конгреса през 1966 г. съобщава, че бомбата е съдържала напълно сглобена бойна глава с плутоний. Писмото на Хауърд е разсекретено едва през 1994 г.
През 2001 г. ВВС на САЩ публикуват официален отчет за инцидента. В него се потвърждава, че бомбата съдържа 180 кг. взривно вещество и неуточнено количество обогатен уран, в бомбата обаче нямало ядрената капсула за верижната реакция. Бомбата била учебна и в транспортна конфигурация, затова не представлява сериозна опасност за местното население.
Този отчет се позовава на документ, подписан от командира на В-47 преди излитането, където е отбелязано, че бойната ядрена капсула е заменена с учебна.
На 12 февруари 2015 година канадските водолази-любители Jason Sutter и Christina Murray при гмуркане в залива Wassaw Sound случайно се натъкват на изгубената от ВВС на САЩ преди повече от 50 години термоядрена бомба Марк 15.
Боеприпасът се оказва в добро техническо състояние и при последвалата спасителна операция успешно е деактивиран.

Появиха се снимки на алжирски МиГ-29М2

Кадри на алжирски двуместен МиГ-29М2 публикува местният сайт menadefense.net. Макар страната да започна да получава новите си изтребители през миналата есен, засега нямаше налични техни снимки.
Машината, която е на кадрите, носи борден номер FB-99. На един от кадрите се вижда зеленееща растителност, което навежда на мисълта, че те са правени в Русия, по време на изпитанията.
През октомври 2020 г. Алжир започна да получава своите първи МиГ-29М/М2. Няма официална информация за това, какви количества е закупила африканската страна. По неофициални данни, в рамките на авиационното изложение МАКС 2019 са били подписани два договора между „Рособоронэкспорт” и алжирското правителство. Единият е бил за ескадрила МиГ-29, а другият за ескадрила Су-30МКА.
Според menadefense.net алжирските МиГ-29М/М2 са в конфигурация сходна на тази, която бе доставена на Египет. МиГ-29М/М2 е версия на палубните МиГ-29К/КУБ, но без спирачна кука и сгъваемо крило. Палубната версия се експлоатира от Индия и Русия. МиГ-29М/М2 бе поръчан от Сирия, но доставките не се осъществиха и реално Египет е първи клиент на версията, а Алжир е вторият.
Между 1999 и 2003 г. Алжир купува около 36 броя употребявани МиГ-29 (Изделие 9-13 и 9-51) от Беларус и Украйна. През 2006 г. е сключена сделка за 34 броя МиГ-29СМТ/УБТ, но след разногласия с руската страна, относно влагането на употребявани части в новопроизведените самолети, сделката бе развалена, а машините се озоваха в руските ВКС.
В момента, ВВС на страната експлоатират типа в едно крило, което има две ескадрили. Явно едната от тези ескадрили ще бъде подменена с новопроизведените изтребители.
Източник: https://aero-bg.com/

Обсъдено е развитие на двустранното сътрудничество в областта на отбраната между България и САЩ

България и САЩ обсъдиха днес, 4 февруари, в телефонен разговор заместник-министърът на отбраната Атанас Запрянов и и.д. заместник-помощник секретар по отбраната на САЩ Андрю Уинтърнитц. Това съобщиха от пресцентъра на Министерството на отбраната.
В рамките на проведените дискусии двете страни потвърдиха желанието си да продължат да развиват и задълбочават Стратегическия диалог между Република България и САЩ в сферата на отбраната.
Заместник-министърът на отбраната Атанас Запрянов отбеляза, че продължаващите усилия за разширяване и надграждане на инициативите, провеждани по линия на „Споразумението за сътрудничество в областта на отбраната между правителството на Република България и правителството на САЩ“ въпреки глобалната криза, предизвикана от разпространението на COVID-19, са ясен сигнал за ангажимента, който двете страни споделят във връзка с изграждането на дългосрочно и ползотоворно сътрудничество в сферата на отбраната.
Отбелязан бе и успехът постигнат с подписването на 6 октомври 2020 г. между министрите на отбранатата на двете държави на „Пътна карта за сътрудничество в отбраната между Република България и САЩ (2020-2030 г.)“. В този контекст бяха обсъдени възможностите за модернизация и повишаване на оперативната съвместимост на българските Въоръжени сили, както и за разширяване на сътрудничеството в сферата на кибер сигурността.
Андрю Уинтърнитц потвърди готовност за съдействие от американска страна по отношение на българските усилия за модернизация на Въоръжените сили. Той отбеляза с благодарност продължаващия ангажимент на Република България в мисии и операции на НАТО, включително за участието на страната в мисията на НАТО в Афганистан „Решителна подкрепа“, както и за споделянето на финансовите отговорности в Алианса чрез отделянето на повече средства за отбрана.
В края на разговора бяха препотвърдени готовността и желанието на двете страни да продължи съвместната работа и с администрацията на президента на САЩ Джо Байдън за разширяване и задълбочаване на стратегическото партньорсво в отбраната, включително в сферата на кибер сигурността и региона на Черно море.

До 2026 г. Въоръжените ни сили ще наброяват с 1000 души повече

До 2032 г. числеността им трябва да бъде не по-малко от 43 хиляди, в т. ч. 3 хиляди в доброволния резерв. Това е записано в Програмата за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили до 2032 г., която бе подкрепена днес с 11 гласа „за“ и 9 „въздържали се“ от членовете на Комисията по отбрана. Очаква се следващата седмица Народното събрание да гласува решение за приемането й.
Проектът на програмата бе представен от заместник-министъра на отбраната ген. Атанас Запрянов и заместник-началника на отбраната генерал-лейтенант Димитър Илиев. Посочено бе, че той е резултат от Стратегическия преглед на отбраната, по който в продължение на година и половина са били ангажирани 500 души в 25 работни групи, включително и от други ведомства. Заместник-министърът каза, че е уважено напълно становището на военната експертиза. Според него, до края на февруари правителството ще приеме План за развитие на Въоръжените сили до 2026 г., в който ще намерят място по-конкретните решения. На дневен ред са промени и в Закона за отбраната и Въоръжените сили. Предвижда се в рамките на програмата да има още един план до 2032 г. Преди него ще има преглед на изпълнението на програмата, отговори на въпрос на народния представител бригаден генерал от запаса Кольо Милев генерал-лейтенант Илиев.
Програма – 2020 предвиждаше Въоръжените ни сили да наброяват не по-малко от 37 хиляди души и 3 хиляди доброволен резерв. Кое налага увеличаването с 3 хиляди, бе въпрос на Кольо Милев и Валентин Радев. Разчетите са на военните експерти, за да се изпълняват плановете за отбрана, посочи ген. Запрянов. И допълни, че рисковете и заплахите за националната ни сигурност не могат да се посрещнат с молби и молитви и че военният инструмент се завръща. Принос към по-големия състав ще има и създаването на две нови структури - Командване за комуникационно-информационна поддръжка и киберотбрана и Командване за логистична поддръжка.
Част от въпросите бяха свързани с финансовото осигуряване на програмата. В документа се предвижда за постигане на оптимален баланс между необходимите отбранителни способности, изпълнението на мисиите и задачите на Въоръжените сили и разполагаемите ресурси за отбрана до 2024 г. разходите за отбрана да достигнат 2% от БВП. След 2024 г. разходите за отбрана следва да се поддържат на ниво не по-ниско от 2% от БВП, а ако икономическото състояние позволява – и по-високо, като поне 20% от разходите за отбрана се планират за придобиване на ново въоръжение и техника.
Притеснението идва от прогнозата: “Зададената прогнозна финансова рамка за периода до 2032 г., основаваща се на ангажимента разходите за отбрана да нараснат на 2% от БВП, обаче, осигурява попълването само на 25% от финансовия ресурс за 188 минимално необходими военни способности, т.е. за 38 от тях. Това налага тяхното приоритизиране до ключово важните за изпълнение на задачите по трите мисии, както и свързаното с това нарастване на числеността на Въоръжените сили.“ На тази тема бяха въпросите на ген. Симеон Симеонов и Валентин Радев.
Всички изказали се оцениха високо труда на експертите. Подчертано бе закъснението с около три месеца, което, според заместник-министър Запрянов, се дължи на пандемията. Поставен бе въпросът дали в предизборна ситуация ще се постигне политически консенсус за приемането на програмата, което е важно за такъв документ и особено за неговото изпълнение. Председателят на комисията ген. Константин Попов смята, че ако сега не бъде приета програмата има риск за преработването й, може би за определяне на нови приоритети, които биха поставили Въоръжените сили в неблагоприятна ситуация и нестабилност за хората в тях. - (видео)
Източник: http://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Байдън номинира за директор на ЦРУ бившия посланик на САЩ в Русия Уилям Бърнс

Американският президент Джо Байдън изпрати в сряда кандидатурата на бившия американски посланик в Русия Уилям Бърнс на поста директор на Централното разузнавателно управление (ЦРУ) за разглеждане от американския Сенат. Това съобщава пресслужбата на Белия дом, цитирана от ТАСС.
Решението на Байдън да номинира Бърнс, който беше посланик на САЩ в Руската федерация от 2005 до 2008 г., беше обявено на 11 януари. Сега съответната комисия на Сената трябва да определи дата за изслушване, по време на която Бърнс ще трябва да отговаря на въпроси на законодателите, известно време след това ще се проведе гласуване в горната камара за одобряване на кандидатурата му за поста директор на ЦРУ.
Както по-рано отбеляза Washington Post, основните задачи на Бърнс като ръководител на ЦРУ ще бъдат разбирането на китайските въпроси, в които той не е толкова навътре, колкото познава аспекти от Близкия изток или руската реалност, както и отказ от неговата дипломатичност, тъй като ще трябва да казва неприятната истина на своите ръоводители.
Източник: https://frognews.bg/

Българо-американска полева разузнавателна подготовка се провежда в ЦПС в Сливен

Българо-американска полева разузнавателна подготовка се провежда в Център за подготовка на специалисти (ЦПС) в Сливен тази седмица, съобщава Пресцентърът на МО. В нея участват разузнавателен взвод от 61-и танков батальон с командир капитан Владимир Делчев и отделения от разузнавателен взвод от втори батальон на пети кавалерийски полк от САЩ, водени от сержант първи клас Браян Мефорд. Съвместната подготовка е под организацията и ръководството на подполковник Евтим Максимов, командир на 61-и танков батальон от състава на ЦПС с командир полковник Любомир Вачев.
Българските и американските военнослужещи са сформирани в смесени екипи и тренират по задачи като ориентиране и изучаване на местността по карта, маскировка, наблюдателен пост, засада, водене на разузнаване, оцеляване и др. Целите на подготовката са свързани с обмяната на опит и знания, подобряване на взаимната комуникация, придобиване на нови способности и съвместимост между двете страни по изпълнение на задачи, свързани с дейността им като общовойскови разузнавачи. Занятията се провеждат на учебните полета на ЦПС - огневи комплекс „Батмиш“ и в региона на танкодрум „Камен“.
Американските военнослужещи посетиха и исторически забележителности на Сливен и се запознаха с моменти от историята на страната.
Източник: http://otbrana.com/

