Архив - от 1 до 15 ноември

Северната цитадела на Военноморските сили на Република България навърши 128 години

На 14 ноември 2025 г. с военен ритуал за тържествено издигане на националното знаме започна отбелязване на 128-та годишнина от създаването на Военноморска база Варна. На тържеството присъстваха командирът на Военноморските сили контраадмирал Кирил Михайлов, заместник-командирът на Военноморските сили флотилен адмирал Ваньо Мусински, офицери от Командването и Щаба на Военноморските сили, адмирали от запаса, ветерани и бивши командири на Военноморска база Варна, командири на военни формирования от Варнa и гости.
По случай празника на най-старото флотско военно формирование, със заповеди на командира на Военноморските сили и на командира на Военноморска база Варна  капитан І ранг Борислав Великов, за проявен висок професионализъм, за отговорно изпълнение на функционалните си задължения, бяха наградени военнослужещи и цивилни служители. Ритуалът завърши с тържествен марш на формированията от базата и Флотилията, дислоцирани в района.
По случай празника се проведе и традиционната щафета 4х800 метра, в която участваха отбори от военните формирования, дислоцирани в района. След оспорваната надпревара, капитан І ранг Борислав Великов връчи купи и медали на победителите, осигурени от Военноморски спортен клуб „Варна”.
Връзки с обществеността на ВМС

Исторически календар

На 15 ноември 1861 година в Карлово е роден генерал-лейтенант Петър Тантилов (1861 – 1937).
Завършва първия випуск на Военното училище в София (1879) и Офицерската артилерийска школа в Царское село, Русия (1884). По време на Сръбско-българската война (1885) командва 5-а батарея от 1-ви артилерийски полк при отбраната на левия фланг на Сливнишката позиция и овладяването на Пирот. След войната е командир на 2-ри и 3-ти артилерийски полк, от 1887 г. – инспектор и началник на артилерията. Под негово ръководство се въвеждат на въоръжение 12-см полски гаубици „Круп“ и 57-мм куполни оръдия „Грюзон“, създаден е Софийският арсенал за поправка на материалната част, съставя се първият устав на български език за строева служба в артилерията
От 1893 до 1899 г. е в запаса по собствено желание, след което командва новосформирания Планински артилерийски и 7-и артилерийски полк. Като инспектор на въоръжението в Българската армия (1908 – 1912) лично проверява познаването на оръжието от всички офицери, подофицери и войници.
През Балканските войни (1912 – 1913) е началник на артилерията в 3-та армия и участва в боевете при Ериклер, Лозенград, Бунархисар, Чаталджа и срещу сръбските войски. В Първата световна война (1915 – 1918) заема длъжностите началник на 1-ва софийска дивизионна област, на Нишкия укрепен пункт и на Главното тилово управление, български представител при военното управление в Румъния.
За големите си заслуги в създаването и укрепването на артилерийските войски е наречен „баща на българската артилерия“. Кавалер на военен орден „За храброст“ ІІІ степен 2 клас и ІV степен 2 клас.

На 15 ноември 1872 година в Шумен е роден генерал-майор Иван Русев (1872 – 1945).
Завършва Военното училище в София (1892) и Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург, Русия (1900). Служи в 7-и пехотен преславски полк (1892 – 1897) и Оперативната секция в Щаба на армията (1900 – 1901). Заема последователно длъжностите редактор на военните издания (1902 – 1903), началник-щаб на 2-ра бригада от 9-а пехотна плевенска дивизия (1904 – 1907), командир на дружина в 33-и пехотен свищовски полк (1907 – 1908), началник на мобилизационната част във Военното министерство (1908 – 1909), началник на Школата за запасни офицери (1910 – 1912).
През Балканската война (1912 – 1913) е началник-щаб на 8-а пехотна дивизия. Участва в Първата световна война (1915 – 1918) като началник-щаб на 2-ра армия (1914 – 1916) и командир на 7-а (1916 – 1917) и 2-ра пехотна дивизия (1917 – 1918).
На 20 октомври 1918 г. преминава в запаса. Главен директор на Трудова повинност (1920 – 1921) и един от главните организатори на военния преврат през 1923 г. От 1923 до 1926 г. е министър на вътрешните работи.
Осъден от Народния съд на смърт като народен представител в ХХV ОНС (1940 – 1944) и разстрелян на 1 февруари. С решение №243 от 12 април 1996 г. на Върховния съд се признава за невинен. Автор на „Движение напред на пехотния взвод“ (1914), „Добро поле и 2-ра пехотна тракийска дивизия“ (1921), „Осма пехотна тунджанска дивизия“ (1921) във войната срещу турците 1912 – 1913“ (1923), „Принос към историята на Втора армия във войната 1915-1918 г. Кн. І-ІІ“ (1928). Награден с военен орден „За храброст“ ІІІ ст. и ІV ст. 2 кл.

Междусъюзническата война

Военната история на света е изтъкана от множество подвизи, дръзки атаки и отчаяни отбрани. Геройство, дързост и непреклонност в лицето на сигурната гибел са сред онези елементи от разказите за воинските подвизи, с които сме свикнали да обвързваме спомените за отминалите конфликти. Войната има и други лица.
Има една страна на военното дело, която най-често може да се нарече трагикомична. Както при всяко друго човешко начинание, в хода на войните нерядко се случват непредвидени куриози, които изумяват както съвременниците, така и идните поколения.
Истината е, че те са не по-малко ценни за опознаването на нашето минало. В поредица от няколко текста ще ви представим някои от най-грандиозните издънки във военната история. Тези събития без съмнение ще ви накарат да погледнете на историята от един по-нестандартен ъгъл........Прочети  още

115 години от първия полет на самолет над България

Преди 115 години, на 15 ноември 1910 г. над България е извършен първият официален полет* с апарат по-тежък от въздуха. Това става в покрайнините на София от руския летец Борис Маслеников с аероплан Farman III.
Полетите на Маслеников са организирани с помощта на капитан Васил Златаров, по онова време началник на Въздухоплавателното отделение към Железопътната дружина, част от Инженерни войски. Маслеников, който тогава е едва на 23 години, току-що е завършил пилотското си обучение във Франция и с новозакупения си самолет Farman III прави серия демонстрации на Балканите.
Идеята на капитан Златаров е да популяризира авиацията у нас. На 14 ноември 1910 г. е създаден Софийския аероклуб – нарочна организация, която да се грижи за провеждане на летателните демонстрации. Тя просъществува сравнително кратко и е разпусната в навечерието на Балканската война.
За целта на демонстративните полети е избрано полето край пехотния лагер и хиподрума в покрайнините на тогавашна София по пътя за село Княжево (днес там се намират кварталите „Лагера” и „Хиподрума”).
Маслеников извърша първия си полет на 15 ноември около 16 часа. Той трае едва 5 минути, но е приветстван от многохилядно множество. Събитието е рекламирано с афиши и съобщения във вестниците, а до него зрителите се допускат след плащане на входна такса. Той извършва още три полета сам, а при петия, на борда е и капитан Златаров.
На следващия ден, на полетите присъстват и цар Фердинанд и князете Борис и Кирил. В следващите дни на борда на биплана се качват мнозина за кратки полети, чиято продължителност е около 10 минути, а височината, на която се издига Маслеников е до 100 m. Обикновено се лети по протежение на пътя за Княжево.
На 20 ноември, Маслеников вози последователно княз Борис, княз Кирил и цар Фердинанд. За тях това не е първият полет със самолет. През лятото на същата година те правят полети в Белгия.
Последните полети са проведени на 25 ноември. Два дни по-късно, Маслеников заминава по посока Белград, където провежда също серия от демонстрационни полети.
Полетите на Маслеников се радват на небивал интерес и са широко отразени в тогавашната преса. Руският летец прави предложение на правителството – срещу 250 000 лв. той ще достави пет аероплана Farman и ще организира у нас работилница за тяхната поддръжка, както и школа за обучение на пилоти и механици. Правителството, обаче отклонява офертата. До изграждането на българската авиация има още повече от 18 месеца.
Все пак, през февруари 1911 г. руският летец е награден от цар Фердинанд с орден „За граждански заслуги“ за демонстрациите, които провежда през ноември 1910 г.
* – има индикации, че през 1910 г. над България е имало и по-ранни полети, но тези случаи трябва да се изследват внимателно за да се смятат за исторически факти.

Нa този ден през 1988 г. полита совалката "Буран"

На 15 ноември 1988 г. в СССР се осъществява единственият полет на безпилотната космическата совалка "Буран".
Корабът е изведен в орбита с помощта на ракета-носител "Енергия". Живото-поддържаща система не е поставена, нито е инсталиран софтуер, с който да функционират компютрите.
"Буран" обикаля Земята два пъти за 206 минутен полет. При връщането си изпълнява автоматично кацане на площадката до космодрума "Байконур", където въпреки скоростта на странично духащия вятър от 17 м/сек. каца само на 3 метра встрани и 10 м по-напред от обозначеното за кацане място.
След разпадането на СССР проектът „Буран“ първоначално е замразен, а към 1993 г. е прекратен. По план е трябвало да бъдат построени 5 орбитални кораба, от които са построени само два, а третият е недостроен. Първият кораб е единственият летял в Космоса. На 12 май 2002 г. е унищожен, в резултат на разрушаване на покрива на зданието, в което е съхраняван, като при това загиват осем работници.
Вторият кораб се намира в Казахстан на космодрума "Байконур" и се явява собственост на тази република. В началото на 1993 г. готовността му за полет е 95-97%. Третият кораб е недостроен. Степента му на готовност се е оценявала различно - от 30 до 50%. Продаден е на авиационен музей в Германия. - Още за „Буран“

Германия връща прегледите за наборна служба – всички мъже на 18 подлежат на проверка

Германия ще призове всички 18-годишни мъже за военномедицински преглед и ще създаде механизъм за „спешно набиране на войници“, след като управляващата коалиция сложи край на месеци на спорове относно бъдещето на националната служба, пише The Times.
Страната няма да се върне към пълна задължителна военна служба, която беше преустановена през 2011 г., но планира да разшири резервите си, като обучава до 5000 млади мъже всяка година.
Германските въоръжени сили, известни като Бундесвер, трябва да наберат още 80 000 професионални войници, за да достигнат целта на НАТО от 260 000 души.
Резервът, който понастоящем може да разчита само на 34 000 „активни“ членове, е изправен пред много по-драстична реформа.
Надеждата е, че задължаването на всички млади мъже да се явяват на проверка от Бундесвера след навършване на 18 години ще помогне за облекчаване на проблемите с набирането на кадри, като увеличи запознатостта на германската общественост с армията.
Моделът за частичното възстановяване на националната служба остава шведската система, при която се призовават само най-издръжливите и мотивирани членове на всяка група.
Те ще служат между 7 и 23 месеца, в зависимост от нивото на ангажираността си. Младите жени също ще могат да се запишат, но на чисто доброволна основа.
Най-спорният елемент е какво да се прави, ако няма достатъчно подходящи доброволци, за да се постигне годишната цел, която е между 3000 и 5000 души.
Източник: https://trud.bg/

Исторически календар

На 14 ноември 1857 година в Стара Загора е роден генерал-лейтенант Михаил Савов.
Завършва първия випуск на Военното училище в София (1879) и Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург през 1885 г. Служи в Източнорумелийската милиция.
По време на Сръбско-българската война командва войските при левия участък на Сливнишката позиция, които отблъскват противника и успешно отбраняват София. От 1886 г. е помощник на военния министър, а от 1888 г. – почетен флигел адютант на княз Фердинанд I.
Като военен министър през 1891 – 1894 г. и 1903 – 1907 г. допринася за организационното изграждане на Българската армия и нейното модернизиране. Въвежда дивизионната организация и разделя страната на три военни инспекционни области. В периода между двата министерски мандата е началник на Военното училище в София.
Назначен на 22 септември 1912 г. от цар Фердинанд І за помощник-главнокомандващ на Действащата армия, генерал М. Савов организира бързото провеждане на мобилизацията за Първата балканска война и ускореното съсредоточаване на частите в районите за настъпление. В хода на войната осъществява стратегическото ръководство и взаимодействие на българските войски на Тракийския и Македонския оперативен театър. Подписва Протокол за сключване на примирие с Османската империя на 20 ноември 1912 г. и участва в преговорите за мир в Лондон през май 1913 г.
Той е един от главните инициатори за започването на Втората балканска война. Със съгласието на цар Фердинанд І, на 15 юни 1913 г. заповядва нападение срещу сръбските и гръцките войски в Македония. Поради неуспеха на бойните действия е освободен като помощник-главнокомандващ, а след войната – уволнен от действителна служба и съден от Държавния съд като виновник за първата национална катастрофа.
През 1920 – 1923 г. Михаил Савов заема поста пълномощен министър във Франция, където остава да живее до смъртта си на 21 юли 1928 г. В своето предсмъртно завещание пожелава бюстът му да бъде обърнат към Македония, а на пиедестала да се гравират думите „На грядущите поколения да реализират идеята, към която са обърнати моите очи…“. Тленните му останки са пренесени и погребани в София на 19 август 1928 г.
С президентски указ № 436 от 20 декември 2012 г. генерал-лейтенант Михаил Савов е награден посмъртно с орден „Стара планина“ I степен с мечове за изключително големите му заслуги при планирането и осъществяването на военните операции през Първата балканска война 1912 – 1913 г. Кавалер на военния орден „За храброст“ ІІ степен и на ІІІ степен 2 клас

На 14 ноември 1943 година започва най-мащабната въздушна настъпателна операция срещу България.
Главен обект на бомбардировките е София, а основната цел – да се застави правителството да скъса с Оста. До 17 април 1944 г. общо 2000 самолета на англо-американската авиация нанасят 7 дневни и 5 нощни удара с 8800 фугасни и няколко хиляди запалителни бомби. Пуснати над предимно граждански обекти те убиват 836 и раняват 1025 столичани. Частично или напълно разрушени и опожарени са 12 567 жилищни, промишлени и обществени сгради, сред които тези на Министерския съвет, Народното събрание, БАН, Светия Синод, Археологическия музей, Държавната печатница, католическата катедрала „Свети Йосиф“, Народния театър, Столичната библиотека, в която изгарят 40 000 книги, Етнографския музей, Софийската синагога, църквата „Свети Спас“, двореца „Врана“ и др. Пилотите от 6-и изтребителен полк предприемат 273 излитания срещу многократно превъзхождащите ги сили на противника и свалят 30 негови самолета. На 20 декември 1943 г. поручик Димитър Списаревски извършва първия в историята на българската авиация въздушен таран. За първи път в историята на световната бойна авиация на 30 март 1944 г. поручик Христо Костакев сваля два бомбардировача с една атака. На 17 април 1944 г. поручик Неделчо Бончев извършва втори въздушен таран. Изключителна смелост проявяват поручик Стоян Стоянов, подпоручик Петър Бочев и капитан Чудомир Топлодолски, постигнали най-много въздушни победи. Завинаги в небето над София остават 16 български летци, посмъртно повишени в по-горен чин и наградени с военен орден „За храброст“.

Англо-американската авиация нанася първия масиран въздушен удар срещу София.
Бойният ред на противника включва 91 средни бомбардировача Б-25 „Мичъл“, прикривани от 49 тежки изтребителя П-38 „Лайтнинг“. Ударът е нанесен от изток около 12,30 ч. с 606 фугасни бомби, пуснати над Малашевци, Орландовци, Централни гробища, кварталите „Хаджи Димитър“, „Надежда“, „Индустриален“ (между западния бряг на Владайска река и Малашевци), „Безжичен телеграф“, „Булина ливада“ (Красна поляна), над Централна жп гара и гара Военна рампа. Загиват 32 души, ранени са 120, разрушени са 44 и остават необитаеми 129 сгради. Падналите в района на Централна гара 26 бомби разрушават железопътната и телеграфната работилница, прекъсват всичките четири коловоза източно от моста над шосето София – Орландовци, повреждат 23 вагона. Българските Ме-109 Г-2 от 3/6 изтребителен орляк (летище Божурище) излитат минути преди първите бомби да паднат над столицата. Поради късното оповестяване 13-те пилоти не успяват да противодействат ефективно, а липсата на модерна оптическа и радиоапаратура влияе негативно върху действията на зенитната артилерия.
Съюзническата авиация губи три повредени бомбардировача Б-25 и един свален от подпоручик Михаил Григоров изтребител П-38. При захождане за кацане след раняване във въздушен бой загива фелдфебел Йордан Тодоров от 3/6 изтребителен орляк.

На 14 ноември 1912 г. е предприет първият в световната военна история опит за „едновременен разузнавателен полет с три типа самолети – „Албатрос“, „Воазен“ и „Блерио“.
Те излитат по предварително уточнени различни маршрути и през определени малки интервали от време. Мисията и на трите самолета е наблюдение край Одрин.
Те са пилотирани от поручик Радул Милков, поручик Стефан Калинов и италианеца Джовани Сабели. Наблюдатели са поручиците Таракчиев, Митев и Лулчев.
Поради лошите метеорологични условия, гъстата мъгла и силния вятър те се завръщат петнадесет минути след началото на мисията над обекта Кадън кьой.

Сеул подпомага модернизацията на флота на Филипините

Военноморските сили на Южна Корея потвърдиха ангажимента си да продължат да подпомагат модернизацията на Военноморския флот на Филипините след посещение на високопоставен южнокорейски представител в Манила, съобщи Филипинската новинарска агенция, цитирана от БТА. 
Филипинският флот съобщи, че Шин Ю-чуан, заместник-началник на логистичните операции в Южнокорейските военноморски сили, е направил официално посещение в щаба на ВМФ на Филипините.
„Шин потвърди ангажимента на Южна Корея за засилване на сътрудничеството в областта на логистиката, обучението и технологиите“, се посочва в изявление. „Той подчерта значението на поддържането на взаимна подкрепа чрез инициативи, които подобряват оперативната съвместимост и ефективността между двата флота.“
Командирът на филипинските военноморски сили Хосе Мария Еспелета изрази благодарност за дългогодишната и последователна подкрепа от страна на Южна Корея, като подчерта ролята ѝ на надежден партньор в областта на отбраната още от началните етапи на модернизацията на филипинския флот.
Подкрепата на Сеул включва дарения на военноморски кораби, доставка на ключови части за кораби и предоставяне на високотехнологична техническа помощ.
Представителят на Филипинския военноморски флот отбеляза, че приноса на Южна Корея значително е повишил оперативната му готовност и неговото развитие. Освен това от щаба на ВМФ на Филипините заявяват, че искат да задълбочават сътрудничеството си с Южна Корея в стремежа си към по-голяма самостоятелност и засилена регионална морска сигурност.
Източник: https://www.maritime.bg/

Макрон заяви, че ще бъдат отделени допълнителни 4,2 милиарда евро за военнокосмическия сектор на страната до 2030 година

Президентът на Франция Еманюел Макрон заяви, че ще бъдат отделени допълнителни 4,2 милиарда евро за военнокосмическия сектор на страната до 2030 г., предаде Франс прес. Тези допълнителни средства ще бъдат отпуснати в рамките на актуализирането на закона за военното планиране.
Според Макрон допълнителните средства са нужни тъй като войната на утрешния ден ще започне в космоса.
Френският лидер също така заяви, че трябва да бъдат разработени ракети-носители, които да могат да се използват повторно.
Тези коментари държавният глава направи по време на реч, която произнесе в Националния център за космически изследвания, базиран в Тулуза. Речта му беше посветена на френската космическа стратегия до 2040 г. за превръщането на Франция в достоен конкурент на останалите страни в света, както във военната, така и в гражданската област.
„Войната днес се води в космоса и войната утре ще започне в космоса“, подчерта Макрон в Тулуза.
„Ние живеем насред шпионаж, например от страна на Русия. Нашите сателити са шпионирани от патрулиращи кораби. Масирано се заглушават джи пи ес сигнали. Извършват се кибератаки срещу нашите космически инфраструктури. Изпитват се противосателитни ракети. Развиват се противосателитни оръжия. А Русия дори отправи особено шокиращата заплаха за ядрени опити в космоса“, заяви Макрон.
Според него, за да се отговори на тези предизвикателства трябва именно да се добавят 4,2-те милиарда евро към вече обявените 6 милиарда евро за военнокосмическите сили до 2030 г.
Към тях ще се добавят и над 16 милиарда евро за космическите разработки за граждански цели, в това число и за такива, които ще са с двойно предназначение, каза още той.
Но тази сума е по-малко от 35-те милиарда евро, които германският министър на отбраната Борис Писториус обеща да инвестира до 2030 г. в германската космическа отбрана, за да се противопостави на военните способности на Русия и на Китай, отбелязва Франс прес.
Източник: bta

Италия ще увеличи разходите си за отбрана

Италия ще увеличи разходите си за отбрана, след като излезе от процедурата на ЕК, подета срещу нея заради прекомерен дефицит. Това заяви италианският министър на отбраната Гуидо Крозето, цитиран от Ройтерс.
Крозето каза, че увеличаването на разходите ще стане поетапно, след като приключи процедурата. 
По-рано през годината страните членки на НАТО се съгласиха да увеличат разходите за отбрана за десет години до 5 процента от БВП годишно. От тях 3,5  процента ще отиват за отбрана, а 1,5 процента ще отиват за инфраструктурни проекти. Италия, която има висок дълг и дефицит, обаче тази година ще похарчи, според прогнозите, едва 2 процента от БВП за отбрана, което беше предишната заявена от НАТО цел.
Днес Крозето каза, че новата цел – тази от 3,5 процента само за отбрана, означава, че средното увеличение на година ще бъде с 0,15-0,20 процента от БВП до 2035 г. Крозето заяви още, че е получил уверения от министъра на икономиката Джанкарло Джорджети, че след като процедурата за прекомерен дефицит приключи, то увеличение с 0,15 процента ще има още на следващата година, което ще бъде последвано от същото увеличение през 2027 г. и от увеличение с 0,20 процента през 2028 г.
Правителството на Джорджа Мелони се надява, че Италия ще излезе от процедурата за прекомерен дефицит до средата на идната година – тоест една година по-рано от планираното.
След като излезе от процедурата, Италия би могла да поиска от Брюксел да активира така наречената клауза за избягване на следваща процедура. При тази клауза Италия може да увеличи разходите за отбрана, при което бюджетният й дефицит може и да прескочи 3 процента от БВП, но срещу нея нова процедура за прекомерен дефицит няма да бъде подета, пояснява Ройтерс.
Днес Крозето, коментирайки разнородни теми, заяви, че ситуацията в Украйна вероятно няма да се подобри. Той каза, че това, че там загиват хора, няма значение за руския президент Владимир Путин, предаде АНСА.
„Както казвам от месеци, ситуацията в Украйна със сигурност не се подобрява и е трудно да си представим, че ще се подобри, независимо от военната помощ“, каза Крозето. „И както аз винаги съм казвал, времето и това, че хората умират, не са от значение за Путин, докато са от значение за останалата част от света. И това трябва да е предупреждение за Европа също“, добави министърът на отбраната.
Министърът на отбраната каза, че Италия ще продължи да допринася за международни хуманитарни и миротворчески мисии, вярна на своите традиции за диалог и сътрудничество. Италия ще предостави на разположение военния си и гражданския си персонал в кризисни райони, добави той, цитиран от АНСА.
Тези уверения министърът направи в момент, в който Италия отбелязва деня в памет на загиналите на международни мисии италиански военни. Денят съвпада с  22-ата годишнина от бомбената атака срещу италианската военна база в Насирия, в Ирак. При това нападение загинаха 28 души, в това число и 17 италиански военни и карабинери. Това бяха най-големите загуби за италианските сили от Втората световна война насам.
Днес Крозето съобщи и, че е отложил планирана визита във Вашингтон. Той посочи като аргумент за отлагането това, че трябва да участва в заседание на министрите на отбраната на групата Е5  – Италия, Германия, Франция, Полша и Обединеното кралство. Срещата ще се състои в петък в Берлин.
Новината за отложената визита обаче последва статия в левоцентристкото издание „Република“, в която се казваше, че има съпротива в управляващата коалиция на Мелони на идеята да се купуват американски оръжия за Киев.
Днес Крозето каза, че Италия подготвя 12-и пакет с помощ за Украйна и припомни, че италианската помощ за тази страна е значителна.
Източник: bta

Варна преди фотографията: Изглед на Варна от птичи поглед - литография на Едмънд Уокър от 1854 г.