Столтенбелг призна: При Тръмп имаше трудни дни

Не отричам, че в последните четири години имаше трудни дни и разговори с бившия президент (на САЩ), заяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг в отговор на въпрос за оценка на управлението на Доналд Тръмп, предаде БТА.
Въпреки тези трудности, САЩ и Европа направиха повече за НАТО, отколкото бе правено в по-ранните години, отбеляза той. Вложенията в отбрана трябва да продължат, поставените цели още не са постигнати, добави Столтенберг.
На пресконференция след среща с премиера на Белгия Александер де Кро генералният секретар посочи, че по-късно този месец министрите на отбраната на страните от алианса ще обсъдят бъдещето на мисията в Афганистан. Столтенберг поясни, че решенията за оставане или за изтегляне от тази страна имат цена.
Решението е трудно и трябва да бъде общо, заяви той. По неговите думи изтеглянето на НАТО може да доведе до отстъпление от успехите в борбата с международния тероризъм, а оставането може допълнително да застраши сигурността на изпратения там международен контингент.
Целта е все някога да напуснем Афганистан, заяви Де Кро. Не може да оставяме европейската сигурност на "трета страна", добави той по повод приноса на САЩ за европейската отбрана.
Източник: https://www.24chasa.bg/

Предлагат отпадане на текстовете за концесия в областта на отбраната и сигурността

Внесени от правителството промени в Закона за концесиите и гласувани на първо четене породиха основателни коментари и тревога. Става въпрос до разпоредбите, които се отнасят до сферата на отбраната и сигурността. Otbrana.com постави този въпрос чрез интервю с бригаден генерал от запаса Кольо Милев (на снимката), народен представител и член на Комисията по отбрана.  Между двете четения народните представители Христо Гаджев, Константин Попов, Пламен Манушев, Емил Христов, Валентин Радев, Калин Василев и Владимир Тошев предлагат отпадане на тези разпоредби.  
Така ще отпадне гласуваната на първо четене възможност законът да даде право да се прилага концесия и в областите на отбраната и сигурността. Визирани са следните дейности: „доставка на оборудване, което е специално проектирано или адаптирано за военни цели и е предназначено за използване като оръжие, боеприпаси или материал с военно предназначение, включително на части, компоненти и/или монтажни елементи за такова оборудване, наричано по-нататък „военно оборудване“; доставка на чувствително оборудване, включително на части, компоненти и/или монтажни елементи за такова оборудване; строителство и услуги, пряко свързани с оборудване за всеки и всички елементи от жизнения цикъл на оборудването, който включва възможните последващи стадии, като научноизследователски и развоен, промишлена разработка, производство, поправка, модернизация, изменение, поддръжка, логистика, обучение, изпитване, извеждане от употреба и обезвреждане; строителство и услуги за специфични военни цели или за чувствително строителство или за чувствителни услуги“
Източник: http://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

На този ден през 1945 г. започва Ялтенската конференция на „тримата големи”

От 4 до 11 февруари 1945 г. в двореца Ливадия в Крим се провежда Ялтенската конференция на ръководителите на трите основни държави от Антихитлеристката коалиция – президентът на САЩ Франклин Делано Рузвелт, премиерът на Великобритания Уинстън Чърчил и председателят на Съвета на народните комисари на СССР Йосиф Сталин.
При планиране и организиране на конференцията Сталин набляга на това, че докторите му не му позволяват дълги пътувания и отказва предложението на Рузвелт срещата да се състои някъде в Средиземноморието. Вместо това той предлага среща в черноморския курорт Ялта на Кримския полуостров.
Ялтенската е втората от трите военновременни конференции между „тримата големи” (Чърчил, Рузвелт и Сталин). Предхожда я Техеранската конференция през 1943 г., а след нея се провежда Потсдамската конференция през юли 1945 г. ........Прочети още

20 години от първия полет на AW139

Преди точно 20 години, на 3 февруари 2001 г., първия си полет прави вертолета от средния клас Leonardo AW139. Две десетилетия по-късно, това е най-популярната машина в т.нар. „супер среден клас” и тя широко се използва за различни цивилни, парацивилни и военни задачи.
AW139 е замислен през 1997 г. от компанията Agusta, като заместник на вертолетите от семейството Huey. Потенциалният пазар е оценен на 900 бройки. На следващата година италианската компания влиза в джойнтвенчър с американците от Bell. Двете вертолетостроителни компании се споразумяват да създадат заедно два проекта – вертолет от средния клас и цивилен конвертоплан.
Вертолетът е означен AB139, като Agusta има 75% от програмата, а останалите са на Bell. Първият клиент е намерен през 2000 г., а на 3 февруари 2001 г. първият прототип (на снимката) полита от заводското летище на Agusta в Касчина Коста, край Милано. Полетът продължава 45 минути и минава без забележки.
Европейският типов сертификат е даден през 2003 г., а на следващата година е даден и американски типов сертификат. Търговската експлоатация започва в началото на 2004 г.
През 2005 г. италианците (вече под името AgustaWestland, а след 2017 г. е под шапката на Leonardo) изкупуват дяла на Bell в консорциума. За $75 млн. са купени не само дяловете, но и цялата интелектуална собственост над вертолета, който получава новото означение AW139.
Вертолетът постепенно увеличава максималната си излетна маса. Ако в началото тя е 6,4 тона, през 2008 г. става 6,8 тона, а след 2015 г. – 7 тона.
Успехът на конструкцията се дължи най-вече на това, че успешно се вклинява между традиционните тежки вертолети на цивилния пазар, като S-92 и Super Puma и тези от средния клас, като Bell 412 и EC-155. Оттам идва и названието „супер среден клас”.
Днес са произведени и доставени на крайните клиенти над 1100 вертолета, а има да се изпълняват поръчки за още над 100 машини. Производството върви на две линии – една в Италия и една в САЩ. Общо са налетени над 3 млн. часа.
AW139 става основа за семейство от вертолети – през 2011 г. полита 8,3-тонния 19-местен AW189 (AW149 е военната му версия), а на следващата година се появява и 4,8-тонният 12-местен AW169.
AW139 от състава на италианските ВВС. Машината, под означението HH-139, се използва за търсене и спасяване
Източник: https://aero-bg.com/

САЩ разполагат за първи път стратегически B1 в Норвегия, до ВМС бази на Русия

Европейското командване на САЩ (EUCOM) обяви за първи път разполагане на стратегически бомбардировачи В1 на ВВС на САЩ в Норвегия, съобщават Forexlive, The Drive и "Лента.ру".
Американските военновъздушни сили се подготвят за разполагане на бомбардировачи в Норвегия за първи път. Отряд от B-1B, придружен от повече от 200 души персонал, трябва да пристигне в главната въздушна база Ørland в страната, тъй като американските военни засилват фокуса си върху стратегически важния арктически регион.
Европейското командване на САЩ (EUCOM) обяви днес, че предварителен екип е на път към Ørland, преди B-1B да пристигнат. Има съобщения, че самолетите може да преминат през Атлантическия океан по-късно тази седмица, докато първите летци вече са пристигнали в страната.
Самолетите и летците за тази бойна група са от 7-мо крило във военновъздушната база Dyess в Тексас.
"Оперативната готовност и способността ни да подкрепяме съюзници и партньори и да реагираме с бързина са от решаващо значение за комбинирания успех", заяви генерал от военновъздушните сили Джеф Харигиан, командващ американските военновъздушни сили в Европа и Африка.
"Ние ценим трайното партньорство, което имаме с Норвегия и очакваме бъдещите възможности за укрепване на нашата колективна отбрана."
Според EUCOM разполагането е "в съответствие със силите за здравна защита, съобразени с Министерството на отбраната, Центровете за контрол и превенция на заболяванията в САЩ и норвежката политика". Това означава, че целият персонал на ВВС ще бъде медицински прегледан в Тексас преди пристигането си в Норвегия и ще бъде подложен на 10-дневна карантина.
Само миналата седмица норвежкото правителство отмени военно учение след скок в случаите на коронавирус, оставяйки 1000 американски морски пехотинци в Норвегия, където пристигнаха по-рано този месец.
В миналото бомбардировачи почти не пристигаха на друго място извън RAF Fairford в Англия, който служеше като база за специално предназначено за бомбардировачи в Европа. Като се има предвид това, през последните години се полагат усилия за разширяване на броя на оперативните места в региона за американски бомбардировачи.
Докато Ørland се намира на малко повече от 300 мили от Северния полярен кръг, разполагането сигнализира за нарастващия ангажимент на ВВС да работи заедно със съюзници от НАТО и други партньори по северозападните граници на Русия, както и за способността му да работи в Крайния север.
Норвежката база е дом на разширяващия се флот от стелт-изтребители F-35A на ВВС на Норвегия, а също така периодично е домакин на самолет на НАТО E-3A Airborne Warning and Control System (AWACS) от авиобаза Geilenkirchen в Германия.
Миналия юли ВВС обявиха нова Арктическа стратегия, която призовава за засилено присъствие в региона за противодействие на заплахите от Русия.
По-широкият регион е определен като потенциална точка на контакт, тъй като изменението на климата води и до борба за осигуряване на потенциално богатство, предлагано от природните ресурси, както и нови морски търговски пътища, които вече не са ограничени от целогодишен морски лед.
"Арктика е сред най-стратегически значимите региони в света днес - крайъгълен камък, към който американските въздушно-космически сили проявяват бдителност", коментира секретарят на ВВС Барбара Барет.
"Тази Арктическа стратегия признава огромните геостратегически последици от региона и неговата критична роля за защита на родината и проектиране на глобална мощ."
Досега мисии с бомбардировачи над Арктика бяха от RAF Fairford, докато в други случаи мисиите излитаха от авиобазите в САЩ. Предстоящото разполагане в Ørland ще доближи тези самолети много по-близо до оперативната зона и ще изпрати мощен сигнал до Москва.
Освен това има значителна стойност в способността за разполагане на бомбардировачи на различни места от гледна точка на разпределените операции. Наличието само на една база в региона, където редовно се изпращат бомбардировачи, е предсказуемо и прави тези активи уязвими.
В миналото военната зона също е изследвала повишените рискове, свързани с установените бази. Въпреки това, все още не знаем дали американските бомбардировачи ще станат редовен елемент в Ørland и дали базата разполага с необходимите съоръжения, за да ги поддържа за по-дълги периоди.
Разполагането на бомбардировачи в Норвегия, макар и временно, явно е в съответствие с тази нова стратегия.
Първите "бойни крила" в Ørland също продължават разширяването на отношенията на американската армия с норвежките колеги, които миналото лято включваха съвместни маневри от шест бомбардировача B-52H Stratofortress от RAF Fairford, заедно с норвежки F-35As и F-16.
Подобни мисии бяха изпълнени и през предходната година, отново с участието на B-52 и F-16.
Освен съвместни учения във въздуха и на земята, в бъдеще тази връзка може потенциално да се увеличи и с подводници на американския флот, които да действат от военноморска база под норвежка планина. Това би било една инициатива за противодействие на засилената активност на руските подводници в близкото Баренцово море и Арктическия регион.
Подводниците така или иначе вече са активни в региона, но миналото лято американският флот предприе необичайната стъпка, като пусна редица снимки на клас USS Seawolf във фиорд близо до Tromsø, Норвегия.
Изглежда, че тази много рядка публична изява в Скандинавия е предназначена, поне отчасти, да изпрати съобщение до руското правителство за американските ВМС способности в региона.
Наред с други военни дейности на САЩ, насочени към Арктика, учението Trident Juncture, проведено през октомври и ноември 2018 г., тества способността на НАТО да защитава Норвегия и очевидно има за цел да отговори на възраждащата се руска заплаха.
За първи път от повече от две десетилетия американският флот изпрати самолетоносач USS Harry S. Truman в Северно море, за да подкрепи учението.
Арктическата стратегия се разпростира и по-близо до дома, където американските военни също предприемат основно обновяване на своите активи в Аляска. Това включва голямо ново бойно крило на ВВС с F-35 във ВВС базата Eielson.
Източник: https://news.bg/

Договорката между Русия и САЩ за удължаване на Нов СТАРТ влезе в сила

Споразумението между Русия и САЩ за удължаване на Договора за мерки за допълнително съкращаване и ограничаване на стратегическите нападателни оръжия (Нов СТАРТ) официално влезе в сила днес след размяна на съответните ноти. Това се посочва в изявление на руското външно министерство, цитирано от ТАСС.
"На 3 февруари Министерството на външните работи на Русия размени ноти с посолството на САЩ относно приключването на вътрешните процедури, необходими за влизане в сила на споразумението за удължаване на действието на Нов СТАРТ. Съответно това споразумение влезе в сила на същия ден. По този начин договорът ще действа в тази форма, както той беше подписан, без никакви изменения или допълнения, до 5 февруари 2026 г.", уточняват от руското външно ведомство.
От министерството подчертаха, че удължаването на Нов СТАРТ гарантира запазването и по-нататъшното функциониране на основния механизъм за поддържане на стратегическа стабилност, строго паритетно ограничавайки ядрените ракетни арсенали на страните.
"Като се вземе предвид специалната отговорност на Русия и САЩ като най-големите ядрени сили, е взето важно решение, което гарантира необходимото ниво на предвидимост и прозрачност в тази област, като същевременно се спазва стриктно балансът на интересите", се казва в изявлението.
Москва също така се надява, че постигнатото с Вашингтон разбирателство относно съдбата на Нов СТАРТ ще позволи да се преодолее "преобладаващата през последните години в резултат на деструктивната американска политика" тенденция към разрушаване на механизмите за контрол на въоръженията и неразпространението на ядрено оръжие.
"Ще бъдат необходими значителни усилия за връщане на руско-американския диалог в тази област към стабилна траектория, за постигане на нови големи резултати, които укрепват националната ни сигурност и стратегическата стабилност в света", подчерта руското външно министерство.
"Русия е готова за подобна работа. Призоваваме Съединените щати да покажат същия такъв отговорен подход, да отговорят конструктивно на нашите съответни инициативи", допълниха руските власти
На 26 януари Москва и Вашингтон обмениха дипломатически ноти относно постигането на споразумение за удължаване на Нов СТАРТ. Руският президент Владимир Путин и американският му колега Джо Байдън в телефонен разговор същия ден изразиха задоволството си от този факт. Вечерта Путин внесе в Държавната дума законопроект за ратифицирането на споразумението за удължаване на Нов СТАРТ за пет години - до 5 февруари 2026 г.
На 29 януари руският държавен глава подписа закон за удължаване на договора. Както отбелязаха от пресслужбата на Кремъл, удължаването на Нов СТАРТ е в национален интерес на Русия, позволява да се запази прозрачността и предсказуемостта на стратегическите отношения между Русия и САЩ, както и да се запази стратегическата стабилност в света.
Източник: https://news.bg/

Военен хеликоптер се разби в САЩ, има жертви

Трима членове на Националната гвардия в американския щат Айдахо загинаха, след като хеликоптерът им UH-60 Black Hawk се разби по време на рутинен тренировъчен полет, съобщиха от гвардията в съобщение във "Фейсбук".
Според публикацията катастрофата се е случила южно от връх Лъки близо до Бойсе малко след 20:00 часа местно време във вторник. Машината и загиналите военнослужещи са били открити около 00:15 ч. през нощта.
ABC News цитира говорител на Националната гвардия в Айдахо да казва, че хеликоптерът се е разбил в планински район по време на снеговалеж.
"Лоши метереологични условия през цялото време. Това затрудни първоначалните ни усилия за издирване по въздух, след като бяхме уведомени, че аварийният локатор се е задействал. В резултат на това веднага пуснахме наземен екипаж за издирване. Приблизително в 23 часа времето се подобри достатъчно за вдигането на друг самолет за започване на въздушното издирване. А след полунощ, около 00:15 ч. нашият издирвателен и спасителен екип локализира въздушната машина и потвърди, че няма оцелели", отбеляза подполковник Кристофър Бордърс.
Сенаторът от Айдахо Джим Риш изрази в "Туитър" съболезнованията си на семействата на загиналите и Националната гвардия на Айдахо.
Причината за смъртоносния инцидент се разследва. Имената на пилотите няма да се съобщават, докато не бъдат уведомени техните роднини.
Източник: https://news.bg/

САЩ се отказа да изтегля войски от Германия

Новата американска администрация спря решението от миналата година за изтегляне на значителна част от американските войски от Германия. Това съобщи ръководителят на европейското командване на САЩ Тод Уолтърс, цитиран от TACC.
Според него „предварително планираното“ изтегляне на американските войски от ФРГ, „което беше извършено в рамките на предишни инициативи, е било замразено“. Според Уолтърс министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин "е в процес на извършване на много задълбочен преглед" на решението на предишната администрация на САЩ. "В крайна сметка той и президентът на САЩ (Джо Байдън) ще вземат решение", подчерта ръководителят на Европейското командване. Той отказа да коментира възможните срокове за приключване на ревизията на решението за изтегляне на войските и добави, че ръководството на Пентагона се нуждае от време за това.
Бившият министър на отбраната на САЩ Марк Еспер обяви на 29 юли 2020 г. изтеглянето на 11 900 военнослужещи от Германия. Според него около 6 400 от тях ще се завърнат в родината си, около 5 600 ще бъдат пренасочени в Италия и Белгия, докато максимум 25 хиляди американски войници и офицери ще останат в Германия. За подготовката на подобни планове заяви вече бившия президент на САЩ Доналд Тръмп, който многократно критикува Германия за факта, че според него тя не е похарчила достатъчно средства за поддържане на колективната отбрана на НАТО.
Източник: http://www.focus-news.net/

От космодрума Плесецк бе изведен в космоса военен спътник „Космос-2549“

С помощта на РН „Съюз-2.1б“, от космодрума Плесецк, успешно бе изведен в космоса руски военен спътник, по информира ТАСС.
"Стартиралата вчера, 2 февруари, в 23 ч 45 мин (22:45 наше време ) от Държавния изпитателен космодрум на Министерството на отбраната на РФ (космодрума Плесецк ) в Архангелска област РН от среден клас „Съюз-2.1б“ в планираното време, успешно изведе на орбита КА в интересите на Министерството на отбраната на Русия" се казва в съобщението от военното ведомство на РФ.
От там са съобщили, че стартът на „Съюз-2.1б“ и извеждането на космическият апарат на орбита са преминали в планов режим. - (видео)
След достигането на орбита, КА е бил приет за управление от наземните сили на ВКС на РФ.
От военното министерство също така са съобщили, че с апаратът се поддържа устойчива телеметрическа връзка и всички системи фунционират нормално.
След приемането за управление, на КА е присвоен пореден номер „Космос-2549“.

Без командващи в Българската армия

Някои коментари и очаквания, че трябва да се върнат командващите начело на Сухопътни войски, ВВС и ВМС засега не се оправдават. Напротив,  начело на Съвместното командване на силите ще има командир, а не както е сега командващ, ако се гласуват от Народното събрание обявените от МО изменения и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили.
Промените са  необходими за осъществяване на най-спешните и належащи структурни и организационни промени във въоръжените сили през 2021 година.
Те са свързани с промени в организационната структура на въоръжените сили, трансформирането на системата за командване и управление, и логистичното осигуряване на въоръжените сили. Посочените промени изцяло отразяват предложенията от приключилия Стратегически преглед на отбраната, Доклада за резултатите, който е одобрен с Решение на Министерски съвет № 35/15.01.2021 година, както и кореспондират със заложеното в проекта на Програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили 2032 г., се посочва в мотивите към законопроекта.
Предвидено е създаването на две нови структури в състава на Българската армия - Командване за логистична поддръжка и военни формирования на пряко подчинение на командира на Командването и Командване за комуникационно-информационна поддръжка и киберотбрана и военни формирования на пряко подчинение на командира на Командването. Двете командвания ще бъдат  юридически лица на бюджетна издръжка.
Предвижда възможност министърът на отбраната в качеството му на централен едноличен орган на изпълнителната власт, по ръководството и осъществяването на държавната политика в областта на отбраната на страната, да извършва изменение в числеността на военните формирования в рамките на определената в плана за развитие на въоръжените сили численост на структурите от Българската армия и на другите структури от въоръжените сили  в съответствие с определената от Народното събрание обща численост на въоръжените сили. Във връзка с новото правомощие на министъра на отбраната се предлага разпоредба, в която изрично се сочи, че в резултат на организационно-щатни промени, определени в акт на министъра на отбраната /определената нова численост на съответно военно формирование/, може да се прекратяват договори за военна служба и да се освобождават от длъжност военнослужещи на посоченото правно основание.
С промените се регламентира процедурата и редът за разработването на планове за действие на въоръжените сили, активиране на силите и изпълнение на конкретен план, а именно - възлага се на началника на отбраната със заповед на министъра на отбраната.
Определят се основните функции  на Щаба на отбраната като стратегически военен щаб, който подпомага началника на отбраната при определяне на необходимите отбранителни способности, използването на въоръжените сили, подготовката на войските и силите и разработва стратегически прогнози, анализи, военни оценки и препоръки за вземане на решения в областта на отбраната.
Званията на курсантите във висшите военни училища са обвързани са с 5 -  годишния им срок на обучение като в съответствие с утвърдения модел за развитието им, след успешно завършване на всяка учебна година, на курсантите се присвоява поредно звание. За нуждите на въоръжените сили на Р България, по силата на споразумение за сътрудничество между Военномедицинска академия, Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ (ВВМУ) и Медицинския университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна, във ВВМУ се обучават курсанти по специализация „Медицинско осигуряване на въоръжените сили“ от регулираната професия „офицер за тактическо ниво на управление“ и по гражданска специалност „Медицина“ от регулираната професия „лекар“. Поради спецификата на обучение, подготовката се провежда по учебен план с период от 6 години и в настоящата уредба липсва възможност за присвояване на поредно звание, след завършване на петата учебна година. Предвид изложеното, се налага създаването на правна възможност на курсантите по специализация „Медицинско осигуряване на въоръжените сили“, в последната година на обучение да им се присвои следващо звание, поради което се  предвижда определяне на ново звание - „Курсант - офицерски кандидат – 1-ви клас“.
С преходните и заключителни разпоредби на законопроекта се променя Закона за Военната полиция.
Смята се, че действащите  разпоредби ограничават правомощията на началника на отбраната, в качеството му на най-старшият офицер с висше военно звание, да ръководи подготовката и участието на военнополицейските формирования в Българската армия. Създава се разпоредба , която да определя, че началникът на отбраната ръководи посочените формирования, поставя им задачи и осъществява контрол върху изпълнението им.
Предлага се изменение и допълнение на всички относими разпоредби в Закона за военното разузнаване, Закона за Българската телеграфна агенция и Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, като се постига синхронизиране на тези закони с новите длъжностни лица и структури в Българската армия, определени в ЗОВСРБ
Предвижда се промените на закона да влязат в сила от 1 септември 2021 г.
Източник: http://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Отново се взриви прототип на марсианския космически кораб на Илон Мъск