Литографията „A Birds-Eye view of the City of Varna” (Изглед на Варна от птичи поглед) е работа на английския художник Edmund Walker (Едмънд Уокър, 1814-1882), гравьор към литографската фирма „Day & Son” (Дей и син, Лондон). Тя е издадена от издателство „Lloyd Brothers & Co” (Лойд Брадърс и Ко, Лондон) на 22 юни 1854 г. в два варианта - тонирана (ръчно оцветена) и черно-бяла. Литографията е в два размера: 290 х 510 мм (405 х 545 мм) и 460 х 645 мм. Литографията е издадена в началото на Източната (Кримската) война (1853-1856 г.), за да задоволи интереса на английската публика към Варна - сборен пункт и главна база на съюзническите английски, френски и турски войски преди отплаването им към Крим.
Изборът на Варна е предопределен от нейните природни дадености. Градът е най-голямото турско пристанище по Западното Черноморие - крепост с шестхиляден гарнизон. Варна е на няколкодневен преход от Силистра и Шумен - големите турски крепости, преграждащи пътя на руската армия към Балкана. При пълното превъзходство на английския и френския флот в Черно море двете крепости стават за руснаците главни обекти в настъплението им към Константинопол (Истанбул).
Литографията представя Варна (Варненската крепост) от птичи поглед, гледана от югоизток. На преден план е Варненският залив, изпълнен с ветроходи и параходи. Вляво, в местността „Карантината“ и на пясъчната коса, разделяща Девненското езеро от Черно море) са разположени палаткови лагери на части от английската армия. В средата е представен оттокът, свързващ Девненското езеро с Черно море (река Девня / река Варна), каменният мост над него (Таш кюпрю) и кеят. На нос Галата е представена фарова кула, в близост до която на висока мачта се вее турското (червено) знаме с полумесец и звезда. В действителност през 1854 г. на нос Галата е нямало фар (той е открит за навигация на 15 август 1863 г.).
Под литографията има обяснителен текст (легенда) в 19 точки. Дадени са и разстоянията в мили от Варна до Силистра, Тутракан, Олтеница, Русчук, Гюргево, Шумен (главната квартира на главнокомандващия турската Дунавска армия Омер Лютфи паша), Константинопол (Истанбул), взети от карта на Европейска Турция (Map of Turkey in Europe).
Автор на рисунката „A Birds-Eye view of the City of Varna” е Натаниел Уиток (Nathaniel Whittock, 1791-1860). Тя е прехвърлена върху литографски камък от Едмънд Уокър. Уокър никога не е посещавал Варна, английската публика, за която е предназначена литографията – също.
Източник: http://morskivestnik.com, Анастас Ангелов 

Военната стратегия на САЩ, ядрените изпитания и отговорът на Русия

В началото на мандата на президента Тръмп се създаде впечатление, че той може да разбере реалните причини за конфликта в Украйна и да направи така, че между САЩ/НАТО и Русия да се създаде система за еднаква сигурност на континента. 
Само десет месеца по-късно става ясно, че надеждата не се осъществява и че напрежението между тях отново започва да се увеличава. След като не постигна примирие в Украйна, защото причините за войната не само че не се премахват, но и се задълбочават, президентът Тръмп премина към силов натиск с едновременно увеличаване на икономическия. Това е ясен знак, че стратегическото поражение на Русия продължава да е цел на САЩ/НАТО/ЕС.......Прочети още

Балканският Дахау е най-големият грях на Хърватска – дори немските нацисти се срамуваха от него

Този материал не се препоръчва за хора със слаби нерви, налични са кадри с насилие. Не се препоръчва на лица под 18-годишна възраст.
В хода на Втората Световна война ще открием, че Германия извършва редица престъпления срещу човечеството, следвана от СССР и САЩ. Войната няма красиво лице и често ще се връщаме към истории за Дахау, Катинското клане и още много други. Интересен факт е, че нито един от посочените лагери не може да стъпи на малкия пръст на истински грозната картина, която носи името – Ясеновац.
Вярвате или не, съществува концентрационен лагер, който не е създаден от германците, не е създаден и от руснаците. Един от най-свирепите лагери, който успява да изуми дори самите нацисти, е изграден изцяло от Хърватска. Според данните е 10-я най-голям в Европа и е основан от хърватските фашисти. В своя стремеж да успеят да се докажат като отделна и независима сила, спазваща всички наредби на Нацистка Германия, надзирателите там успяват да станат по-големи вярващи и от самия папа, но в негативния смисъл........Прочети още

Венецуелската армия започна мащабни учения в отговор на военното присъствие на САЩ в Карибско море

Венецуела е мобилизирала близо 200 000 войници за двудневно учение, целящо да подобри готовността на въоръжените сили в отговор на „империалистическата заплаха“, породена от военното присъствие на САЩ в Карибите, заяви министърът на отбраната на Венецуела Владимир Падрино, цитиран от ДПА.
Падрино отбеляза, че в учението участват всички родове войски, както и членове на паравоенни милиции.
Той определи присъствието на САЩ в Карибите като „груба атака срещу мира и суверенитета“ не само на Венецуела, но и на целия регион.
Министърът посочи, че учението ще бъде насочено и срещу трафика на наркотици и терористичните групи. То е част от така наречения План „Независимост 200“, национална инициатива за отбрана, стартирана от авторитарния венецуелски президент Николас Мадуро през септември, когато Съединените щати започнаха да увеличава военното си присъствие във водите край Южна Америка.
Най-големият самолетоносач в света „Джералд Форд“, пристигна в региона, съобщиха американските военноморски сили, като точното му местоположение не се разкрива.
Вашингтон твърди, че военното му присъствие има за цел борба с международните престъпни организации и защита на САЩ от трафика на наркотици.
САЩ извършиха множество въздушни удари по моторни лодки близо до Венецуела през последните месеци, като администрацията на Тръмп заяви, че те са насочени срещу операции по трафик на наркотици.
Нарастващото напрежение с Венецуела подхрани спекулациите относно по-широки мотиви за разполагането на военни части, включително оспорване на контрола на Мадуро върху властта.
Източник: bta

Девет български компании от отбранителната индустрия представиха потенциала си в Брюксел

Девет водещи български компании от отбранителната промишленост бяха представени в Европейския парламент в Брюксел по инициатива на евродепутата Андрей Новаков. Форумът, в който участваха и еврокомисарят Екатерина Захариева – отговаряща за стартиращите предприятия, научните изследвания и иновациите, както и Андриус Кубилиус – еврокомисар по въпросите на отбраната, събра представители на индустрията от България, Полша, Хърватия, Чехия и Словакия. Събитието е част от усилията за по-тясно сътрудничество между държавите от Централна и Източна Европа в областта на отбранителните технологии. То включваше дискусии с експерти от Европейската агенция по отбрана и от Генерална дирекция „Отбранителна промишленост и космическо пространство“ на Европейската комисия. „Успяхме да съберем 30 компании от региона, като една трета от тях бяха български. Целта е координация, позициониране и защита на нашите интереси в Брюксел“, коментира Андрей Новаков след срещата.
Сред представените български предприятия бяха „Самел-90“, „Арсенал“, „МТГ – Делфин“, „ОПТИКС“, „Дунарит“, EnduroSat, Dronamics, Wiser Technology и Kontrax. Те демонстрираха разработки в областта на боеприпасите, оръжейните системи, безпилотните летателни апарати, сателитните технологии, плавателните съдове, софтуера за киберсигурност, оптиката и антидрон системите. Направления, в които българската индустрия се утвържди като надежден партньор по Източния фланг на НАТО и в Черноморския регион. - Още ВПК
Източник: https://armymedia.bg/

Героят на Италия – Джузепе Гарибалди

Джузепе Гарибалди е една от великите личности на 19-и век. Той е изключително успешен адмирал и генерал. Той е считан за един истински национален и дори световен герой.
Общото между всички негови начинания е това, че той е освободител по призвание - човек, който посвещава живота си на борбата за потиснатите народи, където и да ги открие по света, независимо колко наивен понякога е неговият анализ на потисничеството.
Каквото и да върши, Гарибалди го прави винаги с пламенна убеденост и безграничен ентусиазъм - качества, които правят характера му още по-впечатляващ и привлекателен.......Прочети още

Трета пуническа война: "Картаген трябва да се унищожи"

"Картаген трябва да се унищожи." Това е крилатата фраза, с която римският сенатор Марк Порций Катон Стари завършва почти всяка своя реч в Римския сенат, дори когато темата няма пряка връзка с Картаген.
С тези думи той не просто изразява политическо недоволство - той превръща личната си убеденост в общоприета политическа отправна точка, която неотклонно навежда римската обществена и политическа мисъл към един краен изход - унищожение на съперника.
Фразата "Картаген трябва да се унищожи" означава повече от военен заповеднически лозунг. Тя олицетворява страхове и амбиции, свързани с икономическа конкуренция по морските пътища, историческата вражда след Пуническите войни и римското убеждение, че съществуването на по-могъщ град представлява постоянна заплаха за римското превъзходство........Прочети още

Австралия и Индонезия обявиха нов двустранен пакт за сигурност

Австралия и Индонезия се споразумяха за нов двустранен договор за сътрудничество в областта на сигурността и отбраната, заяви днес австралийският премиер Антъни Албанезе на съвместна пресконференция с президента на Индонезия Прабово Субианто, предаде Ройтерс.
„Този договор ще задължи Австралия и Индонезия да се консултират редовно на лидерско и министерско ниво по въпросите на сигурността, за да идентифицират и предприемат взаимноизгодни действия в тази сфера“, заяви Албанезе.
Австралийският лидер уточни, че новият договор фактически се явява продължение на други двустранни споразумения, сключени преди 30 години, и предвижда също редовен диалог по сигурността между ръководствата на двете държави.
Джакарта и Канбера признават, че сътрудничеството е най-добрият начин за гарантиране на мира и стабилността в региона, добави той.
Прабово каза, че документът ще направи така, че двете страни да си взаимодействат по-тясно в областта на отбраната и сигурността.
„Решени сме да поддържаме възможно най-добри връзки така, че да гарантираме и да повишим сигурността на нашите две страни“, посочи той.
Източник: bta

Министерството на отбраната на Турция разкри самоличността на жертвите от катастрофата на военния самолет C-130

Турското министерство на отбраната разкри самоличността на войниците, загинали при катастрофата на военен товарен самолет, станала близо до границата между Азербайджан и Грузия, предава Turkiye Today. 
Министърът на отбраната Яшар Гюлер изрази своите съболезнования след самолетната катастрофа. "Нашите герои загинаха на 11-ти ноември 2025 г., след като военният ни транспортен самолет C-130, излетял от Азербайджан към нашата страна, се разби в близост до границата между Грузия и Азербайджан", се посочва в посланието на министъра.
От Министерството на отбраната съобщиха, че екипи за търсене, спасяване и разследване вече са започнали работа на мястото на инцидента. "В координация с грузинските власти, екипите за търсене, спасяване и разследване започнаха огледите в 06:30 часа на мястото на катастрофата на нашия военен транспортен самолет, който се разби близо до границата между Азербайджан и Грузия", се казва в официалното изявление на министерството.
Припомняме, че турски военен товарен самолет C-130, превозващ 20 военни, се разби във вторник малко след излитане от Азербайджан на път за Турция.
Източники: https://www.focus-news.net/

128 години Военноморска база Варна

Днес се отбелязват 128 години от създаването на Военноморска база – Варна.
Базата е формирана с княжески указ № 40 от 12 ноември 1897 г. (18 години след създаването на флот на Дунав). С него се постановява създаването на Морска част с щаб във Варна. И преди тази дата военноморски флагове се веят над няколко съда, базирани в морския град, но получаването на построения в Бордо учебен крайцер „Надежда“ (1898 г.), включването във флота на 6-те миноносци – „Дръзки“, „Смели“, „Храбри“, „Строги“, „Летящи“ и „Шумни“ (1908 г.), както и някои други кораби, бележи важен етап в развитието на флота.
Бойното му кръщение през Балканската война превръща торпилирането на турския крайцер „Хамидие“ от миноносеца „Дръзки“ на 21 ноември 1912 г. в най-голямата българска морска победа. До излизането на България от Първата световна война във военния флот на Черно море, чиито приемник е днешната Военноморска база Варна, много неща се случват за пръв път – семафорно – наблюдателна служба, минно заграждение, монтиране на корабна радиостанция, подводно плаване, морски десант, използване на морска авиация, начало на миночистачната и противоподводна дейност. От „флотския район“ водят началото си Флотския арсенал, Морските специални школи, водолазното дело. Военните моряци дават жертви и на сухопътните фронтове.
Преживял най-тежкия си период от около 20 години след Ньойския договор, който всъщност го ликвидира, военният флот намира сили да участва активно във Втората световна война. До 1925 г. във Варна се базират новите стражеви кораби „Беломорец“ и „Черноморец“, четири ведети (катери) и учебния кораб „Асен“. В навечерието на войната във флотския район са доставени 3 торпедни катера тип „Люрсен“ и 4 – тип „Пауер“, 2 минни заградителя – „Дунав“ и „Свищов“ и 12 миночистачни катера, построени във флотския арсенал. В първата част на войната, като съюзник на Германия, флотът отбранява крайбрежието, минира акватории, охранява конвои и води борба с подводниците на противника. След включването на България в антихитлеристката коалиция от 1944 до 1948 г. военните моряци, предимно от базата, изпълняват важна военнополитическа и икономическа задача – водят борба с минната опасност на Черно море и Дунав. Унищожени са хиляди мини, преведени зад трал са десетки конвои, отново са дадени жертви. Един от най-отличилите се през войната кораби – миночистачът „Христо Ботев“, и днес е в състава на базата като спомагателен катер.
След войната Военноморска база Варна многократно получава кораби и техника предимно от бившия Съветски съюз, Полша, ГДР и от собствено производство. В нея служат най-големите бойни кораби – два ескадрени миноносеца, три стражеви кораба, една фрегата, корвети, миночистачи, торпедни катери, спомагателни кораби. Част от корабите, усвоявани в базата, след това попълват морските поделения в Бургас, Созопол и Балчик. В периода след 1950 г. във Варна се съсредоточават последователно 2 проекта торпедни катери, които през 60-те години стават основата на съединението леки сили в Созопол.
Базата развива своята структура, усвоява нови задачи, формира кадри, усъвършенства военноморската наука. Хиляди млади хора се учат на мъжество, професионализъм и родолюбие. Един от тях – старшина I степен Димитър Димитров, на 4 март 1965 г. с цената на живота си спасява екипажа и кораба, на който служи, от гибел.
След първия командир на Морската част – французинът на българска служба капитан II ранг Пол Пишон, още 32 флотоводци са били начело на поделението. То дава на България повече от половината адмирали, получили това звание за цялата история на флота.
Най-големият кораб във флотската летопис – ескадреният миноносец „Георги Димитров“ за първи път през 1957 г. напуска пределите на Черно море, за първи път през 1966 г. поход в Средиземно море извършват стражевите кораби „Дръзки“ и „Смели“, а кораби от съединението многократно осъществяват бойна подготовка в отдалечени райони, участват в крупни национални и международни учения. С кораби от Черноморския флот на СССР са осъществени плавания на 8 обединени ескадри в Средиземно море (1980 – 1987 г.) и 2 в Черно море (1988 и 1989 г.) - Още за ВМБ Варна

МиГ-21 в България - Началото

На 12 ноември 1963 г. майор Иван Бедрозов извършва първия полет с МиГ-21 в България. С това започва 52-годишната история на експлоатацията на типа у нас.
С 227 доставени машини МиГ-21 е вторият по многобройност (след МиГ-15) боен самолет, който е бил на служба у нас. Да си спомним как започва историята на този знаменит изтребител у нас.
През 1961 г. българската военна авиация вече е изцяло реактивна. На въоръжение са около 288 бойни самолета (75 МиГ-19, 71 МиГ-17, 108 МиГ-15 и още 34 спарки МиГ-15).
През 1962 г. идва ред и на България да получи един от най-съвременните самолети от арсенала на съветската военна авиация – МиГ-21. ........Прочети още

Исторически календар

На 12 ноември 1867 година в Севлиево е роден генерал от пехотата Стефан Нерезов (1867 – 1925).
Завършва Военното училище в София (1888) и Италианската академия на Генералния щаб в Торино (1896). Служи като младши адютант в 3-а пехотна балканска дивизия (1898 – 1899), старши адютант на 2-ра бригада от 6-а пехотна бдинска дивизия (1899 – 1900), инспектор на класовете във Военното училище (1900 – 1902), ротен командир в 14-и пехотен македонски полк (1902). На 1 януари 1903 г. постъпва в свитата на княз Фердинанд, а две години по-късно командва дружина в 1-ви пехотен софийски полк. От януари 1908 г. е началник на Оперативна секция в Щаба на армията, а от 1 юни 1909 г. – командир на 8-и пехотен приморски полк. През 1911 г. е назначен за началник на Оперативното отделение и помощник-началник на Щаба на действащата армия.
Участва активно в изпълнението на плана за съсредоточване и водене на бойните действия по време на Балканската война (1912 – 1913).
В Междусъюзническата война (1913) замества отстранения генерал Фичев на поста началник на Щаба на действащата армия.
През Първата световна война (1915 – 1918) е командир на 9-а пехотна плевенска дивизия (1915 – 1916), командващ 3-а армия на Добруджанския фронт (ноември 1916 – декември 1917), началник на Моравската военна област (декември 1917 – юли 1918) и командващ 1-ва армия на Южния фронт (юли – септември 1918).
След войната е инспектор на пехотата (декември 1918 – ноември 1919) и началник на Щаба на армията (2 ноември 1919 – 3 септември 1920). Със заповед от 3 септември 1920 г. е повишен в звание генерал от пехотата и уволнен от армията. Убит при атентата в църквата „Св. Неделя“ в София (16 април 1925). Награден с военен орден „За храброст“ ІІ ст., ІІІ ст. 1 кл. и ІІІ ст. 2 кл.

На 12 ноември 1885 г., в Сливен е роден Продан Стоянов Таракчиев.
Завършва гимназия в родния си град. След дипломирането си постъпва във Военното училище, произведен е в чин подпоручик през 1908 г. и назначен в 11-и пехотен сливенски полк. След конкурсен изпит през есента на 1911 г. е изпратен да изучава балонно дело във Въздухоплавателната школа в Санкт Петербург, Русия. Там усвоява теорията и техниката на въздухоплаването. Прекъсва обучението си и се завръща в България, за да участва в Балканската война. Лети като наблюдател в състава на 1-во аеропланно отделение. На 16 октомври 1912 г. поручик Радул Милков заедно с поручик Продан Таракчиев извършват първия разузнавателен боен полет със самолет „Албатрос-Ф2“ над Одрин – гара Караагач – Кадън кьой – Папаз тепе. До временното примирие на 17 ноември 1912 г. Продан Таракчиев изпълнява още два бойни полета. В началото на декември 1912 г. е доставен подареният от Русия змейков балон и се сформира втора балонна станция. За неин командир е назначен поручик Продан Таракчиев, който до края на войната участва в извършените въздушни наблюдения.
След края на Балканските войни завършва аеропланен курс в Русия и в началото на 1915 г. се дипломира като пилот. През Първата световна война е в състава на 1-во аеропланно отделение. На 21 април 1916 г. капитан Продан Таракчиев с наблюдател поручик Стефан Зарзанов излитат със самолет ЛВГ-Б2 от летище Белица и провеждат първия въздушен бой в историята на българската авиация.След войната за кратко време е началник на Аеропланното училище, а по-късно на Аеропланната работилница в Божурище. След уволнението си през 1920 г. работи в Дирекцията по въздухоплаване. Представител е на „Аерофлот“ в България. Произведен в чин полковник от ВВС на НРБ през 1948 г. Умира на 28 април 1957 г.