Прототипът на космическия кораб Starship на Илон Мъск се е взривил отново по време на тестове в щата Тексас, съобщават световните издания. Този път той не е успял да кацне.
Изпитанията по време на полета на прототипа са преминали успешно, той достигнал определената височина, но при приземяването корабът се е отклонил забележимо от курса и се е разбил в зоната за кацане с висока скорост. - (видео)
Заслужава да се отбележи, че не за първи път се случват подобни инциденти с прототип на Starship на Илон Мъск. Прототипът на космическия кораб, предназначен за бъдещи полети до Марс, избухна по време на тестове, проведени на 9 декември 2020 г. отново  в Тексас.
По време на тези изпитания Starship също е достигнал целевата височина и след това е започнал плавно спускане. При докосването на асфалтовия участък до стартовата площадка прототипният кораб е експлодирал. Въпреки това, ръководителят на SpaceX, Илон Мъск, в своя микроблог в Twitter, отбеляза, че смята тестването за успешно.
Космическият кораб за многократна употреба Starship е предназначен за полети до Марс и е за 100 души. По-рано Мъск заяви, че първият изпитателен полет на космическия кораб в околоземна орбита вероятно ще се състои през 2021 г. Той обаче не изключи, че първите полети на Starship „може да не се получат“ поради факта, че компанията „работи на неизследвана територия“. - Още Космос
Източник: https://blitz.bg/

F-15EX изпълни първи полет

Многоцелевият изтребител Boeing F-15EX изпълни своя първи полет вчера, 2 февруари 2021 г. Очаква се в края на март компанията да достави първите два самолета на ВВС на САЩ.
Изпитателният полет продължи приблизително 90 минути. Самолетът излетя от международното летище на Сейнт Луис около 12,57 часа местно време, пилотиран от фирмения летец-изпитател Мат Гийз.
От Boeing съобщиха, че полетът е преминал успешно. - (видео)
Наличието на голям брой F-15C/D във Въздушната национална гвардия, както и във ВВС на САЩ, произведени през 80-те години на миналия век с изтичащ ресурс, принудиха Пентагона спешно да търси техен заместник. Различни изследвания показаха, че F-35 не са ефективен заместител и бе решено да се създаде F-15EX, който е на базата F-15 Advanced Eagle – дълбоко подобрение на двуместните F-15E, което включва AESA радар AN/APG-82, нови и по-големи дисплеи в пилотската кабина, нова система за самозащита, дигитална електро-дистанционна система за управление и други.
Първата поръчка за осем броя F-15EX бе сключена през юли 2020 г. Очаква се да се поръчат поне 144 броя от новия тип, като бройката може да достигне и 200. През тази година ще бъдат купени 12 машини, последвани от още толкова догодина, 14 през 2023 г., и по 19 през 2024 и 2025 г. За последващите поръчки все още няма твърд план.
Първите два F-15EX ще бъдат използвани за войскови изпитания. Първите серийни изтребители се очакват през 2023 г. - Още за Ф-15
Източник: https://aero-bg.com/

Турция удължава живота на най-старите си F-16

Турция стартира програма за удължаване на техническия ресурс по часове на своите най-стари F-16 от Block 30. Това съобщава Defense News.
Основната цел на програмата е да удължи ресурса на турските F-16 Block 30 от 8000 на 12 000 еквивалентни летателни часа. За да се реализира програмата между 1200 и 1500 части, елементи и агрегати от изтребителите ще преминат през прегледи, подмяна и усилване.
За инициативата съобщи Исмаил Демир, който е директор на организацията SSB, която отговаря за турската отбранителна индустрия. От думите му става ясно, че програмата ще бъде реализирана в Турция.
Не се дават срокове за реализация и евентуалната цена на програмата.
Между 1987 и 1990 г. турските ВВС получават 43 броя F-16 Block 30. Това са най-старите F-16 на турска служба и техния ресурс по часове отива към края си.
След като през 2019 г. Турция бе изхвърлена от програмата F-35, въпросът за това, как ще бъдат подменяни най-старите турски F-16 остава без реално решение. Удължаването на ресурса на най-старите изтребители от този тип говори, че за момента няма непосредствено решение.
Турските ВВС в момента експлоатират близо 240 броя F-16C/D от Block 30, 40 и 50.
В момента Турция работи по създаването на изтребител от следващо поколение, наречен TF-X. Програмата, обаче се влачи, като все още няма избран двигател, което пречи и на финализирането на конструкцията. Свръхамбициозните планове прототипът да полети през 2023 г. е почти сигурно, че няма да се реализират.
Така или иначе, TF-X най-вероятно няма да е готов за приемане на въоръжение през това десетилетие, а това значи, че Турция ще трябва да кърпи бойните си способности по други начини. - Още за Ф-16
Източник: https://aero-bg.com/

132 години от рождението на летеца поручик Стефан Калинов

На 3 февруари 1889 г. в Лясковец е роден Стефан Ганчев Калинов. Завършва Военното училище през 1909 г. с чин подпоручик, поручик от 1912 г. Той е от първата група обучаващи се във Франция български пилоти. Обучава се в Аеропланната фабрика Воазен (гр.Вилакур) от 9 май до 11 октомври 1912 г. Взема активно участие в бойните действия по време на Балканската война в състава на Първо аеропланно отделение. Със самолет „Воазен“ и наблюдател Милчо Митев изпълнява 8 бойни полета за разузнаване и бомбопускане. По време на първото военно примирие при един от тренировъчните полети на 30 ноември 1912 г. със самолет „Воазен“, с поручик Стефан Калинов лети първата българка – Райна Касабова.
През Втората балканска война поручик Стефан Калинов с наблюдател поручик Димитър Сакеларов лети в състава на Трето аеропланно отделение. На 26 юни 1913 г. при прелитане със самолет „Воазен“ от Демирхисар за Радовиш принудително кацат в района на Струмица, успяват да заредят с бензин и излитат за Сандански. Във въздуха самолетът се запалва. Пилотът се приземява сполучливо, но машината изгаря. В края на юни след много премеждия летците се добират до София.
След приключването на Балканските войни останалите изправни самолети са крайно недостатъчни. Налага се българските летци и механици да строят собствени конструкции от аварирали самолети. Върху видоизменена конструкция на „Воазен” поручик Стефан Калинов монтира двигател „Аргус“ с мощност 100 к.с. Новопостроеният самолет той нарича „Доган“. При един от пробните полети на 15 юли 1915 г. самолетът катастрофира. Конструкторът поручик Стефан Калинов и ученикът пилот подпоручик Христо Джинджифоров загиват.
/Музей на авиацията - Крумово/

Ясен е графикът на стрелбите на „Батмиш“ през февруари

Центъра за подготовка на специалисти обяви датите за месец февруари на планираните стрелби на Огневи комплекс „Батмиш“ край Сливен. Занятията ще се провеждат от днес и продължават на 3, 4, 5, 8, 9, 10, 11, 12, 15, 16, 17, 18, 19, 22, 23, 24, 25 и 26 февруари – от 8 до 16 часа.
За да се избегнат инциденти, живеещите в този район трябва да се съобразяват с предупредителните табели и да не навлизат в забранителните зони. Собствениците на ферми трябва да предприемат и адекватни мерки за защита на животните си.

Програма 2032 очертава развитието на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България

Програмата за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България до 2032 г. определя стратегическата рамка и основните параметри на отбранителната политика и изграждането и поддържането на адекватни на рисковете и заплахите отбранителни способности на Въоръжените сили до 2032 г., а в някои направления и отвъд този хоризонт.
Проектът на Програма - 2032 е приет с Решение на Министерския съвет № 86 от 1 февруари 2021 г. и предложен за приемане от Народното събрание.
В документа е направен анализ на средата на сигурност и нейното влияние върху развитието на отбранителните способности. Определя се стратегическата цел на отбранителната политика - защита на териториалната цялост и отстояване на националните интереси чрез изграждане, поддържане и използване на адекватни на средата на сигурност отбранителни способности и изграждане на оперативно съвместими модерни Въоръжени сили с единна система за командване и управление в мирно време и при кризи.
В Програмата се посочва, че за изпълнение на възложените мисии и задачи Въоръжените сили ще поддържат обща численост не по-малка от 43 000 души, в това число 3000 души доброволен резерв. Определят се способностите, структурата и системата за командване и управление на Въоръжените сили.
Ролята на Въоръжените сили е да гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната, да защитават нейната териториална цялост, да участват в колективната отбрана на НАТО и в Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС.
Трите основни мисии на Въоръжените сили са „Отбрана“, „Подкрепа на международния мир и сигурност“ и „Принос към националната сигурност в мирно време“. Определено е и нивото на амбиция за използване на Въоръжените сили и по трите мисии.
Във функционално отношение Въоръжените сили ще се състоят от Сили за сдържане и Сили за отбрана. Предвижда се създаването на две нови структури - Командване за комуникационно-информационна поддръжка и киберотбрана и Командване за логистична поддръжка.
За постигане на оптимален баланс между необходимите отбранителни способности, изпълнението на мисиите и задачите на Въоръжените сили и разполагаемите ресурси за отбрана се предвижда до 2024 г. разходите за отбрана да достигнат 2% от БВП. След 2024 г. разходите за отбрана следва да се поддържат на ниво не по-ниско от 2% от БВП, а ако икономическото състояние позволява – и по-високо, като поне 20% от разходите за отбрана се планират за придобиване на ново въоръжение и техника.
В Програма 2032 се предвижда инвестиционните проекти за превъоръжаване/модернизация на Въоръжените сили да включват пълния жизнен цикъл на отбранителните продукти – придобиване, използване и поддръжка, снемане от въоръжение и съответно планиране и своевременно осигуряване на необходимите за тях финансови ресурси.
Програма 2032 предвижда развитие във всички области, свързани с Въоръжените сили – отбранителна аквизиция, инфрастуктура на отбраната, военно образование, социална политика, управление на човешките ресурси.
Хората са основният потенциал и гаранция за успеха на всяка дейност в отбраната. Осигуряването на конкурентно на пазара на труда заплащане на хората в отбраната е постоянно усилие, което ще има дългосрочно влияние до 2032 г. и отвъд този хоризонт. Усилията ще са насочени към създаване на условия за повишаване на мотивацията на хората в отбраната, наемането и задържането на служба на достатъчно качествен и подготвен личен състав.
Програма 2032 е разработена на базата на резултатите от Стратегическия преглед на отбраната, който беше проведен като интегрална част от реализирания на национално ниво междуведомствен Стратегически преглед на Системата за защита на националната сигурност и Стратегически преглед на отбраната. Тя ще послужи за основа при разработването на „План за развитие на Въоръжените сили на Република България до 2026 г.“, последващ План за развитие на Въоръжените сили за периода от 2027 до 2032 г. и на дългосрочен „Инвестиционен план - програма до 2032 г.“.
Източник: https://www.mod.bg/