Bloomberg: Великобритания не желае да плати на ЕС 6,75 млрд евро за присъединяване към ключов отбранителен фонд

Правителството на Великобритания отхвърли искането на Европейската комисия за внасяне на 6,75 млрд евро в нейния флагмански отбранителен фонд, което се превърна в удар по отношенията на Лондон и Брюксел след Брекзит, съобщава Bloomberg.
Еврокомисията предложи на Великобритания да плати вноска в размер от 4 до 6,5 млрд. евро за участие в програмата "Действия за сигурност за Европа“ (SAFE) и административна вноска в размер от 150 до 250 млн. евро.
Програмата е част от опитите на Европейския съюз да повиши отбранителната си способност след началото на войната в Украйна на фона на опасенията, че президентът Доналд Тръмп намалява ангажиментите на САЩ за сигурността на континента.
Въпреки че фондът е насочен основно към отбранителни компании от страните членки на ЕС, Брюксел води преговори за достъп до него и с държави, които не са членки на ЕС, по-специално с Великобритания и Канада. Турция и Южна Корея също искат да участват в програмата.
SAFE се финансира от ЕС чрез неговите заемни средства, което означава, че в крайна сметка е гарантиран от бюджета на блока. Страните-членки правят вноски в бюджета на ЕС в съответствие с размера на своите икономики.
Високопоставен британски служител определи таксата, която Комисията изисква, като необоснована и значително надвишаваща сумата, която Великобритания очаква да плати за достъп до програмата, потвърждавайки, че Лондон отхвърля тези условия.
Според източници на американската агенция, Франция заема най-твърда позиция по отношение на финансовите изисквания на Великобритания и преговорите за намаляване на тези изисквания ще продължат.
Източникът на агенцията добавя, че високопоставени служители са се обърнали към председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, предупреждавайки, че блокирането на присъединяването на Великобритания към SAFE ще подкопае европейското превъоръжаване и ще даде повод на Путин са смята, че континентът не се отнася сериозно към противодействието на агресията от страна на Москва.
Следващите седмици ще бъдат ключови за излизането от задънената улица. До 30 ноември страните-членки трябва да представят конкретни проекти за финансиране.
Министърът на външните работи на Турция Хакан Фидан по време на посещението си във Финландия миналата седмица повтори желанието на Анкара да се присъедини към SAFE – механизма на ЕС за кредитиране на отбранителни проекти.
Източник: https://www.focus-news.net/

Турски военнотранспортен самолет се разби в Грузия

Турски военнотранспортен самолет Lockheed C-130E Hercules (Registration: 68-01609, MSN:    4015/382-4311) излетял от Азербайджан към Турция, се разби днес в 07:50 м.вр. в Грузия, съобщи турското Министерство на отбраната, цитирано от турския новинарски сайт „Тюркийе тудей“. - (видео)
Министерството добави, че са започнати съвместни операции по издирване и спасяване в координация с грузинските власти.
Загинали са 20 военнослужещи.
Източник: bta

Сухопътните войски посрещат гости във формированията си

Сухопътните войски на Република България продължават събитията по повод своя празник - 19 ноември с провеждането на Ден на отворените врати в множество формирования в цялата страна, както и с концерти на военните духови оркестри по места. Събитията ще дадат възможност на гражданите да се запознаят отблизо с работата и отговорностите на военнослужещите, с използваната техника, оборудване и въоръжение, а на младите хора - да проучат възможностите за професионална реализация в редовете на Сухопътните войски, съобщават от КСВ.
На 13 ноември от 10.00 ч. до 15.00 ч. 61-ва механизирана бригада организира Ден на отворени врати във формированията в Карлово и Казанлък.
55-и инженерен полк организира показ на въоръжение и техника и концерт на Военния духов оркестър на 13 ноември от 15.00 до 18.00 ч. в центъра Белене и на 14 ноември в същия часови диапазон в Свищов.
На 14 ноември от 10.00 ч. с Отворени врати ще са формированията във Враца и Благоевград от състава на Трето бригадно командване, военното формирование в Свобода, както и военното формирование в Хасково от състава на Втора механизирана бригада. Военният духов оркестър на Втора механизирана бригада ще изнесе концерт в центъра на град Хасково на 14 ноември от 16.30 ч.
На 16 ноември от 11.00 ч. на учебен център „Сливница“ ще се състои. мащабна военно-историческа възстановка, с която ще бъдат отбелязани 140 г. от славната битка при Сливница по време на Сръбско-българската война.
Дни на отворени врати във военните формирования (в.ф.) и концерти в чест на празника на Сухопътните войски през следващата седмица:
17 ноември:
 - в.ф. в Плевен - Ден на отворени врати, 11.00 - 14.00 ч.;
 - в.ф. в Асеновград - Ден на отворени врати, 09.30 - 16.00 ч.;
 - в.ф. в Шумен - Ден на отворени врати, 13.00 - 16.00 ч.;
 - Сливен, градска градина - концерт на Военния духов оркестър на 13-то бригадно командване, 12.00 – 13.00 ч.
18 ноември:
 - Казанлък, площад „Севтополис“ - концерт на Военния духов оркестър на 61-ва механизирана бригада от 12.30 – 13.30 ч.;
 - Ямбол, пред Общината - концерт на Военния духов оркестър на Втора механизирана бригада, 16.30 ч.
 - в.ф. Стара Загора - Ден на отворени врати, 10.00 - 14.00 ч.;
 - в.ф. Ямбол - Ден на отворени врати, 10.00 - 14.00 ч.;
 - в.ф. в Смолян - Ден на отворени врати, 10.00 -16.00 ч.;
 - в.ф. в Учебен полигон „Корен“ - Ден на отворени врати, 10.00-12.00 ч.
19 ноември:
 - Карлово, площад. „20 юли“, концерт на Военния духов оркестър на 61-ва механизирана бригада от 12.30 – 13.30 ч.;
 - Асеновград, на площад „Николай Хайтов“ - концерт на Представителния духов оркестър на Военновъздушните сили от 12.30 – 13.30 ч.;
 - в.ф. в Горна Оряховица - Ден на отворени врати, 10.00 - 15.00 ч.;
 - в.ф. в 13-то Бригадно командване - Сливен - Ден на отворени врати, 10.00 - 14.00 ч.;
 - в.ф. в ремонтна база – Сливен - Ден на отворени врати, 09.00 - 14.00 ч.
 - Стара Загора - концерт на Военния духов оркестър на Втора механизирана бригада пред сградата на областната администрация от 16.00 ч.

„УЗИ“ – израелският красавец с чешки корени

В периода 1947–1949 г. получилият офицерско звание Узиел Гал взема участие в конкурса по създаване на нови стрелкови оръжия за нуждите на израелската армия. Представените идеи от талантливия лейтенант бързо привличат вниманието на армейското командване, което дава зелена светлина на изработването и изпитването на новия му картечен пистолет.
Като участник в боеве в различни условия на обстановката – близки престрелки, нощни операции, действия в населени места, лейтенант Гал успял да осъзнае важността на малките габаритни размери на оръжието и бързината на неговото презареждане. В това отношение той оценявал високо качествата на чешкия картечен пистолет Sa vz. 23, като в новата конструкция внедрил редица технически решения на чешкия си колега......Прочети още

Първо плаване за новия ни военен кораб „Храбри“

Започнаха ходовите изпитания на първия от двата нови модулни многофункционални кораби за военноморските ни сили - "Храбри". Днес той напусна кея на "МТГ – Делфин", с помощта на два влекача на Параходство Български морски флот, съобщава Maritime.bg. На борда на ХРАБРИ е и пилот от Пилотска станция – Варна. По план приемането на кораба в състава на флота се очаква до края на годината.
Днес "Храбри" плава само във водите на Варненското езеро. Поредната авария на напорния тръбопровод между Пречиствателна станция Варна и Аспарухово, стана причина за невъзможност за първо излизане в Черно море на новия кораб. - (видео)
Строежът модулния многофункционален кораб (ММПК) започна през 2022 година. Той е първият от двата, които се строят край Варна под ръководството на NVL Group, бившата Lürssen Defence, с участието на множество български доставчици.
Междувременно, тече ускорена доставка на боеприпаси и други компоненти, за да може по-бързо да се придобият първоначални военни способности.
"Храбри" и "Смели" са с дължина 90 метра и водоизместимост от приблизително 2300 тона, разполагат с интегрирана система за управление на бойните действия и са в състояние да противодействат както на въздушни и наземни, така и на надводни и подводни заплахи. Те са предназначени за изпълнение на задачи в рамките на международните съюзнически мисии на НАТО и ЕС. 

Белгия изпрати писма до 149 000 младежи с покана доброволно да постъпят във войската

Белгийският министър на отбраната Тео Франкен съобщи, че властите в страната са изпратили писма до 149 000 младежи, навършили 17 години, с покана да се присъединят доброволно към въоръжените сили за срок от една година. Писмата са подписани от Франкен, от премиера Барт де Вевер и от началника на отбраната Фредерик Вансина.
Целта е да бъдат привлечени 3500 младежи, от които догодина да бъдат подбрани 500-те най-подходящи за обучение. През 2027 г. се предвижда броят на подбраните да достигне 1000, а след 2030 г. – 7000, уточниха местни медии. Отбелязва се, че това не е стъпка за връщане на задължителната военна служба, а опит за създаване на интерес сред младите да работят за целите на отбраната. Завършилите обучението ще имат възможност да продължат работа във войската на щат, или на временни договори.
Няколко младежки групи, свързани с комунистическата партия и други леви организации, възразиха срещу подхода на Франкен. Те призоваха на младежите да се припомни, че „сигурността на човечеството се изгражда на първо място върху обществената справедливост, образованието, сътрудничеството и мира“. Според тях предложението към младежите за заплата от 2000 евро изкушава и е опит за възползване от уязвимостта на младите, заплашени от бедност.
Източник: bta

Днес отбелязваме 581 години от Битката на народите при Варна (1444 г.)

Военната история на света е изтъкана от множество подвизи, дръзки атаки и отчаяни отбрани. Геройство, дързост и непреклонност в лицето на сигурната гибел са сред онези елементи от разказите за воинските подвизи, с които сме свикнали да обвързваме спомените за отминалите конфликти. Войната има и други лица.
Има една страна на военното дело, която най-често може да се нарече трагикомична. Както при всяко друго човешко начинание, в хода на войните нерядко се случват непредвидени куриози, които изумяват както съвременниците, така и идните поколения.
Истината е, че те са не по-малко ценни за опознаването на нашето минало. В поредица от няколко текста ще ви представим някои от най-грандиозните издънки във военната история. Тези събития без съмнение ще ви накарат да погледнете на историята от един по-нестандартен ъгъл........Прочети още

Спират Първата световна заради Коледа през 1914 г.

Утре, 11 ноември, се навършват 107 години от края на Първата световна война. Конфликтът започва от Балканите, кръвопролитните военни действия продължават 4 години от 1914-а до 1918-а, а загиналите по бойните полета са 17 милиона души. Ето някои любопитни факти за войната и за българското участие в нея.
Тази война променя изцяло хода на човешката история и е в резултат на стремежа на Великите сили да преразпределят зоните на световно влияние и ресурси. Сраженията се водят между два противникови лагера – Антантата, в която влизат основно Франция, Русия, Великобритания, Сърбия и са подкрепени от много други държави, и Централните сили – Германия, Австро-Унгария, Османска империя и България. В боевете участват повече от 70 милиона войници. По-голямата част от тях са европейци. Сражения се водят на три континента – Азия, Африка и Европа.
За символична причина за войната се смята Сараевският атентат на 28 юни 1914 година, при който сръбски терорист убива австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд. Като последствие на убийството Австро-Унгария обявява война на Сърбия. Останалите държави се включват, всяка да защити своите съюзници.
Първата световна война е първа в много отношения. Това е войната, която се води за първи път на три континента. В нея за първи път масово се използват, след като военните са се поучили две години по-рано от българския опит, самолети за военни действия. В този период за първи път се използват и танкове и огнехвъргачки. По време на тази голяма война се използват за първи път и кучета водачи, които да помагат на ослепените войници. Кучета са били използвани за свръзка между командването и фронта, носейки нареждания до предните линии в капсули, прикрепени към телата им. Що се отнася за медицината, по време на войната за пръв път влизат в употреба кръвните банки. По фронтовете в Западна Европа немската армия става първата военна сила, употребила химично оръжие. През 1918 г. Удроу Уилсън става първият американски президент, посетил европейска държава. Сраженията се характеризират с така наречената позиционна война. Огромни окопи опасват цяла Европа, като постепенно от усилени боеве битките се израждат във война на изтощение.
Пъpвaтa cвeтoвнa вoйнa e къpвaв вoeнeн кoнфликт, нeвиждaн пo cвoитe мaщaби и дaдeни жepтви дo oнзи мoмeнт – 17 милиона. Oбявeнa кaтo „вoйнaтa, кoятo щe cлoжи кpaй нa вcички вoйни“, тя e изпълнeнa c кyп любoпитни фaкти.
Един от тях е коледното примирие, сключено още в началната година на войната. Moжe дa изглeждa нeмиcлимo в нaши дни, нo пpeз 1914 г. къpвaтa cвeтoвнa вoйнa вpeмeннo e пpeкpaтeнa зapaди … Koлeдa. Ha 24 дeкeмвpи вoювaщитe дoтoгaвa бpитaнcки и нeмcки вoйници ce cъбиpaт зaeднo във Флaндpия, пeят кoлeдни пecни, игpaят фyтбoл, paзмeнят cи пoдapъци. Двeтe cтpaни жeлaят пoвeчe oт вcичкo дa бъдaт oтнoвo щacтливи и бeзгpижни, мaкap и caмo зa някoлкo чaca. - (видео)
Cпopeд cлyxoвeтe, нeмцитe пъpви иницииpaли идeятa зa пpимиpиe, зaпявaйки кoлeдни пecни. Ha cвoй peд, кaтo ги чyли, бpитaнцитe cъщo зaпoчнaли дa пeят и тoгaвa гepмaнcкитe вoйници ги пoкaнили дa пpeкapaт пpaзника зaeднo. Лeгeндaтa paзкaзвa, чe eдин бpитaнeц зaявил, чe пo-cкopo щe yмpe, oткoлкoтo дa пee нa нeмcки eзик. Toгaвa нeизвecтeн нeмeц c чyвcтвo зa xyмop мy oтвъpнaл: „Aкo гo нaпpaвиш, тoвa cъc cигypнocт щe ни yбиe!“. Taкa двaмaтa ce пoчyвcтвaли мaлкo пo-cпoкoйни, a cлeд тaзи cлyчкa oтишли зaeднo дa yкpacят колeднa eлxa. Пpимиpиeтo пpoдължилo дo 1 янyapи, cлeд кoeтo вoйницитe oтнoвo зaпoчнaли дa ce избивaт eдни дpyги.
Колкото и невероятно да звучи, но все още има неизбухнали снаряди от военните действия. Днес, 104 гoдини cлeд кpaя им, откриват останали бомби и мини, paзпoлoжeни пo cтapитe бoйни пoлeтa нa Фpaнция и Бeлгия. Зa нeщacтиe, и дo днec тe oтнeмaт живoти, нaй-чecтo нa фepмepи, paбoтeщи нa пoлeтo.
След включването на САЩ на страната на Антанта през 1918 година Централните сили капитулират една по една, като краят на войната е поставен на 11 ноември 1918 година с подписаното от Германия примирие.
Войната слага край на четири империи – Германската, Австро-Унгарската, Руската и Османската. Нарушени са моралните и религиозните възгледи на цяло едно поколение.
А къде сме ние в тази война? Историкът академик Георги Марков го е казал със сърцето и ума си: „Печелим битките. Но губим войната. Юнаци, вие изпълнихте дълга си към Отечеството! Вечна ви слава и спете в мир!“
Всъщност изборът и намесата на България в Първата световна война са със съдбоносни последици, които ще тегнат върху плещите и на бъдещите поколения. Разпъната на три фронта от Македония до Добруджа и през Влашко до Молдова, българската армия отстоява свещеното право на национално обединение. Ходът на Първата световна за нашата войска е изпълнен с изненадващи поврати, когато тя печели своите битки на Балканите, но краят ще бъде решен на Западния фронт. Българските воини записват с кръвта си славни подвизи от Тутракан до Дойран, които ще останат в нашата народна памет като неразрушими опори на националната гордост. Ноември 1919 г. обаче в парижкото предградие Ньой на Сена България е жестоко наказана от Съглашението, въпреки нейния стремеж към национално освобождение и обединение, защото геополитиката и стратегията зачеркват морала чрез отмъстителен вик „Победените са виновни и ще платят за всичко! Да, те плащат „с лихвите”, но Голямата война е последвана от друга – Най-голямата война и силата на правото продължава да се замества от правото на силата.
Първата световна война променя завинаги Европа и света. Изчезват империи, прекрояват се граници, появяват се нови държави. Възникват агресивни идеологии и социални системи – „диктатурата на пролетариата“ в Съветска Русия, националсоциализмът в Германия, фашизмът в Италия… Идеите за следваща война, която ще донесе победа на победените в Първата световна, остават, изострят се и се задълбочават. Парижката мирна конференция, свикана след войната във Версай (18 януари 1919 г.) посява в следвоенния свят семена на омраза и взаимно недоверие, на шовинизъм и реваншизъм, а на България отнема надеждата за постигането на национално обединение. И още нещо – краят на войната слага край и на няколковековното господство на Стария континент над останалата част на света.
Източник: https://trud.bg

40 години от първия полет на БТС-002

Преди точно 40 години, на 10 ноември 1985 г., своя първи полет прави експерименталният апарат БТС-002, който е част от съветската програма „Буран”.
Апаратът полита от летището на научно-изследователския институт Громов в Жуковски, край Москва. В кабината са двама пилоти-изпитатели Игор Волк и Римантас Станкявичюс. Полетът преминава нормално, като е достигната височина от 1500 m, скорост от 480 km/h и полетно време от 12 минути.
БТС-002 (Большой транспортный самолёт второй) е пълноразмерен летящ аналог на съветската совалка „Буран”. Неговото предназначение е да се отработват кацанията с апарата, които стават при планиране, а при „Буран” трябва да има и автоматичен режим за кацане.
БТС-002 отговаря абсолютно точно на „Буран”, както по размери, така и по маса и има неговата система за управление. За да може да оперира сам, в опашната част са монтирани четири реактивни двигателя АЛ-31, като сумарната им тяга достига 40 тона. Резервоарът за керосин е поставен в товарния отсек на совалката. Апаратът не е херметичен, а двучленният екипаж разполага с катапултни кресла К-36.
Строителството на БТС-002 приключва през 1984 г. и през декември същата година са направени първите рулирания.
Между ноември 1985 и април 1988 г. са извършени общо 24 полета, като е натрупан нальот от общо осем часа. При десетия полет, който става факт на 16 февруари 1987 г., е отработено и първото напълно автоматизирано кацане. Последните рулирания с апарата са от декември 1990 г., след което той е изваден от експлоатация, а днес може да бъде видян в техническия музей в германския град Зинсхайм.
Съветската совалка „Буран” прави един, единствен полет в космоса на 15 ноември 1988 г. На борда няма екипаж и той е извършен изцяло в автоматичен режим, включително и кацането на летището в Байконур. - Още Космос

Какво става в Трета армия на 10 ноември 1989 година?

На 10 ноември 1989 г. новината е, че пленумът на ЦК на БКП е удовлетворил „молбата на другаря Тодор Живков да бъде освободен като генерален секретар  и член на Политбюро на ЦК на БКП”. Другото решение е, че на негово място е избран Петър Младенов. От този ден България тръгва по т.нар. преход към демокрация. Какво прави армията тогава?
Отварям книгата на армейски генерал Йордан Мутафчиев „На главното направление”. Той е последният военен министър у нас. След него армията се ръководи от цивилни политици. По това време, като генерал-летенант, е командващ на Трета армия, чийто щаб е в Сливен. (Б.а. – припомням този случай, писал съм и друг път за него. Ген. Мутафчиев почина на на 24 май 2015 г.)
На 10 ноември 1989 г., пише генералът, в гарнизонния стол на Сливен празнувахме рождения ден – 50-годишния юбилей, на началник-щаба на армията генерал-майор Люцкан Люцканов. (Б.а.- генерал Люцканов е роден на 8 ноември. Уволнява се като командващ Сухопътните войски. Беше председател на Клуб „КСВ” в СОСЗР, но, за съжаление, вече не е между нас. Почина на 24 януари 2018 г.) Тържеството било обявено за 18 ч. Около този час всички поканени пристигнали. Нямали ги само секретарят на градският комитет на партията Симеон Славов и кметът Николов. Те се появили към 19 ч. и на забележките, че на такива отговорни лица не е позволено да закъсняват, отговорили: „Като ви кажем защо закъсняваме, ще ни простите.” От тях, спомня си армейски генерал Мутафчиев, най-напред разбрахме, че в София се е провел пленум на ЦК на БКП, но не и какви са били решенията му.
Късно вечерта, а може би и към полунощ, на генерал Мутафчиев се обажда дежурният по щаб, че го търси министърът на отбраната армейски генерал Добри Джуров. Обадих се на министъра по закритата свръзка, пише авторът на „На главното направление”, обясних му повода на нашето събиране. Министърът попитал кои присъстват и по-точно дали там са командирите на дивизии и бригади. След като получил утвърдителен отговор казал: ”Продължете си срещата, но не прекалявайте. Предупредете командирите след прибирането им по гарнизоните, да не се отлъчват без необходимост от тях. Същото се отнася и за вас и заместниците ви.” Не уточнил защо. Пожелал приятно прекарване и с това разговорът приключил. На следващата сутрин разбрахме за смяната на Тодор Живков и причината за средношното обаждане, уточнява авторът.
На другия ден генерал Мутафчиев разговаря в кабинета си с началника на политическия отдел полковник Стоимен Стоименов. (Б.а. - по-късно генерал-майор. Напуска МО, като заместник-началник на Служба „Военна информация”. Беше съветник по националната сигурност на президента и съвтник в парламента. Днес е пенсионер на свободна практика с активна гражданска позиция.)
В първите дни след промяната трудно се ориентирахме в обстановката, посочва авторът. Армията винаги е стояла встрани от обществените процеси, продължава той, и може би бе по-изненадана от останалите членове на обществото. Опитахме се, казва генералът, да направим свой анализ на обстановката и изводи за своята работа. Нямаше никакви указания от старшите инстанции, но, отбелязва той, това не означаваше, че трябва да останем в, да го наречем, „изчакващо бездействие”. На началниците на отдели били дадени указания да подготвят свои доклади, в които да се спрат основно на настроенията на колективите и отражението им в дейността на поделенията.
На следващия ден в своя кабинет генерал Мутафчиев провел съвещание със заместниците си и началниците на отдели. Направил кратък политически обзор и анализ на обстановката в армията. Настроенията били приповдигнати. Трябваше, пише той, да ги използваме в интерес на нашата работа и да не допуснем отрицателно влияние на новия полъх върху дисциплината, на – не дай си Боже, и до усложняване на живота в поделенията.
Един от изводите на това съвещание е, че започналото политиканстване и началните поряви на различна политическа ориентация ще доведат до задълбочаване на противоречията и повишаване на отрицателното влияние на всички тези фактори , ако не се вземат навременни мерки. В новите условия в работа на щаба на армията трябвало да се засили конкретността и взискателността, а членовете му да стоят по-близо до подчинените им поделения, да изучават обстановката в тях, своевременно и адекватно да реагират на нарушенията.
Няколко дни по-късно пристигнали някакви инструкции и указания за провеждане на събрания, на които да се сведат решенията на пленума. Голямата машина за „розови сънища” се беше задвижила, пише генерал Мутафчиев. Най-напред тези указания били изпълнени от градската партийна организация, на която имало и представители на щаба на армията.
Първата реакция, подчертава авторът, беше поголовно отричане на всичко, постигнато в страната, включително и направеното от армията. По-нататък, все на тази база, посочва той, се стигна и до етапа да се постави под съмнение самото съществуване на армията. Критикуваха се годността и качествата на командния състав да изпълнява задачите си, както в новото и сложно време, така и в бъдеще.
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Military Watch Magazine: Загубите на ВСУ вече са над 1,7 млн. души, дезертьорите - над 400 000

Сумарните загуби на ВСУ превишиха 1,7 милиона души, пише Military Watch Magazine. Ужасът пред тези цифри остава един от катализаторите на новата вълна на дезертьорство - подлежащите на мобилизация са готови на всичко, само за да избегнат отиването на фронта. Според сведенията избягалиге от бойното поле вече са над 400 000.
Украинското командване продължава да се оплаква от високи нива на дезертьорство, което изостря недостига на личен състав във фронтовите части. Невероятните загуби тласкат мобилизираните войници да предприемат крайни мерки, за да избегнат участие в бойни действия.
Според скорошна британска оценка 650 000 украински мъже в призивна възраст са избягали от Украйна, докато украинският депутат Анна Скороход изчислява, че броят на дезертьорите е достигнал почти 400 000.
Наскоро командирът на елитния 108-ми отделен механизиран батальон "Вълците Да Винчи", Сергей Филимонов, обърна внимание на проблема, когато попита последователите си в своя X (бивш Twitter): "Колко бихте се изненадали, ако ви кажа, че се формира цяла бригада от самоотлъчили се? В която вече има около 3000 души, които са дезертирали?"
Процентът на дезертьорство непрекъснато се увеличава през целия конфликт, а разследване на Financial Times, проведено през декември 2024 г., установи, че процентът през тази година е бил два пъти по-висок, отколкото през предходните две години.
Неотдавнашна оценка на лондонския The Telegraph показва, че до 20 000 украински военнослужещи дезертират или изчезват за по-малко от месец. В него се отбелязва също, че украинското правителство вече е образувало 290 000 наказателни дела за дезертьорство, въпреки че украинските въоръжени сили в момента са с над 200 000 души по-малко от необходимия минимум за спиране на руското настъпление.
В документа се цитират оплаквания от множество бивши и настоящи украински офицери, че фронтовите части в момента са само наполовина или дори една трета от пълния си състав. Това се потвърждава от предишни изявления както от руски, така и от украински източници за сериозна кадрова криза в украинските въоръжени сили.
Например, Богдан Кротевич, бивш началник на щаба на 12-та бригада на Националната гвардия на Украйна, се оплака в края на август, че бригадите на фронтовата линия са само на 30% окомплектовани и едва поддържат бойна готовност. Няколко дни по-късно, на 4 септември, руският президент Владимир Путин заяви, че боеготовите части на украинските въоръжени сили са не повече от 47-48% окомплектовани.
Подчертавайки сериозността на ситуацията, Кротевич отбеляза: "Бригадите са на фронтовата линия с 30% състав. Според разпоредбите те са напълно неспособни да водят бой. Те обаче постоянно получават заповеди за напредване, възстановяване на тактически позиции, връщане на позиции и т.н. И дори не могат да се защитят."
Според него, така наречените "резерви" са просто прехвърляне на части от един сектор в друг, а не свежи, напълно екипирани части.
Относно перспективите за по-нататъшна мобилизация за справяне с този проблем, Кротевич добави: "Дори ако, да речем, 100 000 украински военнослужещи бъдат мобилизирани в армията за един ден утре, те биха завършили едномесечен основен курс и биха били пратени по частите. Това би променило ситуацията буквално за няколко седмици и след това всичко би се върнало към нормалното".
По-рано, в началото на август, Кротевич описа подробно катастрофалната ситуация, пред която са изправени украинските въоръжени сили в Донбас.
За основна причина както за дезертьорството, така и за недостига на персонал, се счита високият процент на жертви във фронтовите части, който сред наборниците приближава до катастрофалните 80-90%. Междувременно, продължителността на живота на войниците в районите, където се водят най-ожесточени боеве, понякога е едва четири часа.
Основната причина за това беше порочната практика на украинската армия да набира бойци от бедни селски войски и да ги изпраща на фронтовата линия само след два дни обучение, практика, потвърдена от The Wall Street Journal и други източници.
През април 2023 г. тогавашният посланик на Украйна в Обединеното кралство Вадим Пристайко съобщи, че Киев крие пълния брой на жертвите, понесени по време на войната, заявявайки, че "от самото начало нашата политика е била да не обсъждаме загубите си". Но "когато боевете приключат, ще ги признаем", добави той. "Мисля, че това ще бъде ужасяваща цифра".
Документи, изтекли през август, потвърдиха, че военните загуби на Украйна надхвърлят 1,7 милиона души.
Превод и редакция: Епицентър.БГ

Руските Въздушно-космически сили получиха шестата си партида фронтови бомбардировачи Су-34 за 2025 г.

На 6 ноември 2025 г. Обединената самолетостроителна корпорация (ОАК, част от държавната корпорация „Ростех“) обяви, че е произвела и доставила нова партида фронтови бомбардировачи (изтребители-бомбардировачи) Су-34 на руското Министерство на отбраната като част от Държавната отбранителна поръчка. Самолетите са преминали серия от необходими наземни и летателни изпитания и са предадени на клиента. - Още за Су-34

На фокус: Полетата край Покровск в Украйна. Всичко е покрито с оптически влакна, които се използват за управление на руските БЛА (видео).

Столтенберг: НАТО няма да започне трета световна война заради Украйна

Бившият генерален секретар на НАТО и бивш норвежки министър на финансите Йенс Столтенберг смята, че Северноатлантическият алианс няма да разпали трета световна война с Русия заради Украйна. По думите му, в разговор с Володимир Зеленски през февруари 2022 г., той е изключил възможността за установяване на зона, забранена за полети над Украйна, поради риска конфликтът да ескалира във война с Русия. „Той ми се обади от бункер в Киев, недалеч от мястото, където стояха руски танкове, - каза Столтенберг в интервю за британския седмичник The Sunday Times. - И той каза: „Разбирам, че вие няма да изпратите сухопътни войски на НАТО, въпреки че не съм съгласен. Но моля, затворете въздушното пространство. Не позволявайте на руски самолети, дронове и хеликоптери да летят и да ни атакуват".
Генералният секретар му отговорил, че това няма да се случи, защото в противен случай НАТО първо ще „трябва да извади от строя руските системи за противовъздушна отбрана в Беларус и Русия“. „А ако във въздуха се появи руски самолет или хеликоптер, ще трябва да го свалим и тогава ще се окажем в състояние на пълномащабна война между НАТО и Русия. А ние не искаме да правим това. Както каза Байдън, който по това време беше президент на САЩ: „Няма да рискуваме трета световна война заради Украйна“, обясни Столтенберг. 
„Нашата цел не е да се получи Пърл Харбър и да се окажем в ситуация, в която целият алианс е замесен. Така че ние продължаваме да помагаме на Украйна, за да може да се бори, но не искаме да изпращаме войски на НАТО и да се намесваме пряко във военен конфликт с Русия. Продължавам да вярвам, че това е правилният подход“, каза Столтенберг.
Източник: ТАСС

Bloomberg: Германия ще закупи хеликоптери и военно оборудване за 3 млрд. евро

Като част от мащабното натрупване на военни сили на страната, германското правителство планира да закупи оръжия и оборудване, по-специално 20 леки бойни хеликоптера от Airbus SE за повече от 3 милиарда евро. Това съобщава Bloomberg, позовавайки се на правителствен документ.
Списъкът с отбранителни сделки, които германските законодатели трябва да одобрят на закрито заседание в сряда, включва и 100 000 устройства за нощно виждане от Hensoldt AG и Theon International по договор на стойност около 1 млрд. евро.
Министерството на отбраната също така иска да одобри закупуването на допълнителни ракети за противовъздушна отбрана IRIS-T SLM, произведени от Diehl, за 1,2 милиарда евро.
Припомняме, че през август германското правителство одобри законопроект за доброволна военна служба.
Германският министър на отбраната Борис Писториус обясни, че Бундесверът трябва да се разраства с оглед на новите реалности за сигурността за Европа.

САЩ пращат стратегически бомбардировачи B-52H на Източния фланг на Европа

Група американски стратегически бомбардировачи B-52H Stratofortress пристигнаха във военновъздушната база "Морон" в Испания, "за провеждането на многостранни учения съвместно с Финландия, Литва, Швеция и други съюзници и партньори“, съобщи Командването на ВВС на САЩ в Европа, предава INTERFAX.RU.
Общо в Испания пристигнаха три американски бомбардировача B-52H, които излетяха предния ден от военновъздушната база Барксдейл в Луизиана.
Както отбелязва командването, разполагането на сили и средства в рамките на подобни многостранни учения позволява на екипажите на стратегическите бомбардировачи на ВВС на САЩ да усъвършенстват тактиката на бързо реагиране на възникващи заплахи и да поддържат надежден потенциал за възпиране по Източния фланг на НАТО и в Далечния север.
В театъра на военните действия екипажите на бомбардировачите ще проведат серия от тренировъчни полети, симулиращи действия в сложно въздушно пространство с висока степен на заплахи, се казва в съобщението.

Генерал Рaйнхард Гелен и първото немско разузнаване след Втората Световна война

Един генерал струва много повече от един войник, а когато е готов да смени флага, за който се сражава, цената му се повишава значително. През далечната 1944 г. е ясно за всички в щаба на Нацистка Германия, че тази война върви към своя край и няма да завърши с победа. В този момент има твърде много кадри, които преценяват, че е по-добре да мислят за своите спасителни маршрути. Мнозина бягат в Южна Америка и Близкия изток.
Мартин Борман решава да създаде група „Odessa“, като акроним на „Organization of Former SS Members“. Немските генерали и командири ще се опитат да избягат от гнева на СССР, но фокусът на тази история е насочен именно към Бордман и неговите хора, поставени в една особено добра позиция – да срещнат съюзниците от другата страна.
Благодарение на закона за свобода на информацията в САЩ, някои любопитни погледи попадат на името Райнхард Гелен – един от най-добрите разузнавачи на Вермахта по време на Втората Световна война. И по някаква причина се оказва, че същият човек не просто прави кариера, а след време прилага наученото в една друга разузнавателна агенция – ЦРУ.......Прочети още

Delta Force – бойната единица на САЩ, която реално не съществува

Частните военни компании са известни като онази фракция, която може да получи зелена светлина за абсолютно всичко. Понякога е странно, че една от най-елитните съществува под командването на САЩ, но правителството отказва да признае за нейното съществуване. И сигурно се чудите коя точно е тази организация? Не е изненада, че става въпрос за така наречените Delta Force.
Това е военната организация, която преминава през най-крутите мерки, разполага с възможно най-добрите оръжия и отговаря за своите действия само пред един човек в света.
Известни са като Delta Force, но реално имат официално име – Special Forces Detachment-Delta или Tier One Special Mission Unit under Joint Special Operation Command. Въпросната организация често се свързва и с така наречените Зелени барети, дори споделя някои от техните военни структури, но въпреки това остава различна......Прочети още

Заседнали американски кораби осигуряват победа за съюзниците по време на Втората световна война край плажа „Омаха”

Често пъти случайности, определят развръзката на някоя битка и дори хода на войната, а от там и самата история. Такъв е и случаят с битката при плажа „Омаха”.
След като американският флот търпи поражение капитаните на миноносците решават да приближат своите кораби толкова близо до брега, че те почти засядат, но това им дава възможност да хванат на прицел германските стрелкови позиции с пряк огън, който се оказва смъртоносен.
Какво следва от това ще научите само, ако прочетете текста по-долу до край. Той е откъс от книгата „Двайсетте битки, които промениха света”......Прочети още

„Св. св. Кирил и Методий“ (НИК 421) отплава на четвъртата си полярна мисия

Научноизследователският кораб „Св. св. Кирил и Методий“ (НИК 421) от състава на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” отплава на своята четвърта полярна експедиция. Той беше изпратен с тържествена церемония на Морската гара във Варна. 
Очаква се корабът да достигне до българската антарктическа база на остров Ливингстън в края на декември, каза командирът на плавателния съд Радко Муевски. Преди това НИК 421 ще посети аржентинското пристанище Мар дел Плата. По план той трябва да акостира там около 15 декември.  По време на плаването НИК 421 ще спре и в Пунта Аренас в Чили. Екипажът трябва да се завърне у дома в средата на април 2026 г.

На този ден

На 8 ноември 1912 година миноносецът „Дръзки“ торпилира турския крайцер „Хамидие“. На 7 ноември египетските кораби „Акдениз“ и „Карадениз“, натоварени с 80 оръдия и боеприпаси за турските войски при Чаталджа отплават от Кюстенджа (дн. Констанца, Румъния) за Истанбул. За да осигури безпрепятственото им плаване турското командване блокира Варна като единствена база на българския флот. Вечерта на 7 ноември изходът от Варненския залив е наблюдаван от минния крайцер „Берк-и-Сатвет“ и миноносеца „Ярхисар“, а зад тях е разположен „Хамидие“. Около 20 часа „Ярхисар“ се насочва към устието на река Камчия, „Берк-и-Сатвет“ – на север от Варненското пристанище, а крайцерът – към нос Калиакра. В 22, 25 ч. отрядът миноносци под командването на капитан ІІ ранг Димитър Добрев напуска със загасени светлини Варненското пристанище и през северния проход на минното заграждение поема курс на североизток. Задачата е при откриване на противника да бъде атакуван от малка дистанция – първоначално бойните, а след това и транспортните кораби. В 00, 30 ч. на 8 ноември на около 32 мили (59, 3 км) източно от Варна е забелязан силуета на големия боен кораб „Хамидие“, въоръжен с 22 оръдия, два торпедни апарата и с екипаж от 400 души. Първи стреля от 600 м корабът „Летящи“, след него „Смели“ – от 300 м, а „Строги“ – от 150-200 м. В боя се включва и „Дръзки“, командван от мичман І ранг Георги Купов. Торпедният изстрел е даден в 0, 46 ч. от около 60-100 м. Торпедото попада в носовата част на „Хамидие“ и прави пробойна с размери около 10 кв. м. Убити са 8, а ранени – 32 души. Пораженията на „Дръзки“ са минимални – един 47 мм снаряд пробива димохода му. Победата на българския флот издига духа на войските ни при Чаталджа и оказва влияние върху сключването на по-благоприятно примирие. - Още за "Дръзки"

Военните моряци отбелязаха 113 години от първата българска морска победа

На 7 ноември 2025 г., по случай навършването на 113 години от първата българска морска победа - успешната атака на торпедоносеца „Дръзки” срещу турския крайцер „Хамидие”, пред Военноморския музей във Варна се проведе военен ритуал. Строят на почетния караул от състава на Военноморските сили беше приет от заместник-командира на Военноморските сили флотилен адмирал Ваньо Мусински. Веднага след това Представителният духов оркестър на ВМС изпълни химна на Военноморските сили „Български моряк“.
На ритуала присъстваха директорът на Военноморския музей д-р Мариана Кръстева, офицери от ВМС, представители на Съюза на ветераните от войните на България и Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва, много ветерани. На борда на кораба-музей бяха строени членове на Сдружение „Клуб миноносец „Дръзки“.
След словото на флотилен адмирал Мусински и отдаването на почит пред паметта на флотските герои, бяха поднесени венци и цветя пред Кораба-музей „Дръзки” и паметника на капитан І ранг Димитър Добрев, командвал отряда торпедоносци по време на бойните действия през 1912 г.
По инициатива на Асоциацията на възпитаниците на Морско училище - София и Клуб „Военни моряци“ към столичната организация на СОСЗР, съвместно с Военноморските сили на Република България, организира поклонение пред гроба на командира на торпедоносеца „Дръзки”  капитан I ранг Георги Купов в Централните софийски гробища. На церемонията присъстваха членове на асоциацията и клуба, както и група военнослужещи от ВМС.
Връзки с обществеността на ВМС

Варна върху две картини на Максим Воробьов от времето на Руско-турската война от 1828-1829 г.

Картината „Вид военного телеграфа под Варны“ се съхранява в „Государственный Русский музей“ (Държавен руски музей, Санкт Петербург). Тя е рисувана по поръчка на генерал-адютант Александър Христофорович Бенкендорф, началник на Императорската главна квартира. Картината е поглед от „Турна тепе“ (Жеравен връх) с военния телеграф и императорската палатка към Варненската крепост, обстрелвана от руския флот.
През 1828 г. (по време на Руско-турската война от 1828-1829 г.) Максим Воробьов, художник пейзажист, професор в Художествената академия в Санкт Петербург, е командирован към Главната квартира на Втора армия (армията на Балканите).
При обсадата на Варна (22 юли - 29 септември (11 октомври) 1828 г.) Воробьов се намирал (заедно с императора) на адмиралтейския кораб „Париж“. Тук той прави много рисунки* и акварелни етюди, послужили за основа на неговите картини: „Вид военного телеграфа под Варною“ (1829), „Берег моря близ Варны“ (1828-1829), „Взрыв города Варны“ (1830),  „Вид близ Варны на берегу Чёрного моря“ (1832) и други.

Картината „Взрыв города Варны“ била нарисувана по незапазена рисунка, направена от Воробьов в хода на войната (21 септември / 3 октомври) 1828 г. Картината е поглед от Варненския рейд към взривената от мина Варненска крепост.
На преден план е представен адмиралтейския кораб „Париж“. В далечината гъстият дим и прах от взривения бастион.
Между двата кораба (вдясно) - „Турна тепе“ (Жеравен връх) с бялата императорска палатка.
Източник: http://morskivestnik.com, Анастас Ангелов

„Летящите банани“ Н-21 и грешната им употреба във Виетнамската война

На 21 декември 1962 г. група от 15 „Летящи банани“ – името на транспортните хеликоптери H-21, се подготвят за излитане от военната база в Плейку от Южен Виетнам. Обикновено максималният брой във формация е около 12 хеликоптера, но 15 е нереална гледка за абсолютно всеки. Мисията на летателните апарати е да прави курсове от базата до джунглите на Северен Виетнам, където трябва да се разтовари военния персонал.
На 12 декември базата е преведена под бойна тревога, военният персонал трябва да се подготви за мисия, а детайлите ще бъдат предадени малко по-късно. Военното командване в помощ на Виетнам призовава всички 30 H21 за транспортирането на бойците от 81-а и 8-а транспортна бригада. В историята на Виетнамската война това ще бъде една от най-големите мисии и транспортът на огромна войска по въздух. Нарежданията са изпратени само до офицерите, които трябва да се запознаят с тяхната задача – да отговарят за логистиката и да водят сражението. Повече подробности се очаква да бъдат обявени......Прочети още

Президентът разговаря с военнослужещите от 61 Стрямска механизирана бригада

Държавният глава Румен Радев, който днес се срещна с личния състав на  61-ва Стрямска механизирана бригада, изказа благодарност на военнослужещите във формированието за това, че в нелеки условия  продължават с достойнство и чест да изпълняват своя дълг, да съхраняват и да развиват нови способности, съобщават от прессекретариата му. 
Президентът изрази очакване да няма забавяне по приемането на бронираните бойни машини „Страйкър“, първите от които по договор трябва да дойдат до края на годината. военнослужещите са поставили темата за промените в Закона за отбраната и въоръжените сили, които засягат отпуски, компенсации, служебно време, каза още президентът и върховен главнокомандващ Въоръжените сили.

Турската оръжейна компания АСЕЛСАН подписа споразумение за разширяване на сътрудничеството с румънската РОМАРМ

Водещата турска оръжейна компания АСЕЛСАН (ASELSAN) постави началото на нова инициатива за сътрудничество в Румъния, като подписа днес в Букурещ меморандум за разбирателство с румънската държавна оръжейна компания РОМАРМ (ROMARM) за разширяване на сътрудничеството в ключови области, съобщава изданието „Тюркийе тудей“.
Споразумението приоритизира съвместната работа по „умни“ муниции и усъвършенствани комплекти за насочване, две сфери с нарастващо стратегическо значение на фона на ускоряващата се модернизация на европейските въоръжени сили.
Румъния, която увеличи разходите си за отбрана и индустриалното сътрудничество откакто започна пълномащабната руска инвазия в Украйна, вижда фирмите от турската отбранителна промишленост като надеждни партньори с възможности за бързо разрастване, отбелязва изданието.
Споразумението сигнализира по-скоро за намерения за съвместно развитие на технологии, отколкото само за преки продажби. АСЕСЛАН отбеляза, че подобни международни партньорства сега са структурен компонент от глобалната ѝ стратегия да се позиционира не само като доставчик, но и като интегриран участник в архитектурата на сигурността и индустриалната база на страните партньорки.
Освен в сферата на електрониката и боеприпасите турската отбранителна индустрия осъществява и един от най-големите си проекти за износ на бронирани превозни средства в Румъния, напомня „Тюркийе тудей“.
Отокар, един от водещите производители на бронирани сухопътни превозни средства в Турция, в момента реализира договор на стойност 857 милиона евро за доставка на 1059 превозни бронирани машини „Кобра II 4×4“. Първите 278 машини ще бъдат произведени в Турция, а останалата част – в Румъния, като за първи път „Кобра II“ ще се произвежда в чужбина.
Източник: bta

Вестник Българска Армия, брой 45, ноември 7, 2025 година

Китай въведе в експлоатация най-новия си самолетоносач

Китайският флот навлиза в нов етап на модернизация с официалното въвеждане в експлоатация на третия китайски самолетоносач - "Фудзиен" (Fujian). Церемонията по вдигането на знамето и предаването на кораба се състоя тази седмица в провинция Хайнан в присъствието на президента Си Дзинпин, който извърши и инспекционна обиколка на борда, съобщи агенция Синхуа, цитирана от "Ройтерс". - (видео)
С това Китай демонстрира амбициите си да се превърне във водеща морска сила, но според анализатори и военни наблюдатели пътят до пълна бойна готовност на "Фудзиен" ще бъде дълъг и изпълнен с предизвикателства.
"Фудзиен" е първият китайски самолетоносач с плоска полетна палуба и електромагнитни катапулти, което го поставя в нов клас по мощ и възможности спрямо предишните два кораба - "Ляонин" и "Шандун". Последните са по-малки, преработени руски самолетоносачи и използват рампи за излитане на самолетите.
Новият кораб може да носи значително повече и по-тежко въоръжени изтребители, включително новия J-35 - палубна стелт версия, и радарния самолет за ранно предупреждение KJ-600, както и усъвършенстван вариант на вече използвания J-15.
По време на морските изпитания тази година, които достигнаха девет на брой, китайските военноморски сили тестваха основните системи на "Фудзиен". Според експерта Бен Люис, основател на платформата PLATracker, ще е необходимо поне още една година, преди корабът да достигне пълна оперативна готовност. "Работят почти изцяло с нови технологии - от системите до самолетите," коментира той.
Военният анализатор Колин Ко от Сингапурския институт "С. Раджаратнам" отбелязва, че показаните кадри от последните тестове разкриват излитания на самолети без въоръжение, което подсказва, че изпитанията все още са в ранен етап. Той подчертава, че въвеждането на самолета KJ-600 е стратегически пробив, който ще позволи по-добра координация в бойни условия и разширяване на радиуса на действие на китайския флот.
Ко допълва, че "Фудзиен" вероятно ще бъде използван и с вътрешнополитическа пропагандна цел, а китайският флот ще засили присъствието си около Тайван, макар реалната му роля при евентуален конфликт там да остава неясна.
"Това може да се окаже повратен момент за китайските военноморски сили, но остава да се види колко бързо ще усвоят новите възможности и как ще ги използват," казва експертът.
"Фудзиен" е дизелов кораб, което ограничава неговия обсег в сравнение с ядрените самолетоносачи на САЩ. Въпреки това, според последния доклад на Пентагона за китайската военна модернизация, новите кораби от този клас значително повишават способността на Китай да проектира военна мощ извън своите крайбрежни води, включително чрез електронна война и противолодъчни операции.
От въвеждането на първия самолетоносач "Ляонин" през 2012 г. Китай е действал предпазливо, използвайки корабите си предимно за обучение. Но сега, според наблюдатели, навлизането на "Фудзиен" бележи преход към по-смели и далечни мисии, включително на изток от Япония и в посока Гуам - където се намират ключови бази на САЩ. - Още китайски самолетоносачи

Източник: https://news.bg/

81 години от смъртта на Рихард Зорге

На днешната дата през 1944 г. е обесен Рихард Зорге - руски разузнавач и журналист.
Внук е на Фр. Зорге - ученик и съратник на К. Маркс и Фр. Енгелс. Зорге е мобилизиран в немската армия през 1914 г. и участва в Първата световна война. Член е на Независимата социалдемократическа партия от 1917 до 1919 г., членува в Германската комунистическа партия от 1919 г. Пропагандист е във Вупертал и Франкфурт на Майн, редактор на комунистическия вестник в Солинген. От 1924 г. е в СССР. Член е на КПСС от 1925 г.
През 30-те и 40-те години на миналия век е разузнавач на СССР в Германия, Япония и други страни. Успява да получи сравнително точна информация за броя на немските дивизии, съсредоточени през лятото на 1941 г. на границите на СССР, за датата на нахлуването на войските и за планираните военни действия.
През октомври 1941 г. е арестуван от японската полиция, през септември 1943 г. осъден на смърт и обесен. Погребан е в Токио.

Забравените герои на България: Генерал-майор Йордан Тимофеев Венедиков

Навършват се 68 години от смъртта на генерал-майор Йордан Тимофеев Венедиков.
Той е роден на 15 януари 1871 г. в с. Баня, Петричко. Завършва Военното училище в София (1892) и Генаралщабна академия в Торино, Италия (1908). На 2 август 1892 г. е произведен в чин подпоручик. През 1895 г. участва във въстание в Македония, а през 1896 г. в арменското въстание в Цариград, а по-късно и в Илинденското (1903). На военна служба постъпва отново през 1896 г. На 2 август е произведен в чин поручик, на 30 декември 1908 г. в чин майор. Служи в кавалерията: в 3- ти конен полк (1900) и в Кавалерийската школа в София (1904). Става адютант в Кавалерийска инспекция (1909) и командир на ескадрон в 1- ви конен полк (1910).
През Балканската война (1912-1913) с чин майор командва ескадрон в Кавалерийската дивизия, взема участие в сраженията около Лозенград и Люлебургас. През 1914 г. е произведен в чин подполковник.
По време на Първата световна война (1915-1918) командва 4- ти конен полк от Кавалерийската дивизия, с който се сражава в Македония и Добруджа. През март 1917 г. до юли 1918 г. е Главен редактор на военните издания, след това командва пехотна бригада. През 1918 г. е произведен в чин полковник.
От армията се уволнява през 1919 г., като работи във Военно-историческата комисия. Изследва войните през 1885 и 1912- 1913 г. През 1936 г. е произведен в чин генерал-майор (о.з.). Член е на Историческото дружество. Умира на 7 ноември 1957 г. в София.
Награден е с военния орден „За храброст” IV ст.; орден „Св.Александър” III ст.; народния ордена „За военна заслуга” III ст. и IV ст.