Какво трябва да знаем за СТАРТ-3

На 26 януари 2021 г. Русия и САЩ си размениха ноти, че постигнато споразумение за удължаване на Договора за стратегически нападателни оръжия. Кремълската прес-служба заяви, че "през следващите дни страните ще завършат всички необходими процедури, за да осигурят по-нататъшното функциониране на този важен международно-правен механизъм за взаимно ограничаване на ядрените ракетни арсенали".
История на подписването
Договорът за намаляване на стратегическите настъпателни въоръжения (ДСНВ-3 или с по-популярната абревиатура СТАРТ-3) е подписан от президентите на Русия и САЩ Дмитрий Медведев и Барак Обама на 8 април 2010 г. в Прага.
За първи път предложението за разработване на ДСНВ-3 беше обсъдено още през март 1997 г. по време на консултации между президентите на Русия и САЩ Борис Елцин и Бил Клинтън в Хелзинки. Според тогавашната версия предвиждаше се в СТАРТ-3 да се определят "тавани" от 2000-2500 стратегически ядрени глави и договорът да има безсрочен характер (преговорите по това споразумение бяха безрезултатни). През юни 2006 г. руският президент Владимир Путин излезе с инициатива за започване на нов процес на преговори. Експертите започнаха да разработват документа след срещата на президентите Дмитрий Медведев и Барак Обама в Лондон на 1 април 2009 г. (проведена в рамките на срещата на върха на Групата от 20). Преговорите приключиха 11 месеца по-късно с подписването на документа.
Ратификация
Както в САЩ, така и в Руската федерация документът бе внесен за ратификация през май 2010 г. Сенатът на САЩ го одобри на 22 декември 2010 г., а Държавната дума и Съветът на федерацията съответно на 25 и 26 януари 2011 г.
След ратифицирането страните направиха редица допълнения. В резолюцията на Конгреса на САЩ се отбелязва, че Дновият договор не налага ограничения за разполагането на системи за противоракетна отбрана (ПРО), включително в ЕвропаУ. Русия пък си запазва правото да се оттегли от договора, ако ПРО на САЩ достигне такова ниво, че се превърне в заплаха за нея. Отделно беше посочено, че разпоредбите на преамбюла, в които се описва връзката между стратегическите настъпателни оръжия и противоракетната отбрана, са правно обвързващи и трябва да бъдат изцяло взети предвид от страните.
Законите за ратификацията бяха подписани от президента на Русия на 28 януари 2011 г. и от президента на САЩ на 2 февруари 2011 г. Обменът на ратификационни инструменти се състоя на 5 февруари 2011 г. в Мюнхен. По същото време документът влезе в сила и замени Договора за намаляване и ограничаване на стратегическите нападателни оръжия (СТАРТ-1) от 31 юли 1991 г. и Договора за намаляване на стратегическите нападателни потенциали от 24 май 2002 г. (СТАРТ-2).
Основни положения
Договорът предвижда всяка от страните да намали и ограничи стратегическите си нападателни оръжия по такъв начин, че седем години след влизането му в сила (и в бъдеще), общото им количество да не надвишава: 700 единици разгърнати на междуконтинентални балистични ракети (МБР), балистични ракети на подводници (БРП) и тежки бомбардировачи (TB); 1550 единици за бойни глави върху тях; 800 единици за разгърнати и неразгърнати пускови установки на МБР и БЛПК, както и на ТБ. Договорът въведе концепцията за ДнеразгърнатиУ ракети-носители и пускови установи (ПУ), тоест не в бойна готовност, а използвани за обучение или изпитания и без бойни глави (СТАРТ-1 и СТАРТ-2 обхващаше ядрени заряди на разгърнати стратегически ракети-носители).
Всяка от страните има право самостоятелно да определя състава и структурата на своите стратегически нападателни оръжия в общите граници, установени от договора (включително може да увеличи техния брой по отделни класове оръжия, но според параметрите на документа). Забранява се базиране на стратегически нападателни оръжия извън националната територия.
Две от положенията на документа се отнасят до противоракетната отбрана (ПРО): първо, за връзката между стратегическото настъпателно (ядрено оръжие) и стратегическо отбранително оръжие (системи за противоракетна отбрана), второ, относно забраната за превръщане на пускови установки за МБР и БРПЛ в пускови установки за ракети прехващачи, както и обратното им преоборудване. Няма ограничения за противоракетната отбрана. Не бе засегнат т.нар. Дпотенциал за връщанеУ - броят на съхранявани ядрени бойни глави. Технически тази част от ядрения арсенал може да бъде разгърната достатъчно бързо в боеготовност, ако някоя от страните престане да се съобразява с договора.
Споразумението се допълва от протокола и техническите приложения към него, които имат еднаква правна сила.
Обмен на данни и инспекции
Създадена бе Двустранна консултативна комисия (BCC) да съдейства за изпълнението на целите и разпоредбите на договора. Заседанията й не са "заковани", свикват се по искане на която и да е от страните. В рамките на ВСС могат да се сформират работни групи, които да обсъждат различни проблеми. Дневният ред на заседанията на комисията и нейната работа не се оповестяват публично.
Механизмът за проверка осигурява необратимост и прозрачност на процеса за намаляване на стратегическите нападателни оръжия. Обменът на телеметрична информация за изстрелването на ракети се извършва по взаимно съгласие и на паритетна основа за не повече от пет изстрелвания годишно. Страните трябва да обменят информация за броя на бойните глави и превозни средства два пъти годишно (през март и септември).
Освен това СТАРТ-3 дава право на двете страни да извършват съгласувани проверки на стратегическите оръжия на противоположната страна. Сава дума за проверки Дна мястоУ - в бази на МБР, бази на подводници и авиобази. Предвиждат се годишно 18 инспекции от два типа. Инспекции от Дпърви типУ се извършват в съоръжения с разгърнати стратегически нападателни оръжия - съоръжения за МБР с наземно базиране, бази на ядрени подводници с МБР и стратегически авиобази. Проверки от Двтори типУ се извършват на местата за зареждане, ремонт и съхранение на ракетите. Протоколът към споразумението уточнява, че всяка страна може да извърши до 10 проверки от първия тип и осем от втория.
Страните са извършили 328 инспекции и са обменили 21 403 уведомления (съгласно данни към януари 2021 г.).
Изпълнение
Преди договорът да влезе в сила през 2011 г., Съединените щати имаха с 882 ядрени бойни глави, разположени на  МБР, БРПЛ и ТБ, 1800 бойни глави и 1124 разгърнати и неразгърнати ракети-носители. САЩ покриха изискванията по през септември 2017 г. Тогава те имаха 660 самолетоносача, 1393 бойни глави, 800 пускови установки.
През 2011 г. Русия има с 521 носители на ядрени бойни заряди, 1537 такива заряди и и 865 пускови установки. Руската федерация изпълни изцяло задълженията си за намаляване на стратегическите настъпателни оръжия на 5 февруари 2018 г. (крайният срок за изпълнение на задълженията) - общият й потенциал възлиза на 527 единици разгърнати носители, 1444 бойни глави, 779 пускови установки.
Към 1 септември 2020 г. Русия разполагаше с 510 разгърнати носители на ядрено оръжие, 1447 ядрени бойни глави и 764 разгърнати и неразгърнати пускови установки. САЩ разполагаха с 675 ракети-носители, 1457 бойни глави и 800 разгърнати и неразгърнати пускови установки. Според експерти, налице е паритет между стратегическите ядрени сили на Русия и САЩ.
Срок на договора и дискусията за удължаването му
Споразумението е валидно за 10 години (до февруари 2021 г.). Страните могат да се договорят да удължат валидността му за период, не по-дълъг от пет години. Споразумението включва клауза за оттегляне от него.
Републиканецът Доналд Тръмп, който дойде на власт в САЩ през 2017 г., заяви, че СТАРТ-3 е по-полезен за Москва, отколкото Вашингтон, и го нарече "едностранна сделка". Администрацията му настоява за разработване на нов договор с участието на Китай или за удължаване на споразумението, но с допълнителни условия (включително най-новите видове стратегически оръжия и тактически ядрени оръжия, както и въвеждането на допълнителни механизми за проверка). Русия предложи договорът да се удължи без никакви условия. Преговорите се проточиха и решението за продължаването на договора не бе взети, преди Доналд Тръмп да напусне Белия дом.
Поелият властта на 20 януари 2021 година демократ Джозеф Байдън заяви готовност да продължи СТАРТ-3. На 25 януари страните заявиха, че са започнали подготовка за продължаване на споразумението.
Източник: https://duma.bg/

Русия: Може да се върнем към договора

Според руския външен министър Сергей Лавров Русия може да обмисли завръщане към международния договор "Открито небе", позволяващ полети за наблюдение на военни обекти, ако САЩ променят решението си за излизане от него, предаде Асошиейтед прес.
Москва обяви миналия месец, че ще напусне договора "Открито небе", след излизането от него на САЩ миналата година, и добави, че руските предложения за запазване на договора след напускането му от САЩ са срещнали хладен прием от страна на съюзниците на Вашингтон, предава БТА.
След разговорите си днес с в Москва с Ан Линде, министър на външните работи на Швеция, която е ротационен председател на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), Лавров намекна, че Русия все още може да обмисли завръщане в договора.
По думите му ако САЩ изцяло се върнат към спазването на договора, Руската федерация "ще бъде готова да обмисли конструктивно тази нова ситуация". Лавров отбеляза също, че макар Русия да е заявила намерението си за излизане от договора, тя все още официално не е изпратила съответните уведомления на другите страни по него.
Изявлението на Лавров идва само дни, след като Москва и Вашингтон постигнаха споразумение в последната минута за удължаване срока на действие на последния останал в сила двустранен договор за контрол на ядрените въоръжения Нов СТАРТ, който трябваше да изтече на 5 февруари.
Когато американският президент Джо Байдън и руския му колега Владимир Путин проведоха телефонен разговор миналата седмица, те са обсъждали договора "Открито небе" наред с други теми, съобщи Кремъл без повече подробности.