Как Червената армия пленява първото знаме на Вермахта

Точно преди 84 години се случва събитие, което постави основата на един от най-символичните епизоди на легендарния Парад на победата. През есента на 1941 г. части на Червената армия пленяват първите бойни знамена на настъпващите нацистки войски. Наскоро открити документи от военните години разказват как се е случило това.
Бойното знаме на военно формирование е символ на неговата военна чест, достойнство и слава. Това е знак, който обединява военна част и показва принадлежността ѝ към въоръжените сили на държавата. Не е изненадващо, че знамето има специално място във военната церемония. Например, добре познатият израз „преклони знамената“ означава да се признаеш за победен, да се подчиниш на силата на врага, тоест да бъдеш победен в битка или война. Но загубата на знамето става много по-голям срам, а залавянето му в битка, напротив, е голяма чест........Прочети още

7 ноември 1917 г. Октомврийската революция в царска Русия

На 7 ноември 1917 г. започва Октомврийската революция в Русия. В Петербург болшевиките на Владимир Ленин и Лев Троцки свалят правителството на Александър Керенски.
Революцията довежда до създаването на Съветския съюз - първата комунистическа държава в света, както и първата от класическите тоталитарни системи на ХХ в.
На 16 март 1917 г. абдикира последният руски император Николай II. Властта в Русия е поета от временното правителство на Керенски. Малко след това в Петроград пристига Ленин. Той констатира, че има великолепна възможност малобройната, но дисциплинирана комунистическа партия да вземе властта.
Първият опит за въстание през юли 1917 г. се проваля и вождът на революцията е принуден да се укрива. Но вторият опит през октомври 1917 г. вече е успешен. Начало на въоръжената акция дава залпът на крайцера „Аврора”. С щурм, въпреки липсата на съпротива, е превзет Зимният дворец и са арестувани членовете на Временното правителство. Начало на въоръжената акция дава залпът на крайцера „Аврора”. Ключова роля в болшевишкия преврат изиграва Лев Троцки, чието истинско име е Лейба Давидович Бронщейн.
В качеството си на председател на Петроградския съвет на работническите и войнишките депутати той е на практика военен ръководител на преврата. Именно по негови указания първо са атакувани ключови обекти като Централната поща, Държавната банката, гарите и др. Болшевиките бързат да сложат ръка и върху всички търговски и частни банки, бижутерийните магазини, сейфовете на големите търговски предприятия, частните взаимоспомагателни каси, банковите филиали в заводите.
Установена е „диктатура на пролетариата”, създадено е първото съветско правителство - Съвет на народните комисари начело с Ленин.
По негова заповед на 6 януари 1918 г. е разпуснато законно избраното чрез свободни и демократични избори Учредително събрание. Последица от октомврийския преврат е разрушителната гражданската война в Русия.
Създадената през октомври 1918 г. от Ленин първа в света Социалистическа държава на работниците и селяните всъщност представлява германски протекторат чак до разгрома на Германия, през ноември 1918 г. Немците осигуряват на новия режим военна и материална помощ. Финансовата подкрепа за болшевиките започва още от края на 1914 г. Според германските официални документи болшевиките са получили 72 млн. златни марки, като по-голямата част от сумата е връчена след 7 ноември 1917 година. Финансирането е прекратено през юли 1918 г., когато е убит германският посланик в Москва граф Мирбах.
Идеята, че революцията била организирана от световното еврейство, се появила малко по-късно, около 1918 г., когато Троцки поел военното министерство на новосъздадената Съветска държава. Сред комисарите и началниците на различни политически управления действително имало много евреи. Но този факт не бил свързан с митичния “световен заговор”, а с факта, че евреите в царска Русия били една от дискриминираните и преследвани нации. Протестните настроения в еврейските кръгове били по-популярни отколкото в руското общество. Но имало недоволни и сред другите малцинства в Русия – фини, латиши, литовци, естонци.
Историците в цял свят смятат тезата за “еврейската революция” в Русия за нищо повече от мит. Според тях Великата октомврийска социалистическа революция е чисто руски феномен. На Запад дори не обособяват двете революции – Февруарската и Октомврийската, а обсъждат само една революция – от 1917 г. Историците посочват като причини за нея: социалните, класовите и икономическите проблеми в самата Русия. Обясняват природата на революцията с положението на работниците, с не докрай разрешените въпроси за собствеността на земята, с националните проблеми в отделните райони, плюс огромното натоварване на руското общество, свързано с участието на страната в Първата световна война. Русия била изтощена от загубите, от постоянните поражения; настроенията сред армейските части били крайно лоши; след три и повече години война Русия не искала повече да воюва.

Ухажването на България в навечерието на Първата Световна война

Първата Световна война може да се разглежда много сериозно от всеки истински анализатор, който търси основните причини за поредната национална катастрофа, която ще последва след нея. Във време, в което света вярва, че тежката индустрия ще позволи издържането и воденето на по-дълга и сериозна война, можем да забележим, че България се намира в окото на бурята. Отпускането на примката и воденето на междусъюзническа война, се оказва пагубно.
Погледът на съседките е много ясен, те не желаят да имат силен съюзник в този глобален конфликт, те искат само да разграбят територията и бързо да я поделят. Единственият апетит, който стои в този момент, преди повече от век е обединение на териториите, в които има многобройно българско население. Водената политика за включването на България в Първата Световна война продължава точно с това изкушение и всеки има огромното желание да използва военната сила на страната за свои собствени цели, като не забравя да предлага именно това......Прочети още

20 години Асоциация на Сухопътните войски на България

20 години изминаха от деня, 8 ноември 2005 година, когато 24 учредители физически лица и 4 юридически лица учредиха Сдружение „Асоциация на Сухопътните войски на България”.

Сред тези 24 души бяха генерали и офицери от СВ, били техни командващи и служители на отговорни постове в тях и в страната. Те собственоръчно писаха и поправяха предложения проект на Устав, който надживя много от тях и остана почти непроменен 20 години. Може би именно този устав я направи толкова силна и устойчива във времето и хората, които работиха за нея.......Прочети още

Килът на водещия турски малък ракетен кораб от нов тип беше положен

На 27 октомври 2025 г. в корабостроителницата в Тузла, в азиатската част на Истанбул, се проведе церемонията по полагане на кила на водещия малък ракетен кораб на турския флот (по същество голям ракетен катер) по програмата Milli Hücumbot (Национален бърз атакуващ кораб (FAC)). Първата церемония по рязане на стомана за този кораб се състоя в корабостроителницата на 8 юли 2025 г.

НАТО е изпреварило Русия по производство на боеприпаси, заяви Марк Рюте

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте обяви, че Алиансът е изпреварил Русия по производство на боеприпаси след години на изоставане.
Говорейки на Индустриалния форум на НАТО в Букурещ, Рюте заяви, че „доскоро Русия произвеждаше повече боеприпаси от всички съюзници от НАТО взети заедно“, но добави, че това вече не е така, тъй като западните отбранителни индустрии увеличават производството.
„В рамките на алианса сега откриваме десетки нови производствени линии и разширяваме съществуващите. Произвеждаме повече, отколкото сме правили от десетилетия“, каза той. „Вече обръщаме тенденцията в производството на боеприпаси“, добави Рюте пред лидери от индустрията, подчертавайки, че държавите от военния блок сега произвеждат „повече, отколкото са произвеждали от десетилетия“.
Рюте подчерта, че силната отбранителна промишленост е от съществено значение за силен съюз и че решението на лидерите на НАТО на срещата на върха през юли в Хага да увеличат разходите за отбрана до 5% от БВП до 2035 г. води до сериозен тласък в снабдяването с военновъздушни способности – от самолети и танкове до дронове, боеприпаси, кибер и космически активи.
„Има повече пари на масата и още повече ще потекат“, каза той, отбелязвайки, че европейските съюзници и Канада значително увеличават инвестициите.
„Но разбира се, само парите не могат да осигурят сигурност. Нуждаем се от способности, от оборудване, от истинска огнева мощ и, разбира се, от най-модерните технологии“, добави той.
Шефът на НАТО също предупреди, че предполагаемата заплаха от Русия ще продължи и след войната в Украйна и подчерта нарастващото сътрудничество в областта на отбраната между Москва, Китай, Северна Корея и Иран.
„Не можем да бъдем наивни. Трябва да сме подготвени“, каза той.
Източник: https://trud.bg/

Британските изтребители F-35 - провал за над 130 милиарда

В България може много да недоволстваме от високата цена, бавната доставка и "детските болести" на нашите нови изтребители F-16 Block 70, но проблемите ни изглеждат нищожни в сравнение с тези, които срещат във военновъздушните сили на Обединеното кралство с техните F-35. И в техническо, и във финансово отношение.
Доклад на комисията за публична отчетност към британския парламент остро разкритикува работата на Министерството на отбраната в Лондон по програмата за придобиване на американските F-35, като оценката е, че поредица от лоши краткосрочни решения рязко са повишили дългосрочните разходи - като в същото време стелт изтребителите не могат да изпълняват задачите, за които са купени, пише The Register.
Подобна оценка вече направи и одитният орган на кралството.
Най-сериозната слабост на британските F-35 е, че те не притежават никаква способност за отдалечено поразяване на земни цели. За тази цел е разработена ракетата Spear, която вече е напълно готова, но чака интеграция чрез софтуерния ъпгрейд Block 4, по който производителят на самолета Lockheed Martin има натрупано вече 6-годишно закъснение.
Иначе казано, поне до 2031 г. британските F-35 могат единствено да пускат бомби по земните цели, "като през Втората световна война", както отбелязват от парламентарната комисия.
Това се случва на фона на установен принцип на работа във военното ведомство да се бавят определени покупки до последния момент с цел да не се излиза от годишните бюджетни рамки. Това е утроило очакваният разход за целия живот на самолетите до 57 млрд. лири или 75 млрд. долара - и това е без разходите за персонал, гориво и инфраструктура.
Ако сметнем и тях и 6-годишните забавяния около нужната инфраструктура за ескадрилата на британските ВМС, която лети на F-35, крайният резултат е главозамайващите 131 млрд. долара. Вероятно все още не е по-евтино евентуалният противник просто да бъде оставен да бомбардира Лондон, но сумата е убийствена - особено на фона на това, че има още куп проблеми.
Сред тях е липсата на достатъчно на брой подготвени инженери, които да поддържат изключително сложните самолети. Британското издание напомня, че при съвместни маневри през 2021 г. американският Корпус на морската пехота е осигурявал близо двойно повече специалисти средно на самолет в сравнение с британските ВМС.
На фона на последното, Лондон купува още F-35A - модификация за използване от сухоземни бази и не е ясно дали ще разполага с достатъчно от вертикално излитащите и кацащи F-35B за двата си самолетоносача.
Допълнителен проблем е фрагментацията. Даже само в рамките на Европа има немалко оператори на F-35, но различия в оборудването, софтуерните версии и други специфики затрудняват директното прехвърляне на различни способности между машините.
Великобритания иска да въоръжи своите F-35 с ядрено оръжие, като процесът ще бъде наблюдаван внимателно от депутатите - те поискаха в рамките на 6 месеца да им бъдат предоставени ясни срокове. С оглед всичко, случило се с програмата до момента, не е много ясно дали те ще бъдат спазени - и на каква цена.
Източник: https://money.bg/

Хърватия купува 18 гаубици „Цезар“ от Франция

Хърватия ще поръча 18 самоходни артилерийски гаубици „Цезар“ от Франция за 320 милиона евро в рамките на програмата си за модернизация на въоръжените си сили, съобщи хърватското Министерство на отбраната за АФП.
Очаква се поръчката, която е одобрена от Комисията по отбрана на хърватския парламент, да бъде официално подписана през декември, след като бъде одобрена от правителството, съобщи вчера министерството. Финансирането ще дойде от програма на ЕС за заеми за отбрана, обявена през пролетта на 2025 г.
Тези заеми са предназначени за финансиране на проекти в сектори, определяни като приоритетни – боеприпаси, дронове, системи за противовъздушна отбрана, изкуствен интелект и киберсигурност. Най-малко 65 на сто от компонентите по тези проекти трябва да са произведени в ЕС, Украйна или някои други европейски страни като Норвегия.
Поръчката на Хърватия е разделена на две части: първата се отнася до самите гаубици „Цезар“, втората включва оборудване за наблюдение, превозни средства, оборудвани с комуникационни системи, и бронирани превозни средства, както и камиони с висока проходимост за транспортиране на боеприпаси, според министерството.
Доставката на гаубиците е планирана за 2029 г.
„Цезар“ е 155-милиметрово оръдие, монтирано на камион, способно да изстреля шест снаряда на разстояние от 40 км за по-малко от минута. То е на въоръжение във френската армия от 2008 г. и се е доказало на украинското бойно поле срещу Русия. Хърватия, която наскоро одобри инвестиционен план от 1,9 милиарда евро за модернизиране на отбраната си, планира също да придобие 44 германски танка „Леопард 2А8“, 420 камиона „Татра“, чешко производство, и системи за защита от дронове.
Източник: bta

Великобритания най-накрая получи бронирани машини Ajax, но научи ли си урока

Британската армия обяви първата доставка на бронирани превозни средства Ajax, с осем години закъснение и на фона на въпроси относно тяхната актуалност, тъй като евтините дронове доминират на бойните полета в Украйна, пише The ​​Guardian.
Заместник-министърът на отбраната Люк Полард заявява, че първите 50 машини, всяка от които струва близо 10 милиона лири, са готови за разполагане на източния фланг на НАТО, макар да признава проблемите от миналото, когато сроковете за доставка през 2017, 2020 и 2021 г. не бяха спазени.
"Има много уроци, които можем да научим", коментира Полард в завода за производство на Ajax в Мертир Тидвил, Южен Уелс. "Сключването на договора за Ajax отне много, много години... и трябва да съкратим този срок значително [до] само няколко месеца", допълва той.
"Нашата мисия като страна е да подкрепяме нашите съюзници от НАТО и по-специално да осигурим източния фланг", заявява министърът, въпреки че няма конкретни съобщения за използването на превозно средство, чиито дълги закъснения се превърнаха във "военен срам", пише британският вестник.
Когато Ajax, въоръжено разузнавателно превозно средство, беше пуснато в експлоатация за първи път през 2010 г., се очакваше доставките да започнат в началото на 2017 г., но когато договорът с фиксирана цена от 5,5 млрд. лири беше възложен на американската фирма General Dynamics, това се отложи за юли 2020 г.
Първите демонстрации през 2020 и 2021 г. показаха, че Ajax е засегнат от прекомерни вибрации и шум. Тестовете са спрени, след като 11 войници са били подложени на дългосрочно медицинско наблюдение поради оплаквания от шум в ушите и загуба на слуха.
Полард заявява, че не може да посочи колко войници все още страдат от слухови проблеми, позовавайки се на конфиденциалността на пациентите, но "тези проблеми са останали в миналото“ и "ако не беше безопасно, нямаше да го предоставим на въоръжените ни сили".
Демонстрациите на Ajax, проведени на кратко разстояние от производствения обект, разкриват, че той все още е шумен, макар и не прекомерно. Двойна защита, тапи за уши и предпазители, са били особено полезни за подобряване на безопасността, според военни източници.
Въпреки че има няколко варианта, основният модел Ajax е проектиран за авангардно разузнаване – действащ в "сивата зона“ или дори зад вражеските линии – разузнавайки позиции от разстояние 5 мили (8 км). Използвайки редица камери и сензори, той е проектиран така, че тричленният му екипаж да не се налага да излиза, оставайки вътре за седмица, ако е необходимо.
Дългите забавяния доведоха до появата на Ajax в четвъртата година от войната в Украйна, където танковете и бронираните превозни средства не успяха да постигнат значителни победи за нито една от страните. Конфликтът се доминира от евтини еднопосочни дронове, които стават все по-ефективни в унищожаването на бронирани превозни средства – които лесно се откриват близо до фронтовата линия.
Войниците, участващи в програмата, твърдят, че това не означава, че Ajax е загуба на средства, и посочват, че Великобритания има различен военен подход. "Ние не бихме воювали като украинците“, посочва Андрю Ролинсън, командир на превозно средство Ajax, като изтъква, че то не би било ефективно, ако просто бъде хвърлено в окопна война по украински модел.
Въпреки че някои признават, че разузнавателните функции на Ajax могат да бъдат заменени от дронове, Ролинсън също така заявява, че по-евтината технология има свои ограничения. "Не трябва да мислим, че щом задуха вятър, не можем да издигнем дроновете“, допълва той и подчертава, че при много евтини дронове животът на батерията "е около 30 минути до един час“.
Британската армия ще влезе във война или ще се ангажира с поддържане на мира в следвоенна Украйна или другаде, заедно със съюзниците си, и ще използва пълния спектър от военни способности, от изтребители до пехота, добавиха военни източници.
Производството на нови бронирани разузнавателни превозни средства се счита за част от поддържането на цялостния военен капацитет на Обединеното кралство, като същевременно осигурява заетост на 4100 души в страната.
Министерството на отбраната на Великобритания е поръчало 589 превозни средства Ajax и техни варианти, като пълната доставка трябва да бъде завършена в края на десетилетието.
Източник: https://www.focus-news.net/

Латвия прехвърля още 21 бронетранспортьора Patria на Украйна

Латвия ще прехвърли 21 произведени в страната бронетранспортьора Patria 6x6 на Украйна. Това съобщи вчера Министерството на отбраната на страната.
В сряда, 5 ноември, латвийският министър на отбраната Андрис Спрудс прие министъра на отбраната Денис Шмихал, който пристигна в Латвия, за да обсъди сътрудничеството между двете страни в отбранителния сектор.
Днес Шмихал ще получи и последната партида латвийски бронетранспортьори Patria 6x6 във военната база в Адага.
"Дарението на бронетранспортьори, произведени в Латвия, е значителна подкрепа за защитниците на Украйна и възможност за тестване на силата и възможностите на латвийските бронирани машини в реални бойни условия“, подчертава Спрудс.
Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) ще получат и резервни части, специални инструменти за ремонт и оборудване, необходими за обслужване на бронетранспортьори, както и мобилна ремонтна работилница от контейнерен тип и документация за поддръжка.
Ще бъдат доставени и ремонтни комплекти за отстраняване на бойни повреди по бронетранспортьорите.
През септември Латвия съобщи за предаването на Въоръжените сили на Украйна на поредна партида от произведени в Латвия бронетранспортьори Patria 6x6 и друга военна техника.
През април Латвия, която е съпредседател на така наречената "Коалиция от дронове“ в рамките на Контактната група за отбрана на Украйна заедно с Великобритания, съобщи за изпращането на 1500 дрона в Украйна.

Пропагандата на Гьоблес превръща немското общество в убийци

В края на Втората Световна война, когато германците осъзнават, че целият свят е настръхнал срещу тях, отчаяните мерки започват да се предприемат по всички параграфи. Един чутовен фанатизъм най-накрая ще използва дори децата за бой, но преди това ще има въвеждането и на други интересни мерки за действие. Когато започват бомбардировките над немска територия, повечето съюзници се озовават в един особен и специално подготвен ад.
Противовъздушната защита на Германия може да се смята за особено добра по това време. Стотици пилоти предпочитат да скочат от самолета и да се надяват, че ще оцелеят на вражеска територия. На земята обаче ги чака друга изненада. Местното население по никакъв начин не прави престоя им малко по-добър. Някои пилоти си спомнят, че освен псувните и плюенето, често към главите им политали и камъни......Прочети още

Защо им е нов калибър на руските автомати?

Може би основният калибър на руските стрелкови оръжия ще бъде променен и това ще засегне легендарните автомати “Калашников”. Поне оръжейниците правят съответните изявления. Защо в момента менят калибъра на автоматичните оръжия в СССР, какъв може да бъде новият калибър и защо се предполага такава реформа?
Един патрон за двама - основният калибър на автоматичните оръжия в руската армия от 1974 г. е патронът с калибър 5,45 х 39 мм, създаден за щурмова пушка AK-74. В същото време са запазени и боеприпасите от 7,62 мм патрони, използвани от автоматите АКМ и АК-47. По ред причини предимството е дадено на по-малкия калибър, но се запазва и по-тежкият.........Прочети още

На тази дата

На 6 ноември 1915 година загива Христо Чернопеев (Черньо Пеев) – деец на националноосвободителното движение в Македония и Одринско.
Роден през 1868 г. в с. Дерманци, Ловешко, той завършва ІІІ прогимназиален клас в Плевен, отбива редовната си военна повинност и остава на служба като унтерофицер и фелдфебел от 15-и пехотен ломски полк.
През 1899 г. напуска армията, за да се включи в македоно-одринското освободително движение. Войвода на чета в Кукушко (1900), Горноджумайско (1901 – 1902) и по време на Илинденско-Преображенското въстание (1903). След Младотурската революция (1908) участва в създаването на Народната федеративна партия (Българска секция) и на Българската народна македоно-одринска революционна организация (1910).
В Първата балканска война (1912 – 1913) начело на голяма чета подпомага действията на Родопския отряд при освобождаването на Банско, Разлог, Кавала и др., а във Втората балканска война (1913) – действията на 27-и чепински и на 28-и стремски полк в Радовишко, Македония. За бойните си заслуги е произведен в подпоручик (1913). Народен представител в ХVІ и ХVІІ Обикновено народно събрание.
След включването на България в Първата световна война (1915) се отказва от депутатския имунитет, за да замине на фронта като командир на 1-ва рота в 6-и пехотен македонски полк. Загива в бой с френска войскова част при Криволак в Македония. През 1945 г. гробът му в двора на църквата „Успение Богородично“ в щипския квартал Ново село е заличен от югославската власт. Кавалер на войнишки кръст „За храброст“ ІІІ степен.

90 години от първия полет на Hawker Hurricane

На 6 ноември 1935 г. първи полет прави прототипът на витловия изтребител моноплан Hawker Hurricane – машина, която често е засенчвана от появилия се малко по-късно Supermarine Spitfire, но която има важно място в Кралските ВВС в първите години на Втората световна война.
Първият прототип, носещ борден номер K5083, е произведен през август 1935 г. в завода на Hawker в Кингстън, след което е превозен на части и сглобен на летището в Бруклендс в края на октомври. След две седмици наземни тестове и рулирания, първият полет става факт на 6 ноември 1935 г. Машината е пилотирана от капитан Джордж Булман.
В началото на 30-те години на миналия век Кралските ВВС разполагат с едва 13 ескадрили биплани, като Hawker Fury, Hawker Demon и Bristol Bulldog. По това време пари и желания за сериозни технически иновации няма. В началото на 1934 г. Въздушното министерство на Великобритания пуска спецификация F.7/30, която цели създаването на изтребител с максимална скорост от 400 km/h и който да е въоръжен с четири картечници.
Главният конструктор на Hawker Сидни Кам има готовност да създаде изтребител моноплан, но се сблъсква със скептицизъм на много нива и предлага подобрена версия на моноплана Hawker Fury. Проектът му е отхвърлен и в крайна сметка, по спецификация F.7/30 е приет на въоръжение друг биплан – Gloster Gladiator.
Кралските ВВС и Въздушното министерство, обаче започват да си дават сметка, че в бъдеще ще има нужда от по-скоростен и по-тежко въоръжен изтребител. В края на 1934 г. е пусната спецификация F.5/34, която цели създаването на скоростен изтребител с осем картечници, а през януари 1935 г. е дадена нова спецификация (F.36/34), която цели създаването на едноместен еднодвигателен моноплан изтребител с осем картечници.
Паралелно с това Кам работи усилено по създаване на моноплан изтребител. Той първоначално е задвижван от Rolls-Royce Goshawk, но след това се минава на новия и непроверен Merlin. Така и се стига до създаването на Hawker Hurricane.
Заводските му изпитания приключват през пролетта на 1936 г., след което прототипът е предаден за изпитания от Кралските ВВС. Те приключват с повече от положителна оценка, въпреки капризите на мотора Merlin. През юни е дадена първата поръчка за общо 600 изтребителя.
Hurricane се появява почти паралелно с доста по-съвършенния Spitfire, но първоначално той получава приоритет в производството, а причината за това е прозаична – изделието на Hawker е много по-просто и евтино за производство, а Кралските ВВС имат отчаяна нужда от модерни изтребители в голямо количество.
Първият сериен Hurricane полита през октомври 1937 г., а към средата на следващата година на въоръжение са вече 50 самолета.
Изтребителят се сражава от първия ден на британското участие във Втората световна война. По време на Битката за Англия, 31 от общо 61 изтребителни ескадрили с които разполагат Кралските ВВС са въоръжени с Hurricane. Макар и засенчен от Spitfire, изтребителят става работния кон на британците по време на битката, като повече от половината въздушни победи са на сметката на летци, които ползват Hurricane.
Изтребителят, обаче бързо достига максимума, който може да се изстиска от конструкцията. Наличните машини се насочват към второстепенни задачи и фронтове, а новите варианти са предназначени основно за удари по земни цели.
Производството е спряно през 1944 г. след 14 487 произведени бройки.
Източник: https://aero-bg.com/

Атомен самолетоносач на САЩ акостира в Пусан

Атомният самолетоносач на САЩ USS GEORGE WASHINGTON (CVN-73) пристигна днес във военноморска база в Пусан – вторият по големина град в Република Корея, съобщи агенция Йонхап. В ударната група на самолетоносача са още ракетен крайцер и два ескадрени миноносеца, оборудвани със Aegis. Визитата в пристанище Пусан е предвидена за попълване на запаси.
„Военноморските сили на Република Корея планират и занапред да укрепват обмена и сътрудничеството между ВМС на двете страни“, заявиха южнокорейските военни.
Това е първото посещение на американски самолетоносач в южнокорейско пристанище по време на мандата на президента И Дже Мьон, който спечели изборите в началото на юни.
Властите на КНДР традиционно се отнасят критично към появата на американски самолетоносачи в базите на Южна Корея. Сестрата на лидера на КНДР, Ким Йо Чжон, преди време нарече това „проява на най-голяма враждебност“. Акостирането на кораба идва, след като в края на октомври президентът на САЩ, Доналд Тръмп, посети Република Корея, но не успя да договори среща с председателя на държавните дела на КНДР, Ким Чен Ун, на границата, както се предполагаше.
Източник: https://www.maritime.bg/

"Монд": Украинските сили в Покровск са в безнадеждно положение 

В репортаж за ситуацията в Покровск френският в. Le Monde признава, че положението на войниците от украинските въоръжени сили, останали в града, е безнадеждно. "Руската пехота напредва вътре в града, един от последните големи градски центрове в Донецка област, все още под контрола на киевските сили. Промяната в тактиката на Москва, насочена към нарушаване на украинската логистика, дава плодове след шест месеца усилия", коментира "Монд". "Хванат в клещи на север и със стотици руски пехотинци, проникнали по южните и източните флангове, град Покровск може да се окаже първото важно украинско селище, завладяна от руската армия след Авдеевка през февруари 2024 г. Образувайки заедно с Мирноград агломерация, някога населена със 100 000 жители, Покровск е преди всичко важен логистичен и железопътен център, който би могъл да служи като трамплин за силите на Москва с оглед на атаки към Днепропетровска област", пише френското издание. Същевременно интервюираните украински войници критикуват командването си за това, че ги е поставило в тази ситуация.
От 26 октомври началникът на Генералния щаб на Русия Валерий Герасимов твърди, че „5500 украински войници са обкръжени в Красноармейск (името на Покровск по съветско време)", пише френският вестник. Той добавя, че "проход с ширина от 1 до 3 километра остава под украински контрол в северната част на града, което означава, че обкръжението му не е пълно, но този маршрут е под постоянен обстрел от руски дронове, които атакуват превозни средства, опитващи се да снабдяват украинските части".
Изданието посочва, че „градските боеве теоретично биха могли да продължат с месеци и точно този сценарий несъмнено е предпочел украинският Генерален щаб“. „Прекъсването на доставките обаче поставя силите на Киев в безнадеждно положение“, подчертава вестникът. 
Офицер от украинската мотострелкова бригада, който се намира в Покровск, казва пред "Монд", че настоящата ситуация е причинена от „грешки в командването“ на украинските въоръжени сили, поради които „нямаше нормално снабдяване в продължение на няколко седмици“, а през последните дни градът е „напълно отрязан". Според него градът предвид размера си „би могъл да издържи месеци“, но сега загубата му от Киев е въпрос на „дни, най-много две седмици“. Подобно мнение изрази и неназован офицер от морската пехота, който според статията не е бил упълномощен да говори с медиите.
Във връзка с критичната ситуация, в която се намират украинските военни части, хванати в капан в агломерацията на Красноармейск, вестникът обръща внимание на засилената критика, отправена към главнокомандващия на украинските въоръжени сили Александър Сирски. "Монд" отбелязва, че по време на предишни големи градски битки край Артемовск (украинското име - Бахмут) през 2023 г., край Авдеевка през 2024 г., както и по време на нахлуването на украинските въоръжени сили в Курска област, украинските медии вече са го обвинявали, че е пропилял живота на хиляди войници, за да забави неизбежното, вместо да проведе организирано отстъпление. Вестникът признава също, че в други части на ДНР под контрола на Киев „ситуацията не е много по-добра“.
Източник: "Монд", ТАСС

Руски медии: САЩ извършиха тест на ракета Minuteman III, способна да носи ядрена бойна глава

Във военновъздушната база Ванденберг в Калифорния беше проведено изпитателно изстрелване на невъоръжена междуконтинентална балистична ракета Minuteman III, способна да носи ядрена бойна глава, предава РИА Новости.
"Невъоръженият обратно връщащ се апарат (RV) на междуконтиненталната балистична ракета прелетя приблизително 4200 мили до изпитателния полигон за противоракетна отбрана "Роналд Рейгън“, съоръжение на Командването за космическа и противоракетна отбрана на американската армия, на атола Куаджалейн в Маршаловите острови“, се казва в изявление на 30-то крило на Космическите сили на САЩ.
Изпитанието беше счетено за успешно проведено, а самото изстрелване беше описано като рутинно. Според агенцията от САЩ твърдят, че то било е част от редовните проверки за готовност и точност на ракетната система Minuteman III, която е на въоръжение в САЩ повече от половин век.
Според Проекта за ядрена информация на Федерацията на американските учени, ВВС на САЩ експлоатират приблизително 400 ракети Minuteman III, които имат обхват над 6000 мили. Те са разположени в силози в Колорадо, Монтана, Небраска, Северна Дакота и Уайоминг.
"Това не е просто изстрелване, а цялостен тест, потвърждаващ способността на системата да изпълнява основната си мисия“, заяви подполковник Кари Рей, командир на 576-та тестова ескадрила, предава руската медия .
Тестът беше вторият през последните два месеца: през септември американските подводни сили изстреляха четири невъоръжени ракети Trident II D5 в Атлантическия океан. Самата ракета Minuteman III беше тествана преди това през февруари. - Още за Minuteman III
Източник: https://www.focus-news.net/

Турция отчита рекорден износ на оръжия и авиационна техника на стойност 6,7 млрд. долара

Турската отбранителна и аерокосмическа индустрия е реализирала износ на стойност 6,7 милиарда долара през първите десет месеца на 2025 г., което е ръст от 31% спрямо същия период на миналата година. Това съобщава председателят на Управлението на отбранителните индустрии (SSB) Халук Горгун, цитиран от Turkiye Today.
Само през октомври износът възлиза на 708 милиона долара, като делът на сектора в общия износ на страната е достигнал 3,5%. Ръстът се дължи на силното търсене на турски дронове, бронирани машини, военноморски платформи и системи за електронна война в Близкия изток, Африка и Централна Азия.
През 2024 г. Турция е изнесла продукция на стойност над 5,5 млрд. долара, а целта за 2025 г. е износът да надхвърли 8 млрд. Горгун подчерта, че устойчивият растеж е резултат от засиленото международно сътрудничество и разширяването на индустриалната екосистема, в която все по-голяма роля играят малките и средните предприятия.
Източник: https://www.focus-news.net/

Путин награди разработчиците на „Буревестник“ и „Посейдон“: Русия не заплашва никого, а развива ядрения си потенциал

Руският президент Владимир Путин награди разработчиците на крилатата ракета „Буревестник“ и безпилотния подводен апарат „Посейдон“, предаде руската държавна агенция ТАСС. Той подчерта, че разработката е от историческо значение за Русия през целия ХХI век. По думите му, ядреното торпедо „Посейдон“ може да се движи няколко пъти по-бързо от всички съвременни бойни кораби, а „Буревестник“ превъзхожда всички други ракетни системи по обхват. Путин отбеляза, че разузнавателен кораб на НАТО се е намирал в близост до изпитателната зона на „Буревестник“ на 21 октомври, но Русия не се е намесила в дейността му. "Мисля, че в това са могли да се убедят и чуждестранни специалисти, тъй като по време на изпитанията „Буревестник“ на 21 октомври в района постоянно присъстваше разузнавателен кораб на НАТО. Не сме се месили в работата му. Нека погледат“, каза руският лидер. Русия работи върху ново поколение крилати ракети с ядрени двигатели – те в перспектива ще станат хиперзвукови, съобщи още той........Прочети още

Още ВПК

Испания се присъедини към мисията на НАТО „Източен страж“ с първото разполагане на самолет-танкер

Испанският самолет-танкер A400M извърши мисия за презареждане по време на полет на два изтребителя „Юрофайтър“ на испанските военновъздушни и космически сили. Това беше първото оперативно участие на страната в мисията за въздушно патрулиране „Източен страж“ на източния фланг на Алианса, предаде испанската новинарска агенция ЕФЕ.
Щабът на мисията определи разполагането като важен етап, който затвърждава ролята на A400M като увеличаващ силите в реални операции.
Операцията „Източен страж“ беше подета с цел да се подсили източната граница на НАТО след нахлуване на руски дронове в съюзническото въздушно пространство.
Приносът на Испания включва два изтребителя „Юрофайтър“ от 11-о крило (Морон, Севиля) и един A400M от 31-во крило (Сарагоса), всички разположени във военновъздушната база Шяуляй в Литва под командването на отряда „Вилкас“ („вилкас“ означава „вълк“ на литовски, бел. аг.).
По време на петчасовата мисия, A400M, предназначен да зарежда самолети по време на полет, снабди с гориво испанските изтребители, удължавайки издръжливостта им при патрулиране и осигурявайки непрекъснато покритие на мисията.
„Изпълнението на тази мисия в рамките на операция „Източен страж“ демонстрира високото ниво на интеграция на испанската военна техника и персонал за гарантиране на териториалния суверенитет на източния фланг на алианса“, каза подполковник Oлгадо, ръководител на отряда „Вилкас“.
Според щаба, мисията потвърждава стратегическия принос на Испания към НАТО, като засилва автономността и гъвкавостта на Алианса чрез възможността за зареждане с гориво по време на полет.
Източник: bta

Днес празнува Военната полиция. Да се върнем 148 години назад в историята й

Историята на военната полиция е, неизменна част от историята на българските въоръжени сили и води началото си от самото зараждане на Третата Българска държава.
Военна полиция е пряк участник в Балканската, Първата и Втората световни войни. Дейността на Военната полиция е преустановена през 1947 г.
След края на студената война новата стратегическа среда на сигурност и модерното мислене налагат Военна полиция да бъде възстановена. На 05.11.1991 г. с Постановление № 217 на Министерския съвет се създава Военна полиция на регионален принцип. С този държавнически акт реално се създава първото формирование в българските въоръжени сили по образец на НАТО.
С чувство на гордост можем да твърдим, че днешните служители на Военна полиция са наследници и пазители на славни успехи и традиции.
История и развитие на българската военна полиция 19 - 21 век......Прочети още

Исторически календар

На 5 ноември 1887 година в Пловдив е роден генерал от артилерията Георги Попов (1887 – 1953).
Завършва Военното училище в София (1907) и Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург (1914). Участва във войните за национално обединение (1912 – 1918) като офицер от артилерията и началник на строева секция в щаба на 8-а пехотна дивизия.
След края на Първата световна война е началник на секция и отделение в Щаба на армията (1918 – 1921), командир на 8-а пехотна дружина (1921 – 1923), началник на 6-и пограничен сектор (1931 – 1933), командир на 8-и пехотен полк (1933 – 1934), помощник-началник на Щаба на армията (1935), командващ 3-та армия (1935 – 1940).
Включването му в състава на българската делегация, която води преговори за възвръщането на Южна Добруджа, допринася за очертаване на граничната линия в зависимост от топографските и тактическите условия и изгодите за отбраната на страната.

От 11 септември 1940 г. е генерал-губернатор (управител) на възвърнатата територия. Ръководи военната операция по нейното заемане (21 септември – 1 октомври 1940 г.) и лично командва колоната, настъпваща в направлението Варна – Балчик – Добрич. Като управител на Южна Добруджа организира настаняването, оземляването и реинтегрирането на завърналите се от Северна Добруджа близо 68 000 българи.
На 6 август 1941 г. е произведен в най-висшето звание – генерал от артилерията, но на 11 август с. г. подава оставка и по собствено желание преминава в запаса, с което открито изразява несъгласие с политиката на обвързване със силите на Оста (Германия, Италия, Япония).
Представител на България при Съюзническата контролна комисия (1944 – 1946). Кавалер на военен орден „За храброст“ ІV степен 1 клас и ІV степен 2 клас. Умира на 10 октомври 1953 година в София.

На 5 ноември 1943 година е формиран е 2-ри български корпус с щаб в Драма.
След капитулацията на Италия (8 септември 1943 г.) немските войски, съсредоточени на Халкидическия полуостров, се изтеглят и прехвърлят на Източния фронт.
Принудена от съюзническите си задължения България увеличава своята военна ангажираност в отбраната на беломорския бряг и формира 2-ри български корпус (7-а, 16-а и 28-а пехотна дивизия, Беломорски флот, придадени части), който да окупира Халкидическия полуостров и част от Гърция между реките Струма и Вардар, но без Солун.
Корпусът, оперативно подчинен на командващия германската група армии „Е“ с щаб в Солун, се задължава да осигурява прикритието, охраната и отбраната на беломорското крайбрежие между Дедеагач и нос Епаноми, включително островите Самотраки и Тасос, от евентуален англо-американски десант в Пелопонес и Тесалия.
От 9 септември 1944 г. води бойни действия срещу оттеглящите се от Гърция немски части, а в края на същия месец е преименуван на 7-а армия със задача да прикрива южната граница. След успешния британски десант в Пелопонес (4 октомври 1944 г.) започва оттеглянето на българските армейски тилови части, а на 9 октомври и евакуацията на гражданските учреждения. По време на срещата в Москва (9 октомври 1944 г.) Чърчил и Сталин се договарят България да бъде включена в съветската зона на влияние, а Гърция – в британската.
На 11 октомври от името на трите велики сили българското правителство е уведомено, че в 15-дневен срок трябва да приключи с изтеглянето на войските си от Западна Тракия. Със заповед на командващия 7-а армия ген.-майор Асен Сираков бойните части се насочват към довоенната българо-гръцка граница и до 25 октомври се прибират с цялото си имущество и въоръжение. Част от тях се включват в първия период на войната срещу Германия. Към края на ноември 1944 г. 7-а армия е разформирана.

Германия все още изключва доставките на Taurus за Украйна

Германските власти отново изключиха възможността да доставят на Украйна крилати ракети Taurus, които Киев от месеци настоява да получи. Това съобщи изданието Handelsblatt, позовавайки се на правителствени източници.
Според информацията решението на Берлин може частично да бъде компенсирано с увеличаване на финансовата помощ за Украйна. Федералното правителство планира през 2026 г. да повиши размера ѝ с около 3 милиарда евро. Източници на Handelsblatt твърдят, че Германия разчита Киев да използва тези средства за разработване на собствено далекобойно оръжие, подобно на Taurus – по-специално за разработката на крилатите ракети с кодово име „Фламинго“.
Бившият германски канцлер Олаф Шолц категорично отказваше доставката на ракети Taurus, аргументирайки се с опасения, че подобна стъпка би въвлякла Германия пряко в конфликта в Украйна. Настоящият канцлер Фридрих Мерц, който по време на предизборната си кампания подкрепяше идеята за въоръжаване на Киев с Taurus, след встъпването си в длъжност промени позицията си и отхвърли възможността за такава доставка.
Москва нееднократно е заявявала, че ударите с далекобойно западно оръжие се извършват не от украински военни, а с участието на западни специалисти, които осигуряват целеуказване. Руският президент Владимир Путин неведнъж е подчертавал, че дори и най-модерните западни оръжия няма да променят ситуацията на фронта.
През септември руският посланик в Германия Сергей Нечаев предупреди, че евентуална доставка на Taurus за Киев би означавала „нова степен“ в отношенията между Москва и Берлин.
Източник: https://trud.bg/

"Райнметал" е в заключителна фаза на преговори за многомилиарден договор за боеприпаси

Германският отбранителен концерн „Райнметал“ е в последната фаза на преговорите за мултимилиарден договор за доставка на боеприпаси, заяви главният изпълнителен директор Армин Папергер в интервю за Ройтерс.
Говорейки след символичната първа копка на фабрика за боеприпаси в Литва, Папергер уточни, че стойността на сделката ще бъде „десетки милиарди евро“. Той допълни, че компанията води и преговори с германското правителство за доставка на сателитна система.
Германия планира да увеличи военните си разходи до 3,5% от БВП до 2029 г., след като миналата година за първи път тя постигна досегашната цел на НАТО, изразходвайки 2% от своя БВП на година за отбрана. За да осигури финансиране, Берлин прие изключение, което позволява инвестициите в отбранителни способности да не се считат за нарушение на конституционните правила за държавния дълг, известни като „дългова спирачка“.
Папергер отбеляза, че ситуацията с вътрешните поръчки към „Райнметал“ e добра и се очаква силен растеж през 2026 г. 
„В момента обсъждаме възможността да отворим фабрика за дронове в Балтийските страни“, заяви той, като уточни, че това може да бъде съвместна инвестиция с тези страни.
Главният изпълнителен директор добави, че съвместната инвестиция на „Райнметал“ и италианската компания „Леонардо“ за производство на сухопътни машини напредва. Първият договор за бронирани превозни средства на стойност няколкостотин милиона евро вече е подписан, а през следващите 12 месеца се очакват поръчки за около 5 милиарда евро.
Източник: bta

Албания ще отдели близо 20 милиона евро, за да започне производство на собствени оръжия

Министерският съвет на Албания е приел нормативен акт, чрез който от бюджета на страната за 2025 г. ще бъдат преразпределени 1,9 милиарда албански леки (19,6 милиона евро) за започването на производство на собствени оръжия и подсилването на въоръжените сили на страната, съобщи албанският министър на отбраната Пиро Венгу, цитиран от албанския портал „Албениън пост“.
„Нормативният акт осигурява на бюджета за отбрана необходимата подкрепа за укрепване на човешкия капитал и всички оперативни капацитети за стартиране на производството на собствени оръжия и военна техника с марка „Made in Albania“, както и за финансиране на проекти, свързани с критичната инфраструктура на страната“, коментира Венгу.
По думите на Венгу около 1,3 милиарда леки (13,4 милиона евро) от осигурената сума ще бъдат използвани за текущи капиталови разходи, главно за покриване на задължения за заплати и социално осигуряване.
Източник: bta

Индонезия получи първия военнотранспортен самолет Airbus A400M

Airbus Defence and Space, подразделение на групата Airbus, обяви, че индонезийските военновъздушни сили са получили първия от двата поръчани турбовитлови военнотранспортни самолета Airbus A400M Atlas на 3 ноември 2025 г. Самолетът със сериен номер "148" и индонезийски борден номер A-4001 е извършил първия си полет в предприятие на Airbus Defence and Space в Севиля, Испания, на 31 юли 2025 г. и е пристигнал на летище Халим в Джакарта на 3 ноември, където вече е предаден на Индонезия.