Франция се готви да намали военното си присъствие в Сахел

Президентът на Франция Еманюел Макрон възнамерява да намали френските военни сили, които се борят с джихадистите в Сахел – областта южно от пустинята Сахара в Африка, която включва държавите Сенегал, Мавритания, Мали, Буркина Фасо, Нигер, Нигерия, Чад, Судан и Еритрея, съобщава FT.
В момента френските военни сили в региона наброяват 5100 души, допълва изданието.
Президентът на Франция каза, че Елисейският дворец ще изчака няколко месеца след срещата между неговото правителство с регионалните власти на страните в региона, която ще се състои в средата на февруари в столицата на Чад Н’Джамена. За този период Макрон иска да види какво ще постигнат африканските му съюзници в борбата с тероризма и възстановяването на реда.
„Ако няма резултат, във всички случаи ще трябва да намалим френския контингент“, коментира Макрон. „Все пак искаме да въздействаме и ако след 7 години работа все още действат терористични групи в региона, това означава, че проблемът не е само със сигурността, а е още политически, етнически и проблем на развитието. На този етап ще редуцирам контингента“, посочва той.
Франция действа с военни сили в региона с мотив, че така предотвратява терористични атаки в Европа. Макрон обаче вече се подготвя за президентската предизборна кампания, а общественото неодобрение на военната операция в Сахел нараства в последните години. Той е недоволен и от отношението към Париж на някои правителства от региона.
Както и американците в Афганистан през 2001 г., французите не успяха да потиснат въоръжените ислямистки групи въпреки първоначалния военен успех. Френските сили победиха при ислямистката офанзива в Мали през 2013 г., но оттогава конфликтите в региона се разпространяват и разрастват на фона на обвиненията в корупция и некомпетентност към местните политически и военни лидери.
Централно Мали се превърна в епицентър на насилието, а етнически милиции и джихадистки групи успешно експлоатират липсата на държавно управление.
„Или се намесвате бързо и решавате проблема за, например, 6 месеца, или губите“, коментира Серж Михайлов, експерт по развитието и учен от Iris, френският институт по международни и стратегически отношения. „Има твърде много проблеми за чуждестранните интервенционни сили и на тях им е  трудно да не станат окупационни сили“, допълва анализаторът.
Само преди година Франция изпрати още 600 войници в Сахел и наскоро обяви, че е постигнала успех в операцията си срещу „Ислямска държава“ в граничния регион на Мали, Нигер и Буркина Фасо.
Макрон казва, че Франция ще се фокусира върху „Ислямска държава“, а другите конфликти ще бъдат оставени за решаване от местното управление – на правителствата на Мавритания, Мали, Буркина Фасо, Нигер и Чад. „Наш враг не може да бъде всяка група, която е много или малко джихадистка“, коментира Макрон.
Франция успя да ликвидира някои от ключовите джихадистки лидери в региона, но въпреки това, според оценки на ООН, над 2 млн. души са вътрешно разселени заради конфликтите и джихадистките атаки, които са се увеличили петкратно от 2006 г. насам. Насилие обхваща все по-голяма част от Буркина Фасо, която някога беше модел за регионална стабилност.
В региона атаките от джихадисти зачестяват. Миналия месец например в атака в Нигер загинаха над 100 души.
На този фон се увеличават и антифренските настроения в региона. Има и публични демонстрации срещу това, което местните критици на френската операция определят като неоколониална кампания.
Френското присъствие в региона се усложнява и от въздушните удари в централните региони на Мали, осъществени от френските сили. Местните твърдят, че това е убило 19 души, гости на сватба, а Франция и правителството на Мали – че са убити почти 30 терористи.
Много от партньорите на Франция, които водят международната коалиция за стабилизация на Сахел, са скептични за изпълнението на стратегията на коалицията.
Същевременно обаче повечето от националните армии на страните в региона са недофинансирани и недооборудвани. Много анализатори и политици предупреждават, че отдръпването на Франция може да доведе до още по-голямо влошаване на сигурността там.
Източник: https://www.investor.bg/

Разкриха къде в Европа ще е "бойното поле" при война между Русия и САЩ

Укрепването на американското присъствие в Норвегия ще има негативни последствия за самото Осло. Това пише норвежкото издание NRK.
По мнението на преподавателя от Академията на въоръжените сили на Норвегия подполковник Турмуд Хейер именно скандинавската страна може да се превърне в точка на сблъсък между двете държави в случай на военна ескалация.
"Норвегия все по-активно участва в съперничеството на суперсилите Русия и САЩ. Съответно рискът, че в случай на конфликт или криза, ако излезе извън контрол, Норвегия ще се превърне в бойно поле между САЩ и Русия, също расте", анализира Хейер.
Той отбеляза, че през последните години на Норвегия е отредена роля на стратегически важна територия в напредналата отбрана на САЩ в крайния север, тъй като тя се намира най-близо до "заплахата, от която Америка се страхува най-много в кризисна ситуация - ядрените сили на Русия".
Хейер смята, че САЩ се придържат към задачата да сдържат Русия. Според него в настоящата ситуация Норвегия ще трябва да балансира между двете сили.
"Норвегия и САЩ водят нова студена война с Русия", посочи професорът.
По-рано интернет сайтове писаха, че четири американски бомбардировача B-1B Lancer ще бъдат разположени в норвежка военна база през февруари. Няма обаче официално потвърждение на тази информация, като началникът на пресцентъра на норвежките военновъздушни сили Стин Барклай Госланд се въздържа от коментар.
През януари руският външен министър Сергей Лавров по време на видеоконференция с норвежката си колега Ине Ериксен Серейде заяви, че нарастването на военната дейност на Осло и напредването на инфраструктурата на НАТО към руските граници са изпълнени с негативни последици за Арктика. Той също така изрази надежда за възстановяване на добросъседските отношения между двете страни.
Източник: https://blitz.bg/

Американска компания предлага 30 бойни машини повече , без да надхвърля лимита от 1.464 млрд. лв.

Водещият американски производител на бронирана техника The Armored Group (TAG) предлага на българското правителство общо 180 високотехнологични бойни машини на пехотата, без да надхвърля бюджетната рамка на гласувания от Народното събрание през юни 2018 г. проект за инвестиционен разход (ПИР). Ако предложението бъде прието, българските Сухопътни войски ще получат оборудване, което покрива или превъзхожда техническите им изисквания срещу максимум 1.464 млрд. лв., съобщават от компанията.
Офертата на TAG е за 100 основни и 80 специализирани бойни машини, вместо заложения в ПИР минимум от 90 основни и 60 специализирани. В допълнение, американската компания предлага да надгради 20 от специализираните 8-колесни машини до 10-колесни. Този ъпгрейд е от съществено значение за командно-щабните и медико-санитарните машини, както и за машините за радиоелектронно противодействие.
Предлаганата от TAG бойна техника е резултат от 50-годишен опит в областта на бронираните машини и оръжейните системи. Инженерният екип на компанията започва работа през 1971 г. в САЩ и през годините основава 4 от най-реномираните компании за проектиране и производство на бойна техника. Днес екипът има повече проектирани модели бронирани машини на въоръжение от всеки друг в света. Инженерите на TAG притежават над 50 патента и патентни заявки в тази индустриална сфера. Освен в армията и флота на САЩ, стотици сертифицирани по NATO STANAG машини на компанията се използват в Европа и Азия, включително в държави-членки на НАТО.
От 2019 г. TAG предлага на българското правителство да пренесе цялото си производство на военен клас бронирани машини в България. По този начин български производител би получил лиценз за производство на 10 модела бронирани машини с ексклузивни права за продажба в Европейския съюз. През 2020 г. това предложение бе допълнено с аналогични условия за производство и продажби на куполи за тежки бойни машини на пехотата.
Друго уникално предимство на предложението на TAG е възможността за междуправителствен договор България – САЩ. Този подход би позволил на българските Въоръжени сили да се възползват от високо развитата система за отбранителни доставки на САЩ по отношение на превенция на корупция, условия на доставка, качествен контрол и изготвяне на технически задания на базата на бойни мисии. За разлика от стандартен търговски договор, при междуправителствено споразумение TAG би отговаряла за изпълнението на договора не само пред българското правителство, но и пред правителството на САЩ. Това би предоставило много съществена гаранция, че българските Сухопътни войски ще получат оборудването, което са заявили.
Източник: http://otbrana.com/

Руското военно министерство разкри характеристики на балистичната ракета "Ярс"

Министерството на отбраната на Русия публикува някои тактико-технически характеристики на междуконтиненталната балистична ракета (МБР)  РС-24 "Ярс", която стои на въоръжение в Ракетните войски със стратегическо назначение (РВСН).
Те бяха показани в презентация по време на реч на заместник-министъра на отбраната Алексей Криворучко в Единния ден за приемане на военна продукция, пише "Российская газета".
Според представените данни калибърът на ракетата е 1,86 м, дължината ѝ е 17,8 м, а стартовата маса е 46 тона. Масата на полезния товар е 1250 килограма. Двигателите на "Ярс" работят с твърдо гориво, като обхватът на ракетата е 10 000 километра.
Според данни от открити източници тристепенната МБР е оборудвана с четири разделящи се бойни глави с индивидуално насочване с мощност до 500 килотона всяка. Ракетата на мобилния комплекс има система за преизчисляване на полетната задача, която позволява пускът ѝ да бъде извършен от всяка точка на маршрута на бойно патрулиране.
В състава на комплекса влиза дивизион за тактическа маскировка с надуваеми макети и имитатори на работата на двигателите. На въоръжение в РВСН са над 150 пускови установки от комплекса "Ярс" в мобилна и шахтова версия. - Още за РС-24
Източник: https://www.cross.bg/

Навършиха се 78 г от Паметната Победа на Червената армия при Сталинград

Днес Русия чества 78-годишнина от победата в Сталинградската битка, продължила от 17 юли 1942 до 2 февруари 1943 година и преломила хода на войната на СССР против нацистка Германия.
Тя е сред най-кръвопролитните сблъсъци в човешката история. Включва няколко етапа: сраженията на подстъпите към Сталинград, борбата за контрол на самия град, както и съветската контраофанзива, която завършва с обкръжаване и унищожаване на немската 6-та армия. - (видео)
По този повод английският премиер Уистън Чърчил възкликва с облекчение: ”Бог се смили над нас. Англия е спасена!”.
Английският крал Джордж VI награждава смелите защитници на града със символичен меч, а Томас Ман ще каже: “Отбраната при Сталинград е подвиг, за който историята винаги ще си спомня с благоговение!”