Проектобюджетът за 2026 г.: 2,25 на сто от БВП за отбрана

Във връзка с промените в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България за 2026 г. е разчетено увеличение на средствата за персонал в системата на Министерството на отбраната, предвид новия механизъм за определяне на възнагражденията, обвързан със средната работна заплата за страната за второто тримесечие на предходната година, съобразно данни от Националния статистически институт. Това става ясно от Законопроекта за държавния бюджет за 2026 г., който бе публикуван на страницата на Министерството на финансите.
В разходите за отбрана, съгласно класификацията на НАТО, са включени и разходите за отбрана на другите разпоредители с бюджет, като по този начин планирани те са в общ размер 2,25 на сто от БВП за 2026 г. Прогнозата е, че те ще бъдат 2,30 на сто от БВП за 2027 г. и 2,35 на сто от БВП за 2028 г. По този начин се изпълнява поетия ангажимент за поетапното им увеличаване спрямо предходния ангажимент от 2% от БВП, в изпълнение на одобрения с РМС № 3/2018 г. Национален план за повишаване на разходите за отбрана на 2 на сто от БВП на Република България до 2024 г.
Разходите в бюджета на МО са разчетени на 2, 657 597 млрд. евро. Текущите са 1, 710 982 млрд евро, в т.ч. 1, 434 252 млрд. евро за персонал. Капиталовите разходи са планирани в размер на  946, 614 млн. евро.
Осигурени са средства за поддържане и развитие на националните отбранителни способности и способностите, свързани с колективната отбрана, в т.ч. средства за изпълнение на одобрените от Народното събрание инвестиционни проекти за модернизация на Българската армия, а именно: доставка на самолети F-16 Block 70, средства за наземно обслужване и обучение, въоръжение и обучение за тях-етап I; придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС; доставка на самолети F-16 Block 70-етап II; придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи; изграждане на системи за сигурност на помещенията за съхранение на американско класифицирано оборудване и въоръжение; придобиване на наземни терминали от Мултифункционална система за разпространение на информация (MIDS) и за инфраструктура за усвояване, експлоатация и осигуряване на новия тип боен самолет F-16 Block 70.
Осигурени са средства за придобиване на боеприпаси, в т.ч. боеприпаси за основно бойна техника на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада и горива за бойна подготовка.
В актуализираната бюджетна прогноза дсе припомня, че в подкрепа на инвестициите за отбрана беше разработен специален инструмент „Мерки за сигурността на Европа чрез укрепване на европейската отбранителна промишленост“ („инструментът SAFE“), създаден с Регламент (ЕС) 2025/1106 на Съвета от 27 май 2025 г., по линия на който на държавите членки се предоставя финансова помощ, позволяваща им да направят спешни и мащабни публични инвестиции в подкрепа на европейската отбранителна промишленост в отговор на настоящата кризисна обстановка. В тази връзка България е заявила намерение да се възползва от този инструмент за финансиране в размер до 3,2 млрд. евро, който е включен в лимита за дълга за 2026 г.  
Източник: https://otbrana.com, Спирдон Спирдонов

Румъния купува 18 употребявани изтребителя F-16 на символична цена от 1 евро

Румънското министерство на националната отбрана е подписало днес договор за придобиване на 18 изтребителя F-16 Fighting Falcon от Нидерландия на символичната цена от 1 евро, съобщи румънският министър на отбраната Йонуц Мощяну.
Той уточни обаче, че самолетите ще бъдат използвани само за тренировки и обучение.
„Това е важна стъпка за развитието на европейския тренировъчен център за F-16 във Фетещ, който стана регионален център за обучение на пилоти от страните членки на НАТО и от партньорски държави. Осемнадесетте самолета ще бъдат използвани изключително за тренировка и обучение, като част от местата в програмата са запазени за обучението на украински пилоти. Придобиването стана на символична цена от 1 евро. Това е интелигентна инвестиция в обучение, в сътрудничество и в бъдещето“, написа Мощяну във Фейсбук.
По думите му проектът отразява доверието на нидерландските партньори и признанието за професионализма на румънските военновъздушни сили. „Благодаря на всички участници – техническите екипи, експертите по доставките и нидерландските партньори – за сериозното отношение и скоростта, с която те доведоха процедурата до успешен завършек. Румъния продължава да инвестира в отбрана, в здрави партньорства и в добре обучени хора. F-16 означава сигурност, сътрудничество и една стъпка по-близо до следващия етап: интегрирането на самолетите F-35 в румънските военновъздушни сили“, заяви румънският министър на отбраната.
Източник: bta

Първият нов белгийски миночистач пристигна във военноморската база в Зебрюге

Новият противоминен кораб, поръчан от Белгия, акостира този следобед във военноморската база в Зебрюге. Висши военни и министърът на отбраната Тео Франкен пристигнаха на място по повода, предаде белгийската новинарска агенция Белга.
Корабът М940 е първият от 12 нови миночистача, поръчани от Белгия и Нидерландия за замяна на сегашните им остарели кораби от този тип. Шест от корабите са предназначени за белгийските ВМС.
Тези 80-метрови съдове са уникални с това, че могат да действат извън зоната на опасност, като използват дронове за откриване и унищожаване на мини.
„Това е голям ден за нас. Новият съд има всичките модерни технологии и удобства, очаквани от един професионален флот“, заяви Фани Жорж, командир на звеното на белгийските ВМС за борба с мините.
Доставката на първия съд беше планирана първоначално за края на 2024 г., но беше забавена поради „извънредната сложност“ на технологиите в съда, съобщи през юли Министерството на отбраната. Корабът също така понесе щети по време на изпитания през май.
Договорът за проектиране и изграждане на противоминните кораби беше подписан на Belgium Naval & Robotics през 2019 г. Вторият съд, който е предназначен за въоръжените сили на Нидерландия, се очаква да бъде доставен през декември, а третият – през септември следващата година.
Източник: bta

Варна преди фотографията: Немска гравюра от 1840 г. - руският император Николай I приема ключовете на Варненската крепост

Гравюрата (с неизвестен автор) представя руският император Николай I на кон, с част от войските си, приемащ ключовете на Варненската крепост на 29 септември (11 октомври) 1828 г. от капудан паша Иззет Мехмед (Topal Іzzet Mehmed Pasa). На заден план - Варненската крепост с 4 извисяващи се над крепостните стени островърхи минарета на джамии. В залива - руският военен флот.
На 30 септември (12 октомври) във флота и в обсадния лагер е отслужен молебен за превземането на Варна. В 11 часа на адмиралтейския кораб „Париж“ пристига гръцкият митрополит Филотей с хляб и сол и поздравява императора за превземането на Варна. На 1 (13) октомври императорът със своя щаб, придружен от адмирал Грейг и чуждите посланици се отправя на брега, където към тях се присъединяват великият княз Михаил Павлович и граф Воронцов*.
Иван Василев Ботянов (Иван Васильев Ботьянов), чиновник от Министерството на външните работи, ориенталист, преводач от източни езици при щаба на адмирал А. С. Грейг (командир на руския Черноморски флот) пише в своите записки за влизането на руските войски (и император Николай I) на 1 (13) октомври 1828 г. във Варненската крепост:
„После удаления капудана-паши из крепости, вся остальная част наших войск, вступив в нее, заняла и цитадель; и тогда же на главном бастионе поднят был Императорский флаг, при появлении которого произведен был со всего флота и с сухопутных батарей салют; в то же самое время граф Воронцов поднес Государю ключи крепости Варны“.
За влизането на император Николай I и неговият щаб във Варна на 1 (13) октомври 1828 г. Иван Василев Ботянов пише:
„Господарят, съпроводен от адмирал Грейг, целия свой щаб и чуждестранни посланици, с присъединилите се велик княз Михаил Павлович и граф Воронцов, направи тържествено влизане във Варна. Господарят първо се отправи към църквата, по чуден начин оцеляла от разрушения, в която беше отслужено, от същия митрополит, благодарствено молебствие за подарения от Бог успех и победа. При прославянето за дълголетие на Господаря и на целия августейши дом, бе направен салют от крепостта и целия наш флот с всички оръдия“
* Обсадата на Варненската крепост (юли 1828 г. - 29 септември (11 октомври 1828 г.) се ръководи от вицеадмирал княз Александър Сергеевич Меншиков и неговият началник-щаб генерал-майор Василий Алексеевич Перовски, а след раняването на княз Меншиков - от граф Михаил Семьонович Воронцов (18 август - 29 септември/11 октомври 1828 г.).

57 години от първия полет на L-39

Преди повече от половин век, на 4 ноември 1968 г., първи полет изпълнява първия прототип на реактивния учебно-тренировъчен самолет L-39.
Първият прототип на самолета, получил звучното име „Албатрос” и означение L-39 X-01, остава за наземни изпитания. Вторият прототип е заложен през пролетта 1968 г. Събитията от Пражката пролет и нахлуването на армиите на страните членки на Варшавският договор през 1968 г., колкото и странно да е, не се отразяват върху темповете на работата. Това което се оказва реална пречка е закъснението в доставката на двигателя АИ-24ТЛ от СССР. За да не се бавят летателните изпитания, на първият летателен прототип L-39 X-02 e решено да се постави двигател местно производство AI-25W.
На 25 октомври започват наземните изпитания на прототипа на заводското летище. На 4 ноември 1968 г. в 9 часа и 15 минути местно време летецът-изпитател Рудолф Духон, за първи път издига във въздуха L-39. При излитането задкрилките не са спускани и са изпробвани едва на височина 1000 m. За качествата на самолета говори факта, че след спускането им пилотът поддържа минимална устойчива скорост на хоризонтален полет от 160 km/h. След 35 минути във въздуха първият полет приключва успешно.
Общо в изпитанията са задействани пет летящи и два наземни прототипа. Серийното производство стартира през 1972 г.
L-39 е строен в две основни версии – базовата учебно-тренировъчна версия L-39C и по-сериозно въоръженият учебно-тренировъчен L-39ZO/ZA. В края на 80-те години на миналия век конструкцията е развита в подобрения L-59, а през 90-те се появява и чисто бойната едноместна версия L-159. Построените самолети от фамилията L-39 са над 3000.
Компанията Aero Vodochody наскоро рестартира производството на типа и започна да предлага усилено най-новото развитие на самолета L-39NG. - Още за L-39.
Източник: http://aeropress-bg.com/

Българската армия провежда Чаталджанската операция (4-5 ноември 1912 г)

Спечелените от Българската армия победи при Лозенград, Бунархисар и Люлебургаз заставят Османската империя да направи предложение за спиране на военните действия и сключване на примирие, което цар Фердинанд І отхвърля. В резултат на това турското командване предприема мерки за защита на столицата и формира Чаталджанската армия в състав от шест корпуса със 190 000 души личен състав и 350 оръдия.
Заслепен от блясъка на тържественото влизане в Цариград, върховният главнокомандващ пренебрегва трезвите гласове на преобладаващата част от генералите, че армията е покосена от холера и че липсва редовно муниционно и продоволствено снабдяване. В изпълнение на заповяданото от него на 24 октомври 1912 г. всеобщо настъпление започва усилен марш-маньовър към силно укрепените турски позиции на Чаталджа.
На 31 октомври Съединените армии (1-ва и 3-та) под командването на генерал-лейтенант Радко Димитриев излизат пред Чаталджанския отбранителен рубеж, който отстои на 48 км от Цариград и представлява система от 29 укрепления. Подготовката на операцията е кратка и незавършена, а замисълът за пробиване на противниковата отбрана – недостатъчно материализиран със сили. Съединените армии при Чаталджа разполагат със седем пехотни и една кавалерийска дивизия – около 118 000 души с 462 оръдия. Съотношението в пехота е 1,6:1 в полза на турците, в артилерия – 1,3:1 в полза на българските войски. На 3 ноември, въпреки състоянието на войските, помощник-главнокомандващият генерал-лейтенант Михаил Савов отдава заповед за ускорена атака.
Настъплението на 1-ва и 3-та армия започва в 05, 00 ч. на 4 ноември. Подложени на силен артилерийски огън частите форсират реките Карасу, Катарчису и Лазаркьойска. През нощта срещу 5 ноември 29-и пехотен ямболски полк овладява форта Илеритабия. Българските войски се сражават храбро, но понасят тежки загуби от огъня на турската артилерия и се оттеглят на изходното положение. На 5 ноември българското Главно командване прекратява операцията и се съгласява на преговори за спиране на военните действия. В двудневните боеве общите загуби на Съединените армии достигат 17 500 души, от които 1480 убити, 1400 изчезнали, 1600 умрели от болести и рани и около 13 000 ранени. Загубите на турците от бойните действия са около 3500 души, а с тези от холерната епидемия достигат до 22 000 души.
На 20 ноември 1912 г. балканските съюзници сключват примирие с Османската империя, а на 3 декември с. г. в Лондон започват мирни преговори.

Хърватия връща задължителната военна служба

Хърватия връща задължителната военна служба 17 години след като я отмени. От следващата година всички мъже, навършили 18, ще преминават двумесечно обучение, а жените ще могат да участват доброволно. Целта на програмата е през 2026-та да бъдат обучени близо 4 000 новобранци. 
От следващата година всички мъже в Хърватия, навършили пълнолетие, ще трябва да преминат двумесечно военно обучение. Жените ще бъдат освободени от задължителната служба, но ще могат да се включват доброволно. А отказалите военна служба по съвест ще служат 3 или 4 месеца в граждански служби, включително екипи за бързо реагиране.
Гърция въвежда доброволна военна служба за жени от 2026 г.
"Хърватската армия има недостиг на хора, на професионални войници. Според публично достъпни източници липсват около 1500 души, което е малко над 10% от активните сили. Има и недостиг в резерва, тъй като през последните 17 години не е имало военно обучение, така че резервът трябва да бъде обновен”, сподели бившият военен пилот и военен анализатор за телекомуникационен портал Горан Реджепович, по Nova News.
Въпреки че новобранците няма да бъдат напълно обучени да боравят с тежки оръжия и оборудване, всички ще преминат основна военна подготовка.
"През тези два месеца те ще бъдат обучени във всичко, което считаме за основни военни умения, знания и способности, за да могат да се защитават на бойното поле, да помагат на своите другари и да поддържат необходимата комуникация. Освен това ще се запознаят с модерните системи, които използва хърватската армия. Няма да ги обучим напълно как да боравят с тях, но всички със сигурност ще придобият основни умения”, каза директорът на отдел „Човешки ресурси“ в Министерството на отбраната Иван Юсич.
Правителството се надява, че възстановяването на наборната служба ще помогне за запълване на недостига в състава на въоръжените сили. Но експерти поставят под съмнение дали краткото обучение е достатъчно, за да подготви войници за съвременните бойни условия.
"Искрено се съмнявам, че основното военно обучение ще увеличи бойните способности на въоръжените сили и отбранителния потенциал на страната. За два месеца е трудно да се постигне нещо значимо”, коментира Реджепович.
Източник: https://trud.bg/

Американски производители на Ф-16 работят извънредно, за да ускорят доставката на изтребителите за Тайван

Производители от американската компания „Локхийд Мартин“ работят извънредно, за да ускорят производството на забавените за доставяне изтребители Ф-16Ви за Тайван, съобщи министерството на отбраната на Тайван, цитирано от Ройтерс. Доставката на американските пикиращи бомби също беше забавена поради проблеми с веригата на доставките, посочват от ведомството.
Тайван, който е изправен пред нарастваща военна заплаха от Пекин, се оплака от неколкократни забавяния в доставките на оръжие от САЩ, който представлява най-важния международен партньор и доставчик на оръжие на Тайпей.
В доклад пред депутати, министерството на отбраната на Тайван отбелязва, че доставката на всичките 66 изтребители Ф-16Ви е била отложена заради прекъсвания и премествания на производствената линия. Първоначално изтребителите е трябвало да бъдат доставени до края на 2026 г. За да се намали забавянето, производителите работят на две смени от 20 часа за ускоряване на производството, като Тайван ще продължи да наблюдава напредъка му, за да гарантира спазването на договорните задължения.
„Локхийд Мартин“ не коментира случая пред журналисти.
Министерството съобщи също за забавяния в доставката на друга оръжейна система, а именно бомбите с пикиращо движение на компанията Рейтиън „АГМ-154“, които са на стойност 4,44 млрд долара. Те е трябвало да бъдат доставени до края на 2026 г., но вече се очаква да бъдат предоставени в края на 2027-2028 г. отново поради проблеми с производствените вериги.
„Всяка поръчка за доставка на оръжие се контролира посредством различни срещи между Тайван и САЩ. Сроковете за плащане се коригират в зависимост от напредъка на производството, за да се избегнат преждевременни плащания преди действителната доставка на военното оборудване“, уточнява министерството на отбраната.
Източник: bta

Финландия: Настъпи нова епоха на ядрени оръжия

Настъпила е "нова епоха на ядрените оръжия", след като американският президент Доналд Тръмп заяви неколкоратно, че възнамерява да започне отново опити с ядрени оръжия. Това заяви президентът на Финландия Александър Стуб, съобщава БТА по информация на Франс прес.
"Логиката на възпирането, както и стратегическата стабилност между суперсилите преминават през продължителни промени", заяви Стуб в своя реч в Хелзинки. "Влязохме в нова епоха по отношение на ядрените оръжия, чието значение, за жалост, все повече се увеличава", подчерта той.
Миналата седмица заявлението на американския държавен глава да възстанови опитите с ядрено оръжие, без да пояснява какво точно възнамерява, породи голямо безпокойство и възмущение в целия свят. Остава съмнението дали опитите, за които става дума се отнасят за оръжия, способни да пренасят ядрена бойна глава или ще става въпрос за действителни ядрени опити, които САЩ не е предприемал от 1992 г. насам, отбелязва Франс прес.
Решението на Тръмп идва в момент, в който риториката за ядреното оръжие излиза периодично на преден план от руското нашествие в Украйна през февруари 2022 г. Русия също предприе изпитание на оръжия с ядрени двигатели, като безпилотното подводно торпедо "Посейдон" и крилатата ракета "Буревестник".
Никоя държава официално не е предприемала опити с ядрени оръжия от три десетилетия насам, с изключение на Северна Корея, която е тествала ядрено оръжие шест пъти между 2006 и 2017 г. От своя страна Русия не е провеждала такива тестове от 1990 г., а Китай от 1996 г., напомня АФП.
Доналд Тръмп също така увери в неделя, че Пекин и Москва провеждат ядрени опити, без да ги разкриват публично, вследствие на което според него САЩ би следвало да постъпят по същия начин. Това твърдение беше отречено от Китай.
Финландия, която споделя граница с Русия, дълга 1340 км, трябва да обмисли заедно със съюзниците си как може да се засили способността за военно възпиране, както и как да се овладее евентуална ескалация, посочва АФП. Страната се присъедини към НАТО през 2023 г. след началото на руската инвазия в Украйна като по този начин обърна гръб на десетилетия военен неутралитет.
Източник: https://www.investor.bg/

134 години от рождението на контраадмирал Сава Иванов

Преди 134 години е роден контраадмирал Сава Иванов, без чието име морската ни история от първата половина на ХХ век би била непълна.
Роден е на 3 ноември 1891 г. в Търново. По майчина линия е правнук на Никола Фичев (Кольо Фичето). Учи в родния си град, а след това в гимназията при Военното училище в София, която завършва с отличие през 1910 година. Изпратен е да учи в Морския кадетски корпус в Санкт Петербург (Русия).
През 1912 година поради началото на Балканската война, прекъсва обучението си и се завръща в България. Участва във войната като служи в Портовата рота и като вахтен началник на миноносец „Дръзки“.
През 1913 г. продължава обучението си в Морския кадетски корпус и го завършва успешно на 28 април 1914 година.
След завръщането си в България, през лятото на 1914 г. е назначен за командир на миноноска от Дунавската част в Русе, след което заема длъжността адютант на Подвижната отбрана във Варна.
По време на Първата световна война, през 1916 г. мичман I ранг Иванов е изпратен на обучение за морски летец в Германия. Завършва успешно през ноември 1916 г. и му е присвоено званието „Военен пилот“. Участва в бойни полети, а през 1918-19 г. е командир на Водохвърчилната станция във Варна. Създава първата българска морска метеорологична станция.
След войната е командир на миноносец „Строги” и на група кораби от Морската полицейска служба. Назначен е за преподавател по метеорология, океанография и морска авиация в офицерския курс при Учебната част и за инструктор по време на практическите плавания с корабите на Българското търговско параходно дружество. В края на 1928 г. капитан II ранг Сава Иванов е назначен за началник на Морското машинно училище, а през 1931 г. организира честването на 50-годишния юбилей и издаването на Юбилейния сборник на училището.
От 1933 до 1935 г. е командир на Дунавската флотилия и тогава ръководи и лично участва в написването на „История на Дунавската флотилия за периода 1879 – 1935 година“. От 1935 до 1938 е командир на Морската дивизия, т.е. командва Българския военноморски флот.
Капитан I ранг Сава Иванов се уволнява от Флота през 1939 г. и става директор на Черноморския научен институт към Българския народен морски сговор. През това време издава труда си „Библиография на Черно море и крайбрежието му“.
По времето на Втората световна война Сава Иванов е мобилизиран. Първо е изпратен в Беломорието да оглави комисията по гранични въпроси, а по-късно е в Белград като военно аташе и офицер за свръзка с германското командване за координация действията на българските дунавски миночистачи. С царска заповед от 4 декември 1941 година е произведен в звание контраадмирал.
След промените през 1944 година е изселен за 6 месеца в Добруджа.
Сава Иванов е един от създателите и най-дейните ръководители на Българския народен морски сговор и редактор на неговото списание „Морски сговор“.
Той е крупна фигура в българската военноморска история и историография. Автор е на 16 книги, сред които „История на Дунавската флотилия за периода 1879 – 1935 година“, студията „Противоподводната и противовъздушната отбрана на морското крайбрежие”, съставя „Правилник за управление на българския флот в мирно време”. Най-значимият му научен труд е „Библиография на Черно море и крайбрежията му“, който е резултат на 20-годишна работа. Написал е 372 статии и е превел 32 книги.
Умира на 1 април 1958 г. в София.
За заслугите си е удостоен с редица отличия, сред които: V, IV и III степен на Народен орден “За военна заслуга“, орден „Св. Александър“ V ст., Знак за ХХ годишна отлична служба, знак на Червения кръст, Германски авиаторски знак, Германски железен кръст и орден „Румънска корона“.
Негов барелеф е поставен в Алеята на преподавателя на Морско училище, което е признание за принос му като преподавател и началник на училището.

Тръмп не е готов да предаде Tomahawk на Украйна

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заявява, че засега не обмисля предаването на крилати ракети Tomahawk на Украйна. Това става ясно от съобщение на Белия дом.
По време на разговор с пресата на борда на самолета Air Force One журналистите питат Тръмп дали възнамерява и обмисля възможността за предаване на ракети Tomahawk на Украйна. Отговорът на американския президент е кратък.
"Не. Не че не мога да променя решението си, но засега – не", заявява президентът на САЩ.
Тръмп също така е попитан какво би било "последната капка", която ще докаже, че руският прездент Владимир Путин не иска да приключи войната срещу Украйна. В отговор той намеква, че страните трябва да воюват още, за да "изгори" конфликтът.
"Няма никаква "последна капка". Понякога трябва да се позволи на конфликта да изгори. Те воюват и воюват помежду си", коментира Тръмп.
Той също така отбелязва, че за Путин това е тежка война, като допълва, че Русия е загубила много войници и не е изключено да става дума за милион души.
"Той е загубил много войници, може би милион. Това е много. И за Украйна е трудно. За двете страни. Понякога просто трябва да се остави нещата да стигнат до края си", заявява Тръмп.
Лидерът на САЩ отново припомня, че е "разрешил вече осем войни и счита, че ситуацията в Украйна ще бъде разрешена по-лесно, отколкото някои от тези, които САЩ вече са разрешени от него".
Източник: https://www.focus-news.net/

43 години от придобиването на българските МиГ-25

На 3 ноември 1982 г. на летище Толбухин (Добрич) кацат закупените за България три броя самолети МиГ-25РБ и един МиГ-25У (учебен). Предназначението на самолета е за изпълнение на фото и радиотехническо оперативно разузнаване и в качеството си на бомбардировач. С основни ешелони на летене от 19 000 до 24 000 м и скорости до 3000 км/час самолетът е недосегаем за противниковите противовъздушни средства по това време. Освен разузнавателното оборудване той може да носи и бомбов товар до пет тона. Самолетите са в състава на 26 разузнавателен авиополк в сформираното звено за оперативно разузнаване, пряко подчинено на Генералния щаб на БНА (Българската народна армия). Бордни номера: за МиГ-25РБ – 731,736, 754 за МиГ 25У – 51.
Първият полет се осъществява на 8 декември 1982 г. с учебния МиГ-25У. Самолетът е пилотиран от полк. Влаю Генов и руския изпитател майор Мироненко. В рамките на 30-35 минути екипажът извършва полет над България на височина 22 000 м и скорост до 2500 км/ч.
Самолетите МиГ-25РБ и МиГ-25У в България изпълняват преди всичко разузнавателни задачи за нуждите на българската армия и Варшавския договор. Те са най-скъпата авиационна техника на Балканския театър на войната. На 12 април 1984 г. губим МиГ-25РБ с борден номер 736. Експлоатацията на самолетите продължава до месец май 1991 г. В резултат на настъпилите промени през 1990 г. и скъпата поддръжка се взема решение МиГ-25 да бъдат разменени със СССР за пет самолета МиГ-23МЛД .
Тактико-технически характеристики на МиГ-25:
 - Страна производител – СССР
 - Разпереност – 14,10 м
 - Дължина – 22,30 м
 - Носеща площ – 61,40 м2
 - Маса празен – 19500 кг
 - Максимална стартова маса – 41200 кг
 - Максимална скорост – 3200 км/ч
 - Статичен таван – 23000-25000 м
 - Динамически таван – 37000 м
 - Далечина на полета -1600 км
 - Двигател: 2 х Р-15Б-300 с тяга по 11 200 кг./114.5 кН
 - Разузнавателна апаратура: система за радиотехническо разузнаване „Вираж СРС-4А“, аерофотокамери АФА-А-72, А-10/10 и др. с възможности в инфрачервения сектор
 - Въоръжение – до 10 бомби с калибър 250-500 кг. - Още за МиГ-25

На този ден

На 3 ноември 1869 година в Гюргево (дн. в Румъния) е роден полковник Васил Златаров (1869 – 1932).
Завършва Военното училище в София (1891) и Въздухоплавателната школа в Гатчина, Русия, която подготвя офицери за управление на балони (1903). Служи в инженерни войски. По време на първото международно изложение в Пловдив (1892) лети четири пъти с балона „Ла Франс“ на френския въздухоплавател Еужен Годар.
На 23 февруари 1906 г. е назначен за командир на новосформираното Въздухоплавателно отделение. Под негово ръководство и с помощта на поручик Йордан Казанджиев е конструиран първият наш сферичен балон „София-1“ (1912).
Участва в Балканската война (1912 – 1913) като началник на Въздухоплавателния парк, състоящ се от три аеропланни и две балонни отделения. Заедно с италианския пилот Джовани Сабели летят със самолет „Блерио“ над Одрин, разузнават и извършват бомбардиране на противников обект (17 ноември 1912).
През Първата световна война (1915 – 1918) е командир на Въздухоплавателната дружина към Инженерни войски. След войната преминава в запаса. Автор на „Записки по въздухоплаване“.
Умира на 17 май 1932 г. в София.

Руските Въздушно-космически сили получиха шеста партида изтребители Су-35С през 2025 г.

На 1 ноември 2025 г. Обединената самолетостроителна корпорация (ОАК, част от държавната корпорация „Ростех“) обяви, че е произвела и доставила нови изтребители Су-35С на руското Министерство на отбраната като част от държавна отбранителна поръчка. Машините, предназначени за руските Въздушно-космически сили, са отпътували за своите бази. - Още за Су-35

Русия пусна на вода нова атомна подводница, носеща суперторпеда "Посейдон"

Новата руска атомната подводница "Хабаровск" (проект 09851) беше спусната вчера на вода в Северодвинск, съобщи Министерството на отбраната на Русия в канала си в Telegram.
Церемонията по извеждането на субмарината от дока се състоя в корабостроителния завод АО "Производствено обединение "Севмаш" (част от Обединената корабостроителна корпорация, ОСК). Тя бе ръководена от министъра на отбраната на Русия Андрей Белоусов. 
Атомната подводница "Хабаровск" е проектирана от АО "Централно конструкторско бюро за морска техника "Рубин". Този ракетен крайцер е носител на подводни оръжия (ядрени торпеда "Посейдон"), включително роботизирани средства за различни цели. Създадена е за унищожаване (а също и за радиационно замърсяване) на пристанища и военноморски бази както чрез собствените си унищожителни оръжия, така и чрез цунамито, което възниква при експлозията. Друга потенциална цел в случай на военен конфликт е унищожаването на авионосните ударни групи на противника.
Белоусов уточни, че подводницата все още трябва да премине цикъл от морски изпитания. Тя ще позволи успешно да се решават задачи по осигуряване на сигурността на морските граници на Русия и защита на нейните национални интереси в различни райони на Световния океан, отбеляза той.
През март 2023 г. ТАСС съобщи, че в състава на подводните сили на Тихоокеанския флот (ТОФ) се планира да се сформира нов дивизион подводници, в която ще влязат няколко подводници, включително "Хабаровск" и "Белгород" (пусната на вода през 2019 г.) както и от строящата се "Уляновск". И двете подводници са носители на суперторпеда с ядрена енергийна установка "Посейдон", с които преди броени дни се похвали руският президент Владимир Путин. - (видео)

Руските ракети „Искандер-М“ превъзмогват украинската противоракетна отбрана Patriot

Редица нови иновации в руските ракети „Искандер“ затрудниха украинската противовъздушна отбрана, като намалиха процента на прихващане до едва 6%, пише The National Interest.
Доставените от САЩ системи за противовъздушна отбрана MIM-104 Patriot се борят все повече да прехванат руските 9K720 Искандер-М (и подобни руски системи) в Украйна. 
Въпреки че фронтовите линии на войната в Украйна през последните няколко години остават относително статични, тактиките и технологиите, които двете страни използват, са доста динамични. Иновациите изобилстват и от двете страни на конфликта, тъй като двете страни – като двама бойци в любимото бойно изкуство на Владимир Путин – джудо – непрекъснато се борят една срещу друга, търсейки дори най-малкото несъвършенство в съответните си защити, с което да експлоатират и ефективно да победят противника си.
Русия се радва на превъзходство в ракетната война
В момента руските проучвания и иновации дават по-добри резултати от опитите на Украйна. Например, Русия използва промени в траекторията на своите ракети „Искандер“, когато ги изстрелва срещу цели в Украйна. Вместо да пуска „Искандер“ по хубава, предвидима балистична дъга, „Искандер-М“ лети по квазибалистична траектория. Руската ракета може да се движи нормално по инерция, след което да се отклони, да се спусне стръмно или просто да маневрира до крайната си фаза, според репортаж в The Kyiv Independent.
Ракетната система Patriot, подобно на повечето американски системи за противоракетна отбрана – включително националните мрежи за противоракетна отбрана, като наземните прехващачи (GBI) във Форт Грийли в Аляска – работи върху прогнозирането на пътя на входящата цел и нейното прехващане въз основа на тази прогноза. Когато целта внезапно промени траекторията си на полета, софтуерът и системата на противоракетния прехващач имат по-малко време за изчисления и адаптиране към прехващането. Следователно шансовете прехващането да се провали драстично се увеличават.
Доклад предполага, че руски инженери са оборудвали своите „Искандер-М“ с радарни устройства за примамка, които могат да бъдат изхвърлени от системата при последния ѝ подход към целта, което допълнително обърква радара и проследяването на целта на американските и западните противоракетни прехващачи. Чрез наличието на фалшиви радарни отражения, софтуерът на прехващача е объркан и прави много вероятно GBI да преследва сигнала за примамка, позволявайки на „Искандер-М“ да уцели целта си.
Нещо повече, внезапните пикирания, които „Искандер-М“ сега предприемат в крайните си фази, експлоатират пропуски в радарните системи на батареите Patriot и намаляват способността им да реагират надеждно на входящата заплаха. Най-малкото, тези радикални маневри гарантират, че времето между първото откриване на заплахата от „Искандер“ и момента, в който ракетите Patriot могат да реагират, се свива до почти неуправляемо кратко време.
Освен техническите въпроси, съществува и въпросът за числеността. Например, невероятната военна икономика на руснаците непрекъснато бълва техните Искандери и подобни офанзивни платформи като наденички, докато украинците разчитат на крехките американски и европейски индустриални бази (или на собствената си обсадена индустриална база в Украйна), за да отговорят на ненаситните изисквания на украинската военна машина. Тъй като американските и европейските арсенали от ракетни батареи „Пейтриът“ (и самите ракети) са ограничени, твърде малко „Пейтриъти“ са били дадени на украинците.
По този начин, когато руснаците се включат в тактиката си на роене, украинците не могат да се справят. Това, разбира се, е цялата цел на атаките за насищане на Русия срещу тези ограничени украински противовъздушни отбрани. Добавете тези динамични, квазибалистични курсове
Ракетите „Искандер-М“ се изстрелват и става ясно, че украинците няма да могат да се справят с руските офанзиви.
Системата Patriot все още е способна да прехваща някои балистични ракети, но руснаците са създали ефективни решения, намалявайки ефективността на системата. Украйна и нейните партньори ще се нуждаят от повече батерии, повече прехващачи, по-добро покритие и вероятно подобрен софтуер и хардуер, за да могат да възстановят по-високите нива на прехващане.
Всички тези нужди обаче не идват, защото западната отбранителна индустриална база е толкова силно разрушена и не е в състояние да се справи с руската военна икономика (която западните политики иронично са помогнали да се създаде).
За Русия цената на тези модификации може да е по-ниска (ъпгрейди на софтуера, тактически промени) от цената за Украйна да им се противопостави. Това дава на Русия сериозни предимства, поне засега.
Брандън Уейхарт (на снимката) е старши редактор по национална сигурност в The National Interest. - Още за "Искандер-М"

Източник: https://trud.bg/

Исторически календар

На 2 ноември 1861 година в с. Бейдаут, Тулчанско (дн. в Румъния), е роден генерал-лейтенант Вичо Диков (1861 – 1928).
Шестнадесетгодишен участва в Руско-турската война (1877 – 1878) като доброволец в корпуса на генерал Цимерман. Завършва първия випуск на Военното училище в София (1879), Стрелковата офицерска школа в Ораниенбаум, Русия (1883) и Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург, Русия (1890).
През Сръбско-българската война (1885) командва 7-и пехотен преславски полк, с който се сражава при Сливница (5 – 7 ноември). Има голям принос за заемането на височината Вишая и осигуряване тила на Сливнишката позиция. Взима участие в детронирането на княз Александър І (1886) и бунта на офицерите русофили (1887), след което емигрира в Русия и постъпва в руската армия.
Завръща се в България през 1898 г. и служи като щабен офицер. От 1905 до 1907 г. е командир на 6-а пехотна бдинска дивизия, след което заема длъжностите началник на 3-а военна инспекционна област (януари – март 1907), началник на Щаба на армията (март 1907 – ноември 1907), началник на Военното училище (ноември 1907 – април 1910), началник на Главното интендантство (1910 – 1912).
По време на Балканската война (1912 – 1913) е началник на Главно тилово управление, а в Междусъюзническата война (1913) поема командването на 4-а армия. Под негово ръководство тя отбранява Калиманската позиция срещу сръбските войски, а по-късно заедно с 2-ра армия настъпва срещу гръцките части в Кресненското дефиле. На 5 август 1913 г. е произведен в чин генерал-лейтенант, а на 2 септември 1913 г. излиза в запаса. Награден с военен орден „За храброст“ ІІ ст. и ІІІ ст. 2 кл.

На 2 ноември 1885 година започва Сръбско-българската война.
Съгласно плана на сръбското командване на главното направление Пирот – Сливница – София настъпва Нишавската армия, а северно от Стара планина – Тимошката армия.
Срещу този замисъл българското главно командване противопоставя активна отбрана за спиране настъплението на противника, прегрупиране на войските и създаване на условия за преминаване в решително контранастъпление. След тридневни боеве на прикриващите отряди (2, 3 и 4 ноември) Нишавската армия овладява височините западно от Сливница. От 5 до 7 ноември 1885 г. българските войски водят Сливнишкото отбранително сражение срещу основните сили на Нишавската армия, разгромяват противника и създават условия за преминаване в контранастъпление, завършило с двудневното сражение при Пирот (14 – 15 ноември). Тимошката армия не успява да превземе Видинската крепост, където защитниците под командването на капитан Атанас Узунов принуждават противника да се оттегли.
Войната завършва с победа за България и след 15-дневни кръвопролитни боеве се сключва примирие (16 ноември 1885). Загубите на България възлизат на 700 души убити и 4 500 ранени, а на Сърбия – 746 убити и 4 570 ранени.

Съветът за сигурност на ООН удължи мандата на мисията на ЕС в Босна и Херцеговина с още една година

Съветът за сигурност на ООН днес прие единодушно удължаването на мандата на мисията на ЕС в Босна и Херцеговина (EUFOR Althea) с още 12 месеца, запазвайки международното присъствие, което действа в балканската страна повече от две десетилетия, предаде ФЕНА.
Петнадесетчленният съвет прие Резолюция 2795, с която упълномощава държавите членки, работещи със или чрез ЕС, да продължат участието си в многонационалните стабилизационни сили до ноември 2026 г.
ЕС стартира мисията си в Босна и Херцеговина през декември 2004 г., поемайки отговорностите за поддържане на мира от НАТО, която поддържаше сигурността в Босна и Херцеговина след края на войната. Мисията на НАТО започна през 1995 г. с приблизително 60 000 войници и постепенно намали присъствието си с подобряването на стабилността.
Когато EUFOR пое командването преди 20 години, около 7000 войници бяха прехвърлени от НАТО към новата операция. Преходът отбеляза първата голяма мироопазваща операция на ЕС в рамките на неговата Обща политика за сигурност и отбрана.
Днес силите поддържат приблизително 1100 войници от 22 държави, участващи в операцията, включително Австрия, Франция, Турция и Чехия. Мисията действа от лагер „Бутмир“ в Сараево и поддържа 19 екипа за връзка и наблюдение в градове в Босна и Херцеговина, включително Баня Лука, Тузла и Мостар.
Източник: bta

Варна преди фотографията: Предаването на Варненската крепост на 11 октомври 1828 г – една гравюра на Венцел Побуда от 1840 г.

На 29 септември (11 октомври) 1828 г., след 3-месечна обсада по време на Руско-турската война от 1828-1829 г., Варна е превзета от руските войски. Най-голямата турска крепост и пристанище по западния бряг на Черно море, прикриваща един от пътищата, водещи към столицата на Османската империя е в руски ръце. Крепостта капитулира и командирът на гарнизона - капудан паша Иззет Мехмед (Topal Іzzet Mehmed Pasa), предава ключовете на крепостните порти.
Венцел Побуда представя предаването на Варненската крепост на руски генерал (граф Воронцов), пред една от крепостните порти от капудан паша Иззет Мехмед, който държи в ръце поднос с ключовете на крепостта. Това е представата на немския художник за капитулацията на Варна.
Всъщност церемония по предаване на Варненската крепост на сушата не е имало. Ключовете на крепостта са предадени на 29 септември (11 октомври) в 1 часа след обед на борда на адмиралтейския кораб „Париж“.
Иван Василев Ботянов, чиновник от Министерството на външните работи при щаба на адмирал А. С. Грейг (командир на руския Черноморски флот) пише в своите записки за влизането на руските войски (и император Николай I) на 1 (13) октомври 1828 г. във Варненската крепост:
„После удаления капудана-паши из крепости, вся остальная част наших войск, вступив в нее, заняла и цитадель; и тогда же на главном бастионе поднят был Императорский флаг, при появлении которого произведен был со всего флота и с сухопутных батарей салют; в то же самое время граф Воронцов поднес Государю ключи крепости Варны“ (И. В. Ботьянов. Пребывание императора Николая Павловича на Черноморском флоте в 1828 году. // Морской сборник, 1869, Т. 103, № 8, с. 27).
Източник: http://morskivestnik.com, Атанас Ангелов

Как USS William D. Porter щеше да убие Франклин Рузвелт

Каква е мечтата на всеки един немец по време на Втората Световна война? Това е мечтата да успеят да премахнат американския президент Франклин Рузвелт. Историята обаче ни показва, че има достатъчно случаи, в които немските войници са били доста близо до изпълнението на тази история, но те никога не са се доближавали до самите американци. Точно така, има момент в историята, когато американския флот е много близо до изпълнението на немската мечта. Нека започнем от самото начало:
На 6 юли 1943 г. USS William D. Porter (DD-579) познат още като кораба „Willie Dee“ е готов да влезе в бой. Корабът взима своето име от един морски офицер на флота със същото име. Поставен е под командването на лейтенант-командир Уилфред А. Уолтър. Уили Ди скоро се превръща в един от най-верните кораби и по някаква причина се озовава на грешното място в грешното време. Това е един от най-опасните кораби на американската флота, готов да унищожи дори Рузвелт.......Прочети още

Балансът на времето – българското разузнаване през призмата на историята 

На 1 ноември, заедно с Деня на народните будители, отбелязваме и професионалния празник на служителите на Държавна агенция „Разузнаване“ (ДА „Разузнаване“) – приемник на българското външнополитическо разузнаване.
Тази дата не е избрана случайно. Денят на будителите символизира просвещението, знанието и духовната сила – същите ценности, върху които се гради и мисията на българското разузнаване: да защитава националните интереси чрез знание, проницателност и отдаденост в служба на България.
Историята на българското разузнаване е сложна и многопластова – тя преминава през различни етапи, белязани от драматичните обрати на българската държавност. През годините преди Втората световна война службите работят в духа на класическото военно и дипломатическо разузнаване, като основна цел е защитата на интересите на Царство България.
След 1944 г., в условията на идеологически контрол и зависимост от СССР, българското разузнаване се развива в рамките на една система, подчинена на геополитическата реалност на онова време. Това е период, в който професионализмът и подготовката на кадрите се развиват, но и време, когато националният интерес често е ограничен от идеологическата рамка. Днес трябва да разглеждаме този етап не с обвинение, а с разбиране – като част от историческата истина за България през втората половина на XX век.
След промените през 1990 г. българското разузнаване поема по нов път – на демократично изграждане, професионална независимост и защита на националната сигурност в рамките на евроатлантическото пространство. Създаването на Държавна агенция „Разузнаване“ е символ на този нов етап – институция, която служи единствено на българската държава и народа ѝ.
Държавна агенция „Разузнаване“ е създадена през 2015 година като самостоятелна специална служба. Днес агенцията е модерна структура, интегрирана в европейската и евроатлантическата система за сигурност, с високо ниво на професионализъм и международно доверие.
Служителите на ДА „Разузнаване“ работят в условия на пълна конфиденциалност, често далеч от светлината на прожекторите, но с мисия, която има решаващо значение за държавата – да осигуряват своевременна, достоверна и обективна информация за рисковете и заплахите пред националния интерес.
Дейността на разузнаването е стратегическа. Чрез анализи и оценки, службата подпомага взимането на важни държавни решения в областта на външната политика, отбраната, икономическата сигурност и международните отношения.
Днес агенцията работи в сътрудничество с партньорски служби от ЕС и НАТО като равноправен член на съвременната система за сигурност.
В Деня на народните будители България почита своите духовни водачи, а разузнавачите – своите професионални принципи: преданост към държавата, дълг към обществото и вярност към истината.
В този ден изразяваме признателност към всички, които служат в редиците на разузнаването – към онези, които тихо и незабележимо, но с огромна отговорност и жертва, пазят сигурността и интересите на страната.
Историята не трябва да се премълчава, но и не трябва да поставя окови. В нея се преплитат опит, уроци и примери. Българското разузнаване е преминало през трансформация, но днес стои на основата на професионализъм, законност и национален интерес.
Източник: https://armymedia.bg/

Преди 14 години Българската армия се прощава с последната си подводница – „Слава“

Последната българска подводница „Слава“ официално е изведена от състава на Военноморските сили (ВМС), а с това и от Българската армия, преди 14 години – на 1 ноември 2011 г.
Тя е произведена през 1959 г. в бившия Съветски съюз. Дълга е 76 м и широка 7 м, според информацията на отдел „Справочна“ на БТА. С пълно оборудване тежи около 1700 тона. На борда може да има 14 торпеда. Далечината на подводното ѝ плаване е 180 мили, а пределната дълбочина на потапяне – 300 м. Екипажът се състои от 60 души. Влиза в състава на българския военен флот през 1985 г. Флагът на родния военен флот е издигнат на 28 декември 1985 г. от първия командир на подводницата капитан-лейтенант Дарин Матеев. Последното ѝ плаване е във Варненския залив на 21 декември 2010 г. Подводницата „Слава“ е дарена през януари 2013 г. на община Варна (вместо подводницата „Надежда“) за музей на българското подводно плаване. В началото на 2019 г. е сключен договор между Община Варна и фондация „Белославско стъкло“ за превръщането на подводницата в музеен експонат. В края на ноември м.г. „Слава“ е пребазирана на последния си пристан в Белослав. - (видео)
Началото на подводното плаване в българските ВМС е поставено през 1916 г. Първата подводница – „Елисавета“, която участва в Първата световна война, е получена от Германия. След подписването на Ньойския договор България губи правото да има подводници. Едва през 1954 г. ВМС получават три подводници от бившия Съветски съюз. През годините българските моряци са усвоявали три различни проекта подводни лодки. В края на 80-те години флотът разполага с четири подводници, от които към 2004 г. са останали „Слава“ и „Надежда“. - Още български подводници
Източник: bta.bg

Изповедта на Махмуд Мухтар за падането на Лозенград през Балканската война

Със сигурност мнозина са чували за военното чудо, което българската армия постига в Балканската война. Погледът на световните медии е насочен именно към този свиреп военен конфликт. Всеки военен стратег ще остане без думи, спрямо изпълнението на всяко сражение, а на днешната дата в историята ще обърнем внимание на бързото неутрализиране на Лозенград.
Генерал-лейтенант Радко Димитриев остава в историята като един от най-жестоките палачи на турската армия, а що се отнася до Лозенград, там няма място за лъжи. Абдулах паша има тежката задача да се изправи срещу онзи народ, който е търпял зверства V века. Веднъж щом силите са изравнени и българската армия е добре въоръжена, историята бързо променя своя курс, както ще забележим в следващите редове.
Турският главнокомандващ не се намира в особено добро положение, моралът на войниците му отдавна не е на необходимата висота, а липсата на артилерия ще натежи в бъдещето сражение. Междувременно родната армия прави един сериозен маратон, при това в много тежки условия. Според различни изчисления, скъсяването на разстоянието става с изминаването на около 40 километра на денонощие в рамките на пет дена.......Прочети още

На този ден

На 1 ноември 1911 г. италианският младши лейтенант Джулио Гавоти (Julius Gavotti) извършва първата в световната авиационна история бомбардировка от въздуха с моноплан "Етрих Таубе” (Etrich Taube), като хвърля 4 ръчни гранати Cipelli в района на Триполи (3 по турския лагер Аин Зара и 1 по оазиса Таджера, където са съсредоточени около 1500 турски войници. Това става по време на започналата на 29 септември итало-турска война в Северна Африка.
Първопроходците
Запазено е писмото на Джулио Гавоти до баща му, в което той подробно описва този полет /преразказано със съкращения/: Решава да експериментира хвърляне на бомби от самолет, тъй като нямало други. Близо до седалката си приковава кутия, облицована с кожа и вата. В нея слага три сферични бомби с тегло по около 1,5 кг. Четвъртата бомба Гавоти поставя в джоба на коженото си яке. В другия джоб пъха малка картонена кутия с 4 детонатора с гърмящ живак. Излита успешно и се насочва право към морето. Минава над кораба „Сицилия”, закотвен западно от Триполи. Когато набира 700 м. се отправя към линията на италианските предни постове. Взема курс към оазиса Аин Зара, където предишните дни е видял вражески лагер с около 2000 войници. Когато оазисът се появява пред погледа му, той поема управлението на самолета само с една ръка. Отваря кутията, изважда бомба и я полага на коленете си. Изважда кутията с детонаторите, измъква един и го захапва. Затваря кутията, поставя детонатора в бомбата и поглежда надолу към земята. От оазиса го разделя само една миля, вече перфектно наблюдава двата лагера, вижда арабските палатки. Взема бомбата с дясната си ръка, със зъби издърпва предпазителя и хвърля бомбата пред крилото. Следи я с поглед няколко секунди, докато изчезне. След това съзира в средата на малкия лагер тъмен облак от взрива. Оттам отива над оазиса на Триполи. Командването отчита резултатите като отлични...............Прочети още

Автори на публикуваните материали се явяват средствата за масова информация (СМИ) или компаниите, цитирани в тях. Материалите не се проверяват, следователно не гарантираме за тяхната достоверност, точност, пълнота и качество. Нашата цел е представянето на максимално количество публикации и съобщения в СМИ, свързани с военнослужещите и въоръжените сили по света, такива, каквито са.