В Турция започват зимни военни учения с Азербайджан

Съвместните военни учения на азербайджанските и турските въоръжени сили в турската провинция Карс започват днес, 1 февруари. Както съобщава изданието "Арменпрес", турското министерство на отбраната в своя микроблог в Twitter обяви за последните подготовления за началото на ученията.
В комплексните учения, под названието „Зима 2021" (Kış-2021) ще участват маневрени батальонни групи на обединените сили на Азербайджан и Турция“, като те ще се проведат на територията на турската провинция Карс от 1 до 12 февруари.
Целта на ученията е да се развие взаимодействието между въоръжените сили на двете страни, да се координират съвместни действия на бойното поле при зимни условия.
Според турската страна това ще бъде едно от най-големите учения през последните години. - (видео)

Истинският характер на Римската армия и няколко любопитни факта за нея

Днес римската армия се помни като най-мощната бойна машина, която древният свят е виждал. И то напълно основателно. Но са й нужни векове, за да прерасне в свирепата сила, която провокира страх в народите по периферията на империя.
В най-ранните си дни армията на Рим се набира при нужда от гражданите въз основа на имуществените им възможности. На върха са мъже, които могат да осигурят кон, и стигаме до обикновените войници или легионери, които могат да позволят само меч. Чак след първите две пунически войни в Рим срещу Картаген през 3 век пр. н. е., римската армия се развива във военния гигант, доминиращ древния свят.
С нарастването на силата на армията броят на мъжете, които служат в нея, се увеличава. В републиката броят варира според изискванията. Те бяха предимно десетки хиляди до Късната република (около 104 – 31 г. пр. н. е.), когато генералите на Рим, събрали огромни сили, воюват, следвайки своите политически амбиции. При императорите (27 г. пр. н. е. – 337 г. сл. н. е.) вероятно армията нараства от около 250 000 на 450 000 души, от предимно граждански легионери в легиони от по 5000 и провинциални помощници в приблизително равен брой......Прочети още

Стрелби демонстрираха перспективността на проекта BLOS

Демонстрацията бе проведена в рамките на разработвания проект по линия на Европейската отбрана „BLOS“ Beyond line of sight или „отвъд линията на видимост“ и по-специално в първия му етап с наименованието „LynkeUS“, съобщава mbda-systems.com.
Стрелбата бе проведена от ракетната система MMP в конфигурация за сухопътните войски, като целеуказването бе извършено от безпилотен самолет Novadem NX70, свързан чрез радио към терминала на ракетната система.
По време на демонстрацията дронът даде възможност за откриване и идентифициране на танк, разположен извън полезрението на оператора на MMP. Прехвърлянето на координатите за целта към огневата станция MMP илюстрира възможността за поразяване на цел, която не се вижда директно от оператора. Операторът е насочил ракетата към целта по време на полета й, след като е разпознал танка чрез видео-информацията, постъпваща от ракетата, която непрекъснато се е предавала до станцията за стрелба чрез оптична връзка. Демонстрацията е завършила успешно с директно попадение в целта.
Тази демонстрация потвърждава възможностите, които се предлагат от LYNKEUS за качеството и контрола на информационния поток, преминаващ от безпилотния апарат до ракетната инсталация. Това също доказва прецизността на подаването на координатите за целта.
Проведените стрелби показват и перспективността на проекта BLOS, който ще даде нови способности на европейските армии.
През 2020 г. бе сключен Меморандум между MBDA и ВВМУ «Н. Й. Вапцаров», който предоставя водеща роля на ВВМУ в бъдещите разработки на военноморската компонента на BLOS способностите. Работата  по проектите се предвижда да бъде финансирана по линия на Европейския фонд за отбрана.
В резултат на съвместните усилия на редица държави на ЕС и техните въоръжени сили, както фирми и научни институти, Европейските армии ще придобият нови способности, отговарящи на изискванията на съвременните армии и включващи последните постижения на научната и техническата мисъл.
Източник: http://otbrana.com/

Румен Радев и Илияна Йотова ще се кандидатират за втори мандат на президентските избори

Президентът Румен Радев обяви днес на годишната си пресконференция, че ще се кандидатира за втори мандат заедно с вицепрезидента Илияна Йотова. Според него ранният анонс  на кандидатурата им ще даде възможност на българските избиратели да имат правото на информиран избор за статуквото и алтернативата, а също така дава възможност на политическите сили да се определят. Той посочи още, че заедно с Илияна Йотова  ще продължат да работят за обединяването на обществото, за победа над безправието и за гарантиране достойното място на България в европейското семейство. Издигането на нашата кандидатура сега е честен подход спрямо всички български граждани и всички политически субекти, посочи Румен Радев.
Формата на издигането на кандидатурата ще стане ясна след провеждането на парламентарните избори и в рамките на законовия срок. Все още не е водил преговори с политически партии за подкрепата. Социалистите имат правото да се произнесат първи, защото издигнаха нашата кандидатура през 2016 година, уточни държавният глава. В законовия срок ще бъде уточнен форматът, в който ще бъде издигнат. Много е вероятно да бъде както и при предишните избори, т.е. с Инициативен комитет. - (видео)

Днес празнува дирекция „Социална политика и политика по военно-патриотично възпитание“

Съюзът на военонинвалдите и военнопострадалите и Съюзът на ветераните от войните на България са изпратили поздравителни писма до министъра на отбраната и дииректора на дирекцията с благодарност за добрата съвместнa работа.....Прочети още

BILD: Китайските ВВС симулираха атака срещу американски самолетоносач

На 23 и 24 януари групи от 11 и 15 китайски военни самолета влязоха във въздушното пространство на Тайван, пише германският вестник BILD, позовавайки се на данни от Министерство на отбраната в Тайпе. Смята се, че тези самолети са симулирали атака срещу американска група кораби, водена от самолетоносача „Теодор Рузвелт“ (CVN-71).
Според BILD спецслужбите са получили достъп до радиовръзкте на пилотите на китайските бомбардировачи H-6, по които са чули заповеди за симулиране на ракетни атаки срещу самолетоносача.
Индо-тихоокеанското командване на въоръжените сили на САЩ съобщи, че наблюдава отблизо маневрите на китайската авиация, но не регистрира заплахи за американските кораби. Според BILD това, което се е случило, означава, че разногласията между САЩ и Китай за Тайван и Южнокитайско море не намаляват, а напротив, продължават да нарастват.
Изданието припомня, че в края на миналата седмица самолетоносачът на американския флот „Теодор Рузвелт" и неговият ескорт навлязоха в Южнокитайско море като част от маневри, първи по рода си след инаугурацията на новия американски президент Джо Байдън. Говорител на китайското външно министерство нарече ученията „демонстрация на сила, която не е благоприятна за поддържане на мира и стабилността в региона".
Източник: http://www.focus-news.net/

Защо се разби космическата совалка „Колумбия”?

На 1 февруари 2003 г. космическата совалка „Колумбия” при навлизането си в атмосферата за кацане след своята 28-ма мисия се разпада на части, които като дъжд се изсипват над 6 американски щата. Всичките седем членове на екипажа загиват. Разследващата комисия, ръководена от адмирала в оставка Харълд Джемън, излиза доклада си чак през август. Тя установява, че ключови служители на НАСА - от висшите инженери и експерти до самите ръководители на космическата агенция - са действали дълбоко погрешно през цялото време на полета и в първите седмици след катастрофата, когато дават официалните изявления. Разследващата комисия не посочва поименно виновните лица, като оставя тази деликатна задача на ръководството на НАСА. - (видео)
Докладът на комисията педантично регистрира станалите събития и погрешните действия на стартовия екип.
На видеото с висока резолюция, получено през нощта след изстрелването, е забелязано на 82-та секунда след старта как част от порестата изолация на горивния резервоар се откъртва, удря лявото крило на совалката и го пробива. Подобни инциденти са се случвали и преди, но нито един от тях не е застрашил живота на астронавтите.
Чак на петия ден след инцидента ръководството на полета се събира на съвещание, за да обсъдят повредата и рисковете от нея. Това е последната възможност да се предприемат мерки за спасяването на екипажа. Точно такъв е изводът на експертите от комисията.
Като главен виновник за катастрофата се очертава ръководителят на мисията Линда Хем, защото именно тя заявява “Не мисля, че можем да направим нещо“ и по този начин формира мнение сред околните. В последния възможен ден да се предприемат спасителни мерки, Линда Хем не вижда нужда повредата да се проучи по-обстойно, да се поправи пукнатината в крилото, нито пък да се провежда спасителна акция за екипажа.
Размерът на повредата с лека ръка е омаловажаван. Но в поредицата от грешки, неправилни преценки и фатални решения тя не е била сама – заедно с нея е работил цял висококомпетентен екип.
На 1 февруари в 8:15 часа командирът Рик Хъзбанд изпълнява стандартна процедура по включване на намаляващите скоростта двигатели на „Колумбия”, за да навлязат в атмосферата.
В 8:44 минути совалката вече навлиза в най-горния слой на атмосферата. Височината е 62 км. Само след 4 минути контролнозаписващата апаратура регистрира показанията на сензор на лявото крило за повишаване на температурата.
Към 8:53 часа наблюдатели от Земята първи забелязват отломките. В 8:54 часа директорът на полета е информиран, че четири хидравлични сензора са с показания "извън скалата". Екипът по навлизането започва да обсъжда възникналата ситуация, но още нищо не предвещава опасната ситуация.
В 8:59 часа директорът на полета получава информация, че няма данни какво е налягането на гумите в лявата страна. Скоро след това телеметричната информация от совалката прекъсва.
В 9:00 часа идват съобщения, че орбиталният апарат се разпада. Но в залата, където контролират полета, все още не знаят нищо.
В 9:05 часа от резиденции в северен Тексас докладват за силен гръм, пушек и отломки. В 9:12 часа, след като чува, че совалката е започнала да се разпада, директорът на полета заповядва да заключат вратите, да пратят спасителните екипи и да започнат стандартна процедура в такива случаи. На никой не е позволено да влиза или напуска залата, а контролерите на полета е трябвало да запазят цялата информация от мисията за разследването.
Комисията на адмирал Джемън прецизно откроява серията от фатални стъпки и оценки, както и главните им автори от НАСА:
1. Шон О’Кийф - ръководител от НАСА, на 12 февруари обяснява, че ударът на отчупилото се парче в лявото крило е “еквивалентен на откъсване на парче стиропор от хладилен камион, който се движи пред вас на магистралата“. По-късно физикът Скот Хъбарт от комисията съобщава, че всъщност по-точното сравнение е с 35-килограмова торба цимент, запокитена срещу автомобил, който се движи със скорост 90 км/ч.
2. Генерал-майор Майкъл Костелик, заместник-ръководител на НАСА, съобщава на 5 февруари за дребен отломък, което не е прецедент, нещо “обичайно“ в историята на космическите полети със совалки.
3. Военни камери са можели да направят много полезни снимки на повредата, но по време на полета директорът на програмата “Космически совалки“ Роналд Дитмор съвсем не е мислил така. Той сам заяви на 1 февруари, че използването на камери на ЦРУ нямало да бъде ефективно за поставяне на по-точна диагноза на ситуацията.
4. Дитмор и Костелик независимо един от друг в официални изявления от 5 февруари уверяват журналистите, че екипажът е бил наясно с проблемите. Пет месеца по-късно бе установено, че едва на 8-ия ден от мисията на астронавтите е съобщено за стартовия инцидент с и-майл, в който дори имало изречение, че произшествието е толкова дребно, “че дори не си струва да се споменава“. Космонавтите са уведомени само за да са в час, в случай че журналистите после ги разпитват.
5. На 7 февруари Дитмор заявява, че в НАСА са действали адекватно, че са повикали точните експерти, че са били наясно какво се случва, какви са щетите и какви рисковете. Точно това официално твърдение на НАСА възнамерява да оспори комисията с окончателния си доклад.
Дъглас Ошероф, Нобелов лауреат по физика и член на комисията, е доста по-рязък: “Взети са няколко изключително погрешни и изключително неадекватни решения. Искрено се надявам, че хората, които са ги взели, ще си загубят работата!“
Според разследването главната причина, довела до катастрофата, е следната: НАСА е имала технически проблем със совалките, който се е появявал периодично, но е бил пренебрегван, защото не е предизвиквал инциденти до този момент. Липсвала е адекватна комуникация между младите кадри в агенцията и управленското звено. И накрая, който е изразявал някаква угриженост и опасения, не ги е защитавал докрай, защото е смятал, че не разполага с достатъчно солидни доказателства, и се е страхувал, че мениджърите няма да харесат неговата мнителност.
Подобно мнение има основания: на 28 януари 1986 г., само 75 секунди след старта, совалката “Чалънджър“ експлодира и се пръска на парчета. Седемчленният екипаж загива. Президентската комисия установява, че техническият дефект се крие в един зле конструиран пръстеновиден предпазител върху главната ракетна дюза на двигателя, чиято задача е да не допуска сблъскване на корпуса с отломки, откъсващи се от резервоара. - (видео)
След шест месеца разследване комисията на Джемън стигна буквално до същите изводи. “Между двете катастрофи има повече прилики, отколкото разлики!” - казва Джон Лоджсдън от комисията, експерт по космонавтика от университета “Джордж Вашингтон“. Тогава НАСА е предупредена да не пуска совалки, които дефектират, но е взето решение за продължаване на програмата. В агенцията имало хора, които се опитали да поставят проблемите и са се натъкнали на съпротива, като в края на подготовката на мисията просто са се предали.“
“20 години в НАСА са живели с убеждението, че отломките не могат да причинят катастрофа - казва и Ошероф. - Парчетата, които се откъсват при полета, винаги се появяват в списъка на рисковите фактори, но този дефект се е възприемал като редовен и нормален. Царял е странен оптимизъм, базиран на минали успехи.“ Лоджсдън дори посочва, че никой не се вслушал навремето в предупреждението на изследователския център на НАСА, че “Чалънджър“ може да катастрофира.
Нещо още по-важно - нито Хем, нито Дитмор, нито дори Брайън О’Конър - шефът на службата за сигурност в НАСА, не са и помисляли, че американските разузнавателни сателити биха могли да огледат щателно повредата в лявото крило. Линда Хем взема фаталното решение да не използва техния потенциал или от некомпетентност и неразбиране, или от нежелание да промени траекторията на полета, за да улесни събирането на снимков материал, отчасти и защото е била убедена, че опит за ремонт в открития Космос е невъзможен.
Напълно възможно е било обаче 7-членният екипаж да бъде спасен.
/По материали в интернет/

Комодор дьо Шабан за съюзническата експедиция към източните брегове на Черно море и бомбардирането на Редут кале

Редут кале (при устието на река Хопи) в Мингрелия (днес Кулеви, Грузия) е едно от 25-те руски укрепления по източния бряг на Черно море. Укреплението става печално известно по време на Кримската война (1853-1856 г.), когато е бомбардирано и опожарено от съюзническата англо-френска ескадра на 19 май 1854 г. Редут кале охранява търговско пристанище, смятано от руснаците за едно от най-важните им притежания в тази част на Черно море. Укреплението (с гарнизон от 700-800 души) охранява и единственият път свързващ Черно море с Кутаиси и Тифлис (Тбилиси).
За укрепленията по Кавказкия бряг на Черно море капитан Федор Федорович Торнау, завърнал се от черкезки плен в Кавказ, разказва през 1839 г. на император Николай I: „Укрепления малы, гарнизоны слабы, изнурены болезнями, едва в силах обороняться от горцев, которых не они, а которые их держат в постоянной блокаде. Кроме того, в случае европейской войны, при появлении в Босфоре любого неприятельского флота, окажется необходимым снять всю линию: в горы гарнизонам нет отступления, и ни одно укрепление не в силах выдержать бомбардировки с моря“.
Кой е дьо Шабан? .........Прочети  още

Първата подводница в света потъва при изпитанията на този ден

На 1 февруари 1851 г., в залива на пристанището на Кил, Германия, е изпитана първата подводна лодка в света, конструирана от 28-годишния подофицер от баварската артилерия Вилхелм Бауер (на снимката). След като благополучно се потапя на 15 м. дълбочина и ляга на дъното, тя отказва да изплава.
Така изобретателят и двамата му доброволни помощници се оказват погребани. По това време в пристанището няма подемни кранове. Бауер си дава ясна сметка, че отварящият се навън люк може да бъде отворен едва след като проникващата вода между нитованите стоманени листове изравни налягането в подводница до околното на водата от 1,5 атмосфери. Бауер обаче употребява много труд, за да убеди асистентите си да не се поддават на паника. Те успяват да се измъкнат и изплават едва след 7,5 часа по време на траурната церемония по повод смъртта им.
Погледнато от съвременна гледна точка проектът на Бауер е невероятно примитивен. Не са решени основни въпроси за една подводница:
1. Тъй като по онова време няма нито електрически двигатели, нито големи акумулаторни батерии, Бауер предвижда двама от тричленния екипаж да въртят с ръце и крака колела, които да задвижват опашен винт, а капитанът отпред да управлява кормилата.
2. Конструкцията на подводницата не осигурява нейната хоризонтална стабилност и равновесие.
3. Тъй като все още не са изобретени подводните торпеда, Бауер предвижда при доближаване на противников кораб ръчно да му се прикрепи мина, която да се взриви при отдалечаване на подводницата.
4. Не е решен задоволително проблемът с ефективността и безопасността на осветлението, тъй като Едисон създава електрическата крушка с нажежаема жичка след почти 30 г.
Всъщност Бауер не е толкова наивник, колкото е неразвита по онова време техниката. Като артилерийски инженер той е свидетел на безпомощността в морските бойни действия на Германия във войната й с Дания (1848-1851) за Шлезвиг-Холщайн, когато датският флот тотално блокира северното крайбрежие. Тогава на Бауер му хрумва идеята да се изнамери средство, което да разкъса блокадата. За да постигне целта си, Бауер започва да изучава хидравлика и строителство на кораби. Преди обучението му да донесе плодове, войната приключва. Изобретателят обаче не се отказва от намеренията си.
Тъй като Бауер притежава много ниско военно звание, няма влиятелни покровители и е неизвестен, той не получава финансиране. Най-накрая Вернер фон Сименс и други хора се смиляват да жертват малка сума пари, с която той построява модел на своята подводница -  бъдещата Brandtaucher (Подводен подпалвач).
Тогава военните власти най-сетне проявяват интерес към начинанието и му отпускат средства за пълномащабен модел на Brandtaucher (дължина 9 м. и пълно водоизместване 36 тона), но не в размер на необходимите. С цел икономии Бауер прави промени в конструкцията, някои от които са безпринципни и съдбоносни. Вместо да бъдат инсталирани няколко резервоара за морска вода за баласт при потапяне, в променената версия се налага подводницата да бъде частично наводнена и именно свободно лашкащата се вода прави съда опасно нестабилен. Съвсем съдбоносно обаче е монтиране на по-малки ръчни помпи, които се оказват неефективни и дебитът им не може да надхвърли просмукващата се вода.
Първите изпитания са през декември и показват необходимостта от доработки. Военните обаче насрочват публична демонстрация още на 1 февруари 1851 г. Освен като първо потопена, подводницата носи и приза за първата, която е аварийно напусната от екипажа.
Потъналата подводница е извадена чак през 1887 г. след 37 г. престой на морското дъно и сега е изложена в музея за военна история на Бундесвера в Дрезден. - (видео)
След нещастния първи опит правителството на Шлезвиг-Холщайн прекратява финансирането на проекта. Австро-Унгария, Великобритания и Франция също не проявяват интерес. Накрая през 1855 г. Бауер сключва договор с Русия. Още същата година Бауер построява втората си подводница Seeteufel (Морски дявол). За нея има много по-малко информация, отколкото за Brandtaucher. Знае се обаче, че е два пъти по-дълга от предшественика си и е предвидена за екипаж от 12 души, стените й са дебели половин инч (12,7 мм) и има 21 илюминатора. Три отделни резервоара с морска вода са предназначени за баласт при потапяне. Водолазна камера служи за предверие, през която водолазите могат да напускат или влизат в потопената подводница. Оказва се, че „Морският дявол“ притежава много сполучлива конструкция. В рамките на четири месеца тя прави 133 успешни потапяния, но по време на следващото гмуркане засяда в пясъка на дъното. След изпразването на водните резервоари с ръчните помпи екипажът успява да издигне подводницата на повърхността и да се спаси, но след това тя потъва от просмуканата вода. Бауер напуска Русия и се захваща с други начинания. Повечето от тях се провалят поради липса на финансиране.
Бауер умира на 20 юни 1875 г. разочарован от живота. Погрешно е обаче да се счита, че германските подводници в двете световни войни пряко произхождат от прототипите на Вилхелм Бауер. Модерните подводници започват историята си от изобретенията на Саймън Лейк и Джон Филип Холанд. Всички пионери на подводниците през ХІХ века обаче са отлично запознати с изобретението на Бауер и черпят идеи от него. През 1960 г. немският военноморски флот Bundesmarine наименува една подводница от Type XXI „Вилхелм Бауер“. - Още подводниците

Автор на публикуваните материали се явяват средствата за масова информация (СМИ) или компаниите, цитирани в тях. Материалите не се проверяват, следователно не гарантираме за тяхната достоверност, точност, пълнота и качество. Нашата цел е представянето на максимално количество публикации и съобщения в СМИ, свързани с военнослужещите и въоръжените сили по света, такива, каквито са